Професионалният път идва като продължение на визията за личностно развитие
Златина Калайджиева, дипломант от Миланската политехника

Златина, какви са предизвикателствата пред един млад специалист, който тепърва излиза на пазара на труда?
- Най-голямото предизвикателство според мен е да намери начин да изгради своя мост между академичната си подготовка и изискванията на професионалната сфера, в която желае да се реализира, независимо дали тя съвпада с неговото висше образование. Един от най-добрите съвети, които съм получавала след завършването си, е, че днешният свят принадлежи на онзи, който сам търси и създава възможности за реализация на своите намерения – времето, в което сме можели да чакаме възможността да почука на вратата ни, за да й отворим, отдавна е отминало. Успехът не се дължи на късмет – той се намира в пресечната точка на добрата професионална подготовка и отворилата се в момента възможност за реализация.
Какво според вас трябва да се промени/подобри в учебната програма, за да се чувстват бъдещите млади специалисти по-добре подготвени за пазара на труда?
- Мисля, че отговорът ми не би изненадал никого - според мен обучението в университета може да има много прекрасни цели, но за съжаление подготовка за професионалната реалност не е една от тях и е крайно време това да се промени. По света се разработват и тестват различни алтернативи на конвенционалното училищно и университетско образование, но основното за мен си остава вътрешната убеденост в следването на своята страст - на това, което те кара да ставаш рано сутрин и не те оставя до късно вечер, което в края на деня ти носи удовлетворение и чувство за пълноценност. За мен изборът и следването на професионален път е правилно да дойде като естествено продължение на визията за личностно развитие. Хубаво е като малки да ни питат "какъв искаш да станеш, когато пораснеш", но още по-важно е като големи да ни задават въпроса "защо искаш да станеш такъв и с това как ще промениш/подобриш света наоколо".
За съжаление много малко са моментите в учебната програма, които ни карат да се обърнем към себе си критично и да потърсим отговор на въпроса "защо". Така че първата важна промяна според мен би била тази. Много бих искала да видя университета и като място за проба-грешка: поле, на което имаш свободата да експериментираш, без да се страхуваш от крайния резултат (това е важен психологически момент, който съвременната система за оценяване не помага да се преодолее). И не на последно място, тестване на идеи в реална среда с цел добиване на т.нар. 360º experience при реализирането на проекти, като това за мен би била най-вълнуващата част (едва ли има по-приятно чувство от това да видиш идеята си материализирана и променяща човешката реалност, или както казва Мери Куант: Work can be more fun than having fun).
Подпомогна ли ви по някакъв начин университетът при намиране на стажове/работа?
- Това, което ми предостави университетът, беше платформа за контакти с фирми и студиа от различен мащаб и произход, но умението да продаваш себе си, било то пред големите корпорации или малките стартъпс, е нещо, което сам изграждаш впоследствие.
Споделете коя част от следването си бихте определили като най-запомняща се, интересна или предизвикателна.
- За мен това безспорно беше Alta Scuola Politecnica. АSP е училище за талантливи и амбициозни студенти от магистърските програми в Политехнико ди Милано и Политехнико ди Торино, основано на три принципа: страст, иновация и мултидисциплинарност. ASPсе води паралелно с магистърската програма и предлага курсове и проекти, изискващи компетенцията на специалисти от различни сфери, като същевременно следва новостите в областта на иновациите, дизайна и технологиите. Но за мен ASP беше много повече от това - от интервюто за приемане до церемонията за завършване, всяка стъпка бе истинско предизвикателство, възможност да докажа и надхвърля себе си.
Какво очаквате от бъдещите си работодатели? Как си представяте идеалната работна среда?
- Това, което очаквам, е по-скоро от себе си и то е да използвам всяка една възможност да се уча, и то от най-добрите. За мен идеалната работна среда е тази, в която човек има възможност да се развива както професионално, така и личностно. Вярвам в синергията на екипната работа, в холистичния подход към решаване на проблемите на съвремието, както и в стремежа към природен баланс и вътрешно равновесие.
След като завършихте в чужбина, там ли ще предпочетете да се реализирате професионално?
- Смятам, че за да обогатяваш себе си, да обновяваш креативната си страна и да поддържаш своята продуктивност, е необходимо да търсиш разнообразие както в културната, така и в работната си среда, независимо къде си. За мен е важно да умееш да "виждаш" възможности пред себе си и да оптимизираш наличните си ресурси за реализирането им за постигането на своите цели. Но каквото и да прави, човек е добре да знае, че има едно място, към което винаги може да се върне, и това безспорно е домът.