В българското образование фундаменталният консерватизъм е определящ в максималната си степен. Тук прогрес и изобщо новости проникват трудно и главно чрез обособени, изолирани дисциплини с подбрано силно ограничено съдържание. Не се улавят тенденции, идеи и принципи, нов начин на мислене, а се използват само елементарно приложими техники. Това дори не е прагматизъм...
Често, което се вижда в цялата ни култура, ще ви доведат някой динозавър, някога бил знаменитост, мода, връх - за да направят впечатление на непровинциалисти, на част от елит...
Затова, когато се излезе от етнопсихологическия ни стереотип и се предложи, случи нещо истинско, това трябва да се отбележи. Дано бъде заразително! Сега случаят е такъв.

Генеративната морфология и изобщо съвременните начини за формообразуване,
основани на информационни технологии, не са част от ежедневието на българските студенти. Това, което се изучава в тази сфера, е техническо, а не морфологическо знание. Ето защо проведеният в началото на юли уъркшоп по генеративна морфология е не само полезен сам по себе си като конкретни познания и умения и постигнати постижения, но и представителен за това как можем да се променяме, да кореспондираме със световното образование, да си осигурим възможности за максимален прогрес на студентите и правене на съпоставима със света местна архитектура...
Организацията беше показателна. Реални хора от най-доброто училище - Архитектурната асоциация в Лондон, сами работили по най-добрия начин, с най-съвременна учебна програма и методика и постигнали отлични резултати, организираха и проведоха това събитие. С помощта и на наши хора. Значи може! Само пуснете подходящите хора да правят образованието. Преподаващите го направиха по най- професионален и колегиален начин - с много знания, можене и педагогически усет. Доказаха го отличните резултати на курсистите. Видя се и че не е невъзможно да се осигури това, което е необходимо като условия за висока ефективност от такова обучение. А всичко се случи в задния двор на УАСГ, под земята...

Какво беше постигнато?!
Случилото се беше истинско събитие, в университета се работеше като в добрите съвременни училища по света. Участниците научиха важни съвременни неща за морфологията, упражниха свой проект по този начин, а четири-пет работи притежават постижения като творби, над етюдно ниво. Особено показателен е случаят на българското момиче Десислава Димитрова - студентка само първа година в редово училище, но английско. Нейната работа (проект 04) надхвърля далеч нивото на образованието й, както и обозначава националния произход - българче, поставено в най-добри образователни условия, не отстъпва по нищо на другите, дори ги превъзхожда...
Впечатленията ми от уъркшопа поставиха две групи въпроси за мен - за "линка" към контекста УАСГ и за комплектоването на широкообхватна цялостна и интегрирана система от 2D и 3D морфологични знания и умения.
Българските студенти идват от гимназията с високо ниво на математическа подготовка, което е отлична и изключително важна предпоставка за усвояване на съвременните програмни продукти за формообразуване. Да се пропилява този рядък и скъп потенциал е национално безотговорно.
В УАСГ е налице набор от дисциплини и безпрецедентно голям хорариум от часове за изучаване на пространствено формообразуване и композиция - моделиране, рисуване, основи на архитектурното проектиране, изобразителни средства... При едно интегриране на тези дисциплини концептуално, смислово и съдържателната им промяна биха се получили бързи качествено по-ефектни резултати.
Базовото формообразуване се изучава чрез елементи от обучението в Баухаус и постижения на отделни професори от катедра "Рисуване и моделиране" в годините назад. Става дума за "традиционно" формообразуване. Ако то бъде допълнено и обединено със съвременни IT знания, нашето морфологично обучение не би отстъпвало на това в развитите страни и водещи училища.

Резултатите оформят две различни групи
- упражнения в програма (научено) и осъществен прогрес в мисленето (творчество). Показателен по най-убедителен начин е проектът на Ивона Иванова Fizzy Swirl. За представителни във втората група бих посочил Георги Кунчев - Jitter Cluster, Радул Шишков - Evolution of the square, и ДесиславаДимитрова  - Frozen Fractals. Във втората група са събрани на едно място отлично подбрани/оформени градивни части от различна степен, отлична "математика" на структурата, която изгражда агрегацията, идентифицира я и я ограничава в пространствената й диспозиция и поведение. В проекта на Георги имаме проява и на особено важната морфологична култура и памет- да се интерпретира Фулър е проява на отличен морфологичен "вкус", но очевидно и на креативен усет, интуиция... Математически познания на високо ниво, култура, дарба и творческо въображение, както и способност да се контролира развитието на формата характеризират тези проекти, което ги отпраща към истинско творчество на архитектурни форми от най-съвременен вид и най-високо ниво.
Основна истина в морфологията и изобщо в креативните занимания е, че формата, която въображението "вижда" и мисълта обмисля, се определя от представата за начина, по който тя би била осъществена от автора. Ясно е, че който не познава възможностите на информационните технологии, ще "вижда" кутии, начупени кутии, намачкани кутии... Тоест ще мислят традиционно, а ще имитират външно изгледа на постигнати с моделиращи програми форми.
При работата върху една форма по програма е необходимо да се следва ясно

определението за това какво е "елемент", какво е "компонент", "фамилия", "агрегация"
и да не се объркват те. Математическите знания сами не придават качеството на постигнатата с възможностите на програмата форма, то идва от въображението и мисълта на автора, от други неща извън формообразуването. Смисълът на една предстояща форма и ефектът й върху публиката определят характеристиките на формата, за постигането на които са необходими познания, опит и дарба...
Но математическо знание, което влияе върху качеството, е топологията, степента на свързаност (Z), фракталната проблематика и особеностите на мегаформата и разкриването и експлоатацията на контактните характеристики и потенциал на отделните различни елементи и компоненти.
Една особено любопитна област за изследване в морфологичен контекст би била и неевклидовата математика (Риман, Лобачевски)...
При работата върху агрегацията трябва да се има предвид, че човешкият мозък мисли двуизмерно (звучи парадоксално, но е истина), че структурата на една агрегация е носител на нейната идентичност и качество, а тя се развива интегрално, не сумарно - ще рече, че е нужен тренинг за 3D мислене (неестествено, не вродено...).
Някои работи в уъркшопа предлагаха двуизмерни по природа елементи/компоненти, пръснати в крайна сметка в триизмерно ангажирана агрегация като неконтролирано мултиплициране на множество градивни единици в пространството. Значи е важно да се обмислят, анализират критично още началните части - елементите, как те биха се свързвали нагоре по йерархичната верига на цялостното формоизграждане с оглед 3D качествено ефективния краен резултат.

Всяка крайна форма (агрегация) трябва да се замисля отзад напред
- първо крайният вид и после градивните единици и структурата на връзките за постигането ѝ. Това е истинската креативна и качествена морфология.
Морфология, която можете да управлявате, за да постигнете истинската си творческа цел - създаване на изразяваща и информираща форма, която предава идеи и чувства и затрогва.
Морфологичната подготовка изгражда способността да превърнете мислите и чувствата си в пространствена форма. Ако вярвате, че те са същността на творбата...
Проведеният в началото на юли уъркшоп е безценна стъпка в правилна посока към конвертируемо образование. Дано не бъде единствена.