В своя монографичен труд Пеньо Столаров разглежда архитектурата на XX век като част от двуцентричния културен модел на европейската култура. В подкрепа на тази теза той сравнява архитектурните школи "Баухаус" в Германия и "Вхутемас" в Съветска Русия. В един кратък обзор авторът разглежда развитието на европейската архитектура до 60-те години на XX век и обръща особено внимание на постмодерното котекстуално мислене в годините след това. За контекстуалното формообразуване съществена форма играят ограничено израсналите структури на европейските градове. Богатството на форми и присъствието на сгради от различни епохи на европейката архитектура правят центровете на европейските градове извор на формообразувателните принципи, които намират място в постмодерната контекстуална архитектура до наши дни. Авторът анализира обществените пространства в избрани европейски градове. При това биват формулирани онези параметри на градската структура, които играят роля за съвременното архитектурно и градоустройствено мислене.

Изводите от анализа на Пеньо Столаров включва в своите предложения за формирането на обществените пространства в центъра на град София. Авторът отделя особено внимание на водещи архитекти от 80-те години на XX век, които включват в композицията на своите сгради елементи, обогатяващи обществените пространства на градовете, в които са ситуирани. В монографията намира място и архитектурното творчество на автора. Чрез скиците си авторът дава възможност на читателя да получи представа за първите стъпки на архитекта проектант и по този начин да се запознае с творчеството му като израз на пост модерното контекстуално мислене от средата на 70-те години до наши дни.