Конкурсът за Площад "Централен" в Пловдив предизвика голям интерес и събра забележителен брой проекти. Как оценявате провеждането му?
- За нас конкурсът е успех. Популярен, анонимен, с прозрачна процедура по предаване и оценяване на проектите. И най-важното, стана наистина международен.
 
С какво той беше различен и каква е формулата на успеха?
- Първо, чест прави на община Пловдив, че не се нагърби сама да организира този конкурс, а нае външен организатор в наше лице. Стремяхме се целият процес по организирането на конкурса да бъде максимално прозрачен и да говорим на участниците на разбираем език, а не с институционално-бюрократичен жаргон (какъвто се очаква от подобна институция). Направихме модерен сайт, написахме лесно за ползване задание, ангажирахме хората в социалните мрежи, реагирахме навреме, ако имаше въпроси, и най-важното, разгласихме конкурса в над 40 архитектурни сайта по света. Всички тези неща доведоха до големия брой (чуждестранни) участници.
 
Какви бяха основните трудности, с които се сблъскахте при организацията на конкурса?
- Липсата на информация (изходни данни) и бюрокрацията. Трудно се работи с институции (общински, министерства, експертни организации) - за одобрение на заданието чакахме прекалено дълго, за да мине през всички иглени уши на системата.
 
Използвахте ли успешен модел от други държави? Бихте ли направили сравнение между нашите архитектурни конкурси и тези по света? Движим ли се в положителна посока?
- Имахме предвид всички международни конкурси, които са ни накарали да участваме в тях или поне да ги забележим по някакъв начин.
Все още е рано за сравнение и оценка дали българските архитектурни конкурси се движат в добра посока. През новата история на България (след 1989 г.) имаше само три наистина международни конкурса, които успяха да съберат голям брой участници (над 100), да са добре популяризирани и със задание, разбираемо и за хора извън страната: Метростанция 20 на Столичната община, Collider Activity Centre на Walltopia и Площад "Централен" - Пловдив.
 
Силна ли беше конкуренцията? Какви са впечатленията ви от участниците?
- Смятаме, че конкуренцията беше на ниво. Много ни хареса разнообразието на подадените проекти.
 
Сред класираните на първите три места няма български представител. Каква според вас е причината?
- Българските архитекти не участваха в конкурса. 23 проекта от 125 е малко. Обясняваме си го с почти фатално изгубеното доверие в конкурсното начало. След бума на конкурси в София през последните години, нито един от тях осъществен, архитектите не вярват, че е възможно проект да се реализира след конкурс. А общинските конкурси по подразбиране се смятат за предварително решени и формални.
Надяваме се община Пловдив да опровергае това мнение. И се надяваме, че община Пловдив осъзнава огромната отговорност, която носи в момента, не просто да създаде едно качествено ново съвременно пространство в наситения си с история център, но и да върне доверието на българските архитекти, че могат да променят публичната среда в страната си след честна и прозрачна конкуренция.
Интервюто взе Елина Николчева