Д-р арх. Тодор ТОПЛИЙСКИ

Трябва ли да приемем в националните ни програми като първи приоритет повишаване на брутния вътрешен продукт БВП на страната?
Достатъчно доказателство е, че при изготвяне на годишните държавни бюджети при всичките досегашни правителства най-големите спорове и дебати, на които сме свидетели, са били с колко и в коя област на националното стопанство да се завишат средствата. Ако това се приеме за правилно, то логично е първо да имаме средствата, а след това на второ, трето и т.н. място да подреждаме приоритетите в зависимост от линията на правителствената политика, променящата се конюнктура в страната и тази на Европейския съюз.
По въпроса за ново териториално-административно зониране на страната редица автори през последните 4-5 години имат публикации с противоположни мнения.

Знае се, че от Освобождението ни от османско робство до сега е имало 27 реформи. През последните десетилетия са правени неколкократни несполучливи и прибързани опити в това отношение. Дали удребненото ни и несполучливо комплексно управление на селищната мрежа не е една от причините за лошите икономически резултати?

Понастоящем в ЕС сме на последно място по БВП
с около 40 милиарда евро годишно, с 5500 на 1 жител. От съседни наши държави Румъния с 6500, Словакия с 13 300, Чешктата република с 14 200, Унгария с 9900 при средно за европейския жител 25 700 евро годишно. Тези бележки не бива да се схващат като поредното упражнение на тази тема.
В сравнение с държави, близки до нашите характеристики, те имат от 6 до 25 области с 500 до 1580 среден брой жители; от 80 до 200 общини със среден брой 50 до 80 хил. жители. При нас областите са 28 със среден брой 260 хил. жители и 264 общини със среден брой 27 хил. жители. От тях 47% са под 10 хил. жители; около 14-15 общини от хиляда до 2500 хил. жители; над 40 общини без нито едно село. В тази обстановка 15 години избираме общински ръководства и общински съветници с 4-годишен мандат, в чиито задължения влизат и грижите за над 5300 села.
За постигане на по-висок жизнен стандарт сигурно има множество решения. Възстановяване на стари полезни производства, разкриване на нови, привличане чужди с определени преференции и т.н. Но това не е по силите на местните ръководства с определен краткосрочен мандат. Това са задачи с дългосрочен характер и засягат национални стратегии, приоритети и политики. При видим интерес в страните от ЕС към нашата продукция от хранително-вкусовата промишленост това може да бъде една успешна задача на местната власт. Какъв е приносът на общините в този отрасъл през последните 25 години се вижда само от няколко характерни показатели от 1989 и 2012 г.:
- едър рогат добитък  - от 1 600 000 броя на 580 хил. броя
- свине от 4 120 000 броя на 670 хил. броя
- овце от 8 609 000 броя на 1 415 000 броя
- птици от 41 800 000 броя на 17 500 000 броя.
Данните от зеленчукопроизводството и плодовете не се споменават, те са достатъчно очебийни. За прибиране на богатите реколти в миналото в този отрасъл се ангажираха често външни лица, за да не се нарушава производственият процес на преработващите предприятия по места и техният износ. Излишно е да се пита сега каква е грижата за това производство и населението, намиращо препитание в него. При производството (добивите) на зърнените култури имаме изравняване на количествата от 1989 г., където беше направена комасация на обработваемата земя.
За цялостен професионален анализ на това конфузно състояние в селското стопанство вероятно има поредица от причини. Не бива да отнемаме възможността на експерти и анализатори в тази област да направят това. Ще отбележим само, че в този важен и много уязвим стопански сектор на два пъти управляващите са внасяли хаос и непрофесионално вмешателство. Първия път след Втората световна война без ясна идея и програма какво ще се прави след национализацията на земята. И втория път - след 1990 г. С импровизацията за връщането й, без необходимата подготовка, кой и как ще я стопанисва. Проектанти, аграрни специалисти, строители, инженерни кадри и т.н., изградили материалната база, в която се създаваше част от БВП на страната до 1990 г., сега се явяват като странични наблюдатели и никой не ги търси като експерти при новите условия и законодателната дейност.
Колкото неохотно трябва да признаем, че общините в съвкупност като структура, брой и организация не изпълниха коректно правната теза земята да се върне на бившите й собственици с очакване повишаване на тяхната заинтересованост и нарастване на доходите им. Сега разчитаме на средства по редица конкретни програми от ЕС и такива за решаване значими устройствени и социални проблеми на общините. За тези средства се грижат опитни експерти и специалисти от централните държавни органи, но как се подготвят изходящите документи и тяхната защита по места най-вече в малките общини? Какъв е шансът им за успех при техния административен капацитет? Точно сега според нас е моментът тази навременна и полезна дейност да се насочи към териториални структури, обхващащи комплексно дейности за развитие и повишаване качеството на живот на населението в по-голям обхват. Затова

