Много студенти сме обучили в катедра "Пътища". За тези, за които имам информация, мога да кажа, че добре са се реализирали. Имаме млади колеги, които станаха ръководители на големи проектантски звена - такъв е Венцеслав Зарев (младши), който управлява дългогодишната проектантска организация "Пътпроект".

Много от студентите ни
работят на отговорни постове в пътната администрация. Голяма група мои студенти правят дисертационни трудове в УАСГ и във Виена. Наскоро Ирена Сулай защити успешно докторска дисертация и започва работа в катедра "Пътища", а няма и 30 години. Валентин Донев, на когото бях ръководител, миналата година защити дипломна работа, която беше дойстойна за защита и в математически факултет и представлява 50% докторска дисертация. Той започва работа в Техническия университет - Виена, където ще разработват нов модел за управление и поддържане на пътните настилки. Валентин така бързо повиши нивото си, че в определени насоки вече е на нашето ниво. Радвам се, че е благодарен на тези, които поставиха основата му, но знам, че едва ли ще се върне в България.
Много млади хора, които работиха по няколко години в "Рутекс", сега са в Барселона, Щутгарт, Виена, Чикаго.

Сега младото поколение предпочита образование в чужбина.
Най-подготвената част от младите се ориентира към университети в чужбина. Така средното ниво на тези, които остават в България (като възможности), прогресивно намалява. Намалява интересът към науката, има демографски срив, ежегодно подготвяме все по-малко студенти. Преди 4-5 години в "Транспортно строителство" влизаха по 180 - 200 души, сега те са под 100.
Намаля интересът и към немскоезичното обучение, а то беше сериозно постижение за нашия университет. Студентите там бяха с възможности, продукт на немскоезиковите гимназии - умни, дисциплинирани, амбицирани, които като попаднаха при нас, развиха капацитета си. За мен беше удоволствие, когато изпитвах тези студенти или като присъствах на техните защити. Те избраха работа в Австрия и Германия или попълниха съставите на чуждите фирми у нас.
Разбирам, че младите искат реализация сега, веднага и със заплата от 2000 лв. и нагоре. Но действителността не е такава. Българските фирми не са в състояние да го направят. Още повече че след като завършат, младите трябва да бъдат обучавани. А когато станат пълноценни проектанти, ни напускат.

Образованието в България и в чужбина
Трудно ми е да кажа, че нашето обучение има сериозни предимства пред западноевропейското. При нас е по-трудно, защото има изтичане на мозъци към Западна Европа. Най-талантливите излизат навън, децата от езиковите гимназии работят в чужбина. И моите две деца се обучаваха в САЩ, Англия, Германия и Швейцария и в движение намериха реализация. Синът ми се върна в България, но само за да помогне на семейния бизнес и да работим заедно в "Рутекс".
Схемата на приемане на студентите в България се промени. Преди 15-20-30 години беше трудно да влезеш във ВУЗ и имаше естествен подбор. В университетите влизаха деца с потенциал да ги завършат. Сега стана като в Западна Европа - допускаме повече студенти да влязат, но не променихме стила на обучение. Не трябва всички от тях да завършват, трябва цедката да е по-ситна.
При нас има три вида студенти:
Първата група са амбициозни, с потенциал и възможности. Те са блестящи и ще завършат.
Третата са студенти, които не притежават възможности, а имат и финансов проблем и трябва да работят като чертожници, поставят изолации.... Те може да получат диплома, а може и да не получат. Дори и да получат, няма да са пълноценни.
Втората група са някъде между двете - имат желание, но не чак толкова силно, не се открояват...
Може би теоретичната подготовка на нашите студентите да е на малко на по-ниско ниво от тази в чужбина, но упражненията ни са повече застъпени. За съжаление в България има само 3 практики общо за 5 седмици. В Западна Европа са повече от 10 седмици. Затова препоръчвам на студентите 2-месечни стажове в по-големите компании.
В Западна Европа работят със студенти с по-голям потенциал, имат по-големи лаборатории, правят силни дипломни работи, включват се в научноизследователски задачи, преподавателите също са включени в тях. А и заплащането на преподавателите в България не може да се сравни с това на колегите от Западна Европа. Има и друг проблем. Пътното проектиране е много подценено и се работи на много ниски цени - за жп проектиране се дават в пъти повече средства, отколкото за проектиране на пътища. Получи се вътрешна конкуренция между фирмите.

Как намираме млади специалисти
Аз не съм типичен пример. Работя в катедра "Пътища", голяма част от моите студенти минават на практика в "Рутекс". Препоръчвам студенти и на приятели от други фирми.
Най-много от всичко държа на инициативността. Важно е дипломантът да търси работата, а не да бяга от нея. Като му поставя задача, да не получавам отговор:"Няма да стане" или "Трудно ще стане", а да се каже: "Започвам, потапям се." Има ли нужда от помощ, винаги ще я получи. Опитът се придобива с работата.
Второто нещо, което ценя, е да могат да работят самостоятелно.
Важно е младите хора да попаднат в колектив, който да ги учи, защото в България се къса връзката с университета.
Важно е да се мисли за повишаване на квалификацията на кадрите в две направления:
- по новостите, които са се случили през последните години (тук ролята е на преподавателите)
- във втора специалност, близка до това, което са учили. На Запад излизат строителни инженери, които след това могат да проектират сгради, хидросъоръжения, инфраструктура. Тук строителните инженери имат специалност, да речем, "Транспортно строителство" и специализацзия "Пътища". Поне да излизат специалисти по транспортно строителство, а не диференцирано - по пътища и железници.
Ако става дума за преквалификация, това може да става в сгъстен курс - по 12 часа на ден, няколко съботи и недели.
В катедрата направихме специализация за одитори и много специалисти се отзоваха. Сега правим специализация "Транспортно строителство", в която се обучават хидростроители, геодезисти, инженери по сградно строителство. Сега учат 30 души, а кандидатстваха 70-80 желаещи.
Смятам, че университетите, в които се учи транспортно строителство, са повече, отколкото имаме нужда - няма толкова много хабилитирани преподаватели, силите се разпиляват.
Моето мнение е, че в УАСГ трябва да се подготвят магистри. Бакалавър съответства на подготовката на техникумите - нашите строителни техникуми са на високо ниво.

Казват, че най-добро е третото поколение инженери.
Около 20% от нашите студенти са потомствени пътищари. Това е добро. Но не всички от тях се стараят. Едни са сериозни и не искат да посрамят родителите си, други - не.