Арх. Вълков, как оценявате качеството на архитектурното образование в България?
- Искреният ми кратък отговор би бил – не е добро, но едва ли това е полезен отговор. Поначало една професия, която по най-непосредствен начин е свързана с икономиката, и то на крайно бедна и безперспективна страна, не може да се възпроизвежда в съответствие със съвременните стандарти. Факторите, които не позволяват да се променяме заедно с останалия (развития) свят, са алчността и ниската култура на инвеститорите, липсата на "държава" в смисъла на натиск за достигане на съответствие с най-добрите примери по света, отсъствие на архитектурата от културната действителност и оставането й само на платформата на услугите - съобразно "културата" на чиновниците, журитата и публиката.
От своя страна образованието поначало е консервативно, държавата толерира застоя чрез напълно изтърваното нормотворчество на закони и правилници - сега университетите са сфера на кариеризъм и своеволие (нарича се "академична автономия"). Резултатите са не само безконтролно произвеждане на кой какъвто иска да стане, но и на закононарушения, от които никой не се интересува. Образованието е такова, каквато е професията и страната. Следва да подчертая, че се дипломират и относително добри архитекти - но не в резултат на, а въпреки образованието.

Според вас оптимално ли е съотношението между теория и практика в обучението в УАСГ? Смятате ли, че след завършването си студентите са достатъчно добре подготвени за реалния пазар?
- Тук отговорът е кратък и болезнено ясен. Теорията е критикуема, но практиката е доста далече от образованието. Тя присъства спорадично и непълно. Дори опитът, който беше направен през КАБ и МОН за промяна в тази посока на Наредбата за висше образование по архитектура, се натъкна първо на отпор от страна на Архитектурния факултет, а после бяха дадени и официални отрицателни становища от МИП и зам.-ректора по учебна дейност на УАСГ. Този проблем не съществува никъде в развития свят. Дори Архитектурната асоциация в Лондон има в учебния си план обучение по "Професионална практика".
На втората част от въпроса е по-сложно да се отговори. Преди всичко трябва да се отчете какво работодателите искат от дипломираните архитекти. На една част от изискванията те отговарят, защото става дума за техническа грамотност. Но истинската подготовка за поемане на отговорностите по един инвестиционен проект изобщо не присъства в образованието. Така след завършването си студентите не могат да са добре подготвени за реалния пазар, ако мерим с европейски аршин.

Архитектурата се развива с бързи темпове. Успява ли да ги догони архитектурното образование? До каква степен новостите в архитектурата намират място в учебните програми на УАСГ?
- Да, така е. Архитектурата наистина се развива с бързи темпове, но къде. Тук има само строителство с относително съвременни методи и материали, което "хваща окото". И – толкоз! Но архитектурата изразява идеи с архитектурно-художествени средства. Това тук го няма. Нашето образование не догонва световните темпове, то не се и стреми. Че какво го стимулира?!
Новостите са само в сферата на техниката, и то благодарение на конкретни преподаватели. Отпор обаче има не само от немотивирани преподаватели, но и от преобладаващия брой студенти. Уви!

Имате ли наблюдения къде и как се реализират вашите студенти? Конкурентни ли са младите български архитекти в чужбина?
- За тези, с които съм работил, мога да кажа, че не бележат различна тенденция, те се реализират като всички други. Да не забравяме, че е важно не само какво може да направи един преподавател за студентите, но по-важно е какво ще изискват от тях работодателите. А с тях аз отдавна съм установил големи различия - професионални и етични.
Отделни специални български деца винаги са се раждали и реализирали по различен начин, въпреки средата, от която излизат. Те заслужават моето огромно уважение и надежда да имат различна съдба от предлаганата им тук.

Една от вашите дипломантки - арх. Павлина Вардулаки, например завърши Architectural Association School of Architecture в Лондон, което е свързано с арх. Заха Хадид. Смятате ли, че УАСГ осигурява необходимата подготовка, за да може един български студент да продължи образованието си в такова престижно учебно заведение по света?
- Поли просто притежава голям талант, трудолюбива е и амбициозна. Тя знае, че животът е прекалено ценно нещо, за да го пилееш, и не мирясва, докато не постигне максимума. Тя постигна тук всичко възможно и не се задоволи с това, което виждаше около себе си. Каквото й се посочеше, тя го научаваше, а за разлика от масата държеше да бъде ориентирана какво става по света, какво още може да научи. Вероятно на по-късен етап ще започне работа и в бюрото на Заха Хадид. Всъщност на много от пожеланите престижни места би могла да започне.
Не мога да кажа, че всеки или повечето завършили тук архитекти биха успели да влязат в престижно училище по света. Случаите са определено изключения. Никое от тукашните училища не осигурява подготовка в съответствие със стандартите в тези училища. Просто тук всичко е много, много различно... Повтарям с горчивина, че мнозинството студенти нямат големи стремежи за престижни училища.

Интервюто взе Радостина Попова