въвеждането на една стара, а сега нова териториална структура - околията,
би могла да изиграе положителна роля в този момент.
Тя не бива да се приема като панацея за отстраняване на всички изброени ниски резултати в последните години. Вероятно са възможни и друг вид териториални общности, най-вече около големите градове: селищни системи, двуградия, триградия със значителен брой населени места. Околията би могла да се приеме като първа стъпка в окрупняване на селищната мрежа след областта. В нея пътната мрежа, общественият транспорт, придвижванията местоживеене - месторабота, инженерната инфраструктура и т.н., както и неоспоримият градски център като културно и административно средище с изграден сграден фонд са важни опорни точки и не бива леко да се пренебрегват. С въвеждането й ще се освободят общинските ръководства от несвойствените за тях и администрацията им производствено-икономически дейности. Независимо дали е целесъобразно редуциране на броя им, те ще могат по-успешно да съсредоточат усилията си в областта на обслужването, изграждането, благоустрояването, здравеопазването, културата и т.н. – подобряването условията за развитие на населението, което ги е избрало. Съгласно европейските изисквания, ако се приеме условно, че 6-те района за планиране (3 на север от Стара планина и 3 на юг) са приемливи за нашите географски и икономически условия, те биха могли да бъдат областите с всички свои правомощия като административни единици NUTS 3. В техните граници биха могли да се формират известен брой околии LAU 1. Общините със своите съвети като избираеми органи (било като център на околията или други настоящи общини) като LAU 2. Селските населени места, надхвърлящи 5300 броя, е възможно да имат друго обозначение.
По-конкретни са изискванията за районите на планиране NUTS 2 – от 800 хил. жители до 3 млн. жители. Двете източни черноморски области с центрове Варна и Бургас имат малко над 2 млн. население и могат да са един от тях. Вторият - Северозападен по Дунава и на юг до южната ни съседка с центрове Плевен, Видин и София с около 3 350 000 жители. Третият - до южната ни граница с център Пловдив, около 1 800 000 жители.
Предлаганата структура е подходяща за размера на страната ни, където границите на околиите съвпадат с тези на областите, а те с границите на уедрените модули за финансиране с европейските средства. Това няма да влезе в противоречие с Евростат и при възможни промени в техните изисквания. Дали областите ще бъдат с 1-2 повече или по-малко на север и юг, при наличието на два големи планински масива у нас (Стара планина, Родопският и Рило-Пиринският) това не бива да касае европейската администрация. Предлаганите идеи за обновяване на административно-териториалната структура на страната цели по-видимо и успешно повишаване на БВП и чувствително нарастване на държавния бюджет. Красноречивите доводи кой от секторите на страната се нуждае от предимство пред други за повече средства става малко безпредметен, ако общият растеж е незначителен.

----

Темата, повдигната от д-р арх.Тодор ТОПЛИЙСКИ, се определя като важна. Очакваме в редакцията становищата и на други експерти.