Завършил съм магистърска степен по архитектура в УАСГ през 2012 г. в катедра "Сградостроителство". Още по време на следването си се интересувах много от иновациите в архитектурата - проектиране, конструкции, материали... както и всякакви компютърни програми, повече или по-малко свързани с архитектурата. По време на следването си винаги съм се стремял да вложа нещо оригинално в проектите си и да решавам важни проблеми на съвременния свят. В дипломната си работа "Сграда-град на бъдещето", за която получих грамота за иновативни идеи от КАБ, търся решение на съществени проблеми като презаселването на големите градове, отдалечаването на човек от естествената среда и заличаването на природата в глобален план.
В момента работя основно на свободна практика като 3D визуализатор към големи архитектурни и интериорни студиа, както и като интериорен дизайнер и преподавател по 3DsMax и AutoCAD.
Старая се да намирам време, за да участвам в различни международни конкурси и да обогатявам познанията си по различните програми, с които работя.
В бъдеще се надявам да привлечем вниманието в България върху по-съвременните системи на обучение и архитектурно проектиране. Иска ми се да бъда полезен с това, което съм научил. Проектите ми не само да радват окото, но и да решават важни обществени и екологични проблеми.

За програмата и целите на Generative Morphologies Workshop:
Чрез DesighnMorphine искахме да внесем наученото от колегите от Архитектурната академия, Лондон (АА), в България и да видим как биха го усвоили българските студенти. В резултат на възприемчивостта и амбицията на записалите се участници показаните резултати определено надминаха първоначалните ни очаквания.
Програмите и методите, които се изучават в АА, изискват доста по-отворено към иновации съзнание, както и по-широк спектър от познания и умения в сравнение с тези, които се учат в България. Това дава възможност за развитието на много по-широк поглед върху различните проблеми и задачи, както и нужните умения за справянето с тях по по-интересен и конкурентен начин.
Моята роля в работилницата беше основно свързана с финалното визуализиране на проектите и предаването им в завършен вид. Архитектурните визуализации и различните програми за 3D моделиране са ми хоби от следването ми и още оттогава помагам и обучавам колеги, приятели и познати.

Повече информация за софтуерни продукти за визуализиране...
Основно за работата си ползвам AutoCAD, 3DsMax с V-Ray и Photoshop. За финалните визуализации в работилницата ползвахме последните две програми, като внесохме резултатите от Rhino директно в 3DsMax. Не че с Rhino не могат да се направят симпатични рендери, които също да се дообработят след това, но резултатите от 3DsMax, особено в комбинация с V-Ray, могат да бъдат далеч по-реалистични и постигнати за много по-малко време, като се улесни и постобработката впоследствие.
Човек може да чертае и проектира на доста различни програми (естествено и на ръка...), като това не го прави по-добър или по-лош архитект. Всеки от методите/програмите има своите предимства и недостатъци. Важното според мен е да се експериментира и разучава първоначално - докато всеки намери кой подход му подхожда най-добре.
Друго основно нещо според мен е да се разбере и осъзнае кои са силните и слабите страни на програмите, с които работим, и когато искаме нещата да станат най-добре, да знаем кое нещо в коя програма е най-добре да го направим. Например има много програми за проектиране, но никоя от тях не може да прави (поне засега) толкова детайлни и реалистични рендери (визуализации), колкото специализираните 3D програми като 3DsMax, особено в комбинация с множеството допълващи ги и безценни плъгини като V-Ray и т.н, създадени поначало за тях.
В една програма е най-удобно да станат чертежите и документацията, в друга е по-удобно да се изпипа 3D моделът и да се докара до почти финален вид и в трета - да се направи постобработката на финалното изображение. Поради богатството на програмите и приложенията, от които може да се избира, е логично, че различните хора могат да разработят различни подходи и начини на работа, като е доста трудно да се определи по-правилен подход. В крайна сметка финалните резултати определят дали подходите са били правилни или не.

Впечатленията ви от участниците и като цяло от работилницата...
Работилницата определено надхвърли очакванията ни, като основните виновни за това са записалите се участници - които за толкова малко време успяха да изпълнят доста повече от първоначално заложеното, като крайните резултати са много по-сложни и добри от това, на което се надявахме. По-голямата част от участниците проявиха изключителна мотивация. Няма как и преподавателят да не се почувства ентусиазиран, когато всички около него дават най-доброто от себе си. Оставали сме да работим и до сутринта, излишно е да се казва колко труд вложиха участниците - резултатите говорят сами.

Каква е практическата насоченост на придобитите знания?
С развитието на тези програми ние можем да улесняваме всички аспекти на нашата работа, да изследваме сложни взаимовръзки, да се учим и усъвършенстваме - но програмите никога не биха могли сами по себе си да заменят креативността, изобретателността и любопитството на човек.
За съжаление имам чувството, че повечето преподаватели в България не осъзнават ползите от изучаването и използването на тези програми - въпреки признанието им по света. Grasshopper може и да няма толкова пряка практическа насоченост за стандартните проекти, но е перфектен инструмент за развитие на комбинативност, изучаване на сложни взаимовръзки и изследване на изключително сложни обеми и форми. Чрез него могат да бъдат постигнати резултати, които не могат да бъдат осъществени чрез никоя друга програма. Въвеждането на подобни програми и методи на обучение, както и цялостното обновяване и осъвременяване на учебната програма, трябва да бъдат приоритет в българските университети по архитектура - очевидно българските студенти могат да ги усвояват бързо и ще покажат завидни резултати на международната сцена.

Практическата употреба на 3D принтерите в сферата на архитектурното проектиране
Практическото приложение на 3D принтерите по време на процеса на проектиране може да бъде доста голямо. Освен за търсене на форма могат да се принтират и изследват различни конструкции, детайли, пространства. Качествените 3D принтери все още са сравнително скъпи за българския стандарт, но цените им падат непрекъснато, а самото качеството постоянно се повишава.
Съвсем скоро 3D принтирането ще стане стандартна практика като плотирането и ще ни е доста трудно да си представим как сме се справяли, преди да го има, както с повечето технологии, с които сме свикнали вече.