Елица Димитрова
Студент по архитектура, УАСГ, София, пета година
Име на проекта: Parametric Weaving
Концепция на разработката:
Задачата, по която работихме в работилницата Generative Morphologies, беше да проектираме един елемент, който съставя три компонента, които, следвайки набор от прости правила, формират групи и агрегации.
Морфологиите могат да се генерират автоматично, следвайки зададените правила до безкрай или докато не се достигне определен краен момент. Проектантът задава правилата, по които се развива агрегацията, но не и крайната форма.
Моята агрегация, Parametric Weaving, започва от един-единствен елемент, върху който са приложени определени трансформации – транслация, огледално отражение и ротация, за да се получат три основни компонента – А, B, C. Oсновните компоненти са свързани помежду си, за да се получат компонентите АB, AC, BC, BB, CC, които след това са ротирани. Компонентите отново са свързани с ротираните компоненти, за да се получат комбинираните компоненти от III ред, които вече са 10 на брой и съставят една разнообразна и сложна тъкан.
Елементите се свързват помежду си органично, преплитайки се един с друг, което позволява на агрегацията да расте в много различни посоки и я прави еластична и гъвкава.
Най-полезното, което научихте по време на работилницата?
Беше ми интересно да науча върху какво работят студентите от Изследователската лаборатория на Архитектурната асоциация в Лондон (DRL, AA), защото университетът е един от най-добрите в света и проучванията в него движат архитектурната теория напред. За много кратко време добихме начални познания и практически опит с много различни компютърни програми – Rhino, Grasshopper, Maya, 3DS Max, Processing, които учихме паралелно, докато разработвахме проектите си. Работилницата засили интереса ми към параметричния дизайн и ми помогна да науча повече за сферите на неговото приложение.
За контакт с Елица: e.dimitrova77@gmail.com