Повече работни места и по-висока инвестиционна активност през следващите 12 месеца вещае социологическо проучване на Института за пазарна икономика сред 1680 фирми в цялата страна с въпроси, оценяващи очакванията на бизнеса за динамиката на инвестиционната активност и приходите на предприятията, както и за броя на наетите лица.
То е проведено през май т.г. във връзка с предстоящото трето издание на изследването "Регионални профили: показатели за развитие".
През същия период на 2013 г.

бизнесът очаква увеличение на заетите
в 10 области на страната, тази година навсякъде се очаква увеличаването им. По-съществено увеличение на наетите се очаква в девет области - Варна, Търговище, Шумен, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Хасково, Сливен и Бургас.
Сред тези очаквания прозират три тенденции:
* През 2012 и 2013 г. Южният централен и Югозападният район на страната предвождаха възстановяването на пазара на труда; с оглед на очакванията на бизнеса може да се очаква тази тенденция да продължи и през 2014 и 2015 година
* Пазарът на труда в Южна България се възстановява далеч по-бързо от този в северната част на страната; в Северозападния и Северния централен район на страната няма нито една област, където са налице ясно изразени очаквания за повече заетост
* Повишаването на икономическата активност в област Варна най-вероятно ще спомогне за повишаването на заетостта в Шумен, Търговище и Добрич през втората половина на 2014 и първата половина на 2015 година.
Като

основни фактори, благоприятстващи бизнеса на местно ниво,
бизнесът посочва достъпа до кредит и европейските средства. И двата фактора се радват на по-позитивни оценки от страна на по-големите предприятия с персонал над 50 души, но възприятията сред микрофирмите и малките фирми също са преобладаващо позитивни. Въпреки високата средна оценка, която бизнесът дава на европейските средства като фактор, цели 32.5% от анкетираните предприятия не могат да преценят ефекта от предоставянето им.
Като основен негативен фактор пред бизнеса е очертан местният пазар на труда. Бизнесът е най-силно затруднен в намирането на подходящи за дейността си кадри в областите София (област), Добрич, Перник, Враца и Сливен.
През тази година фактори като инфраструктурата и качеството и бързината на административните услуги са обособени по-скоро като неутрални по отношение на бизнес средата. От своя страна големината на местното потребление е проблем най-вече за микрофирмите и малките предприятия.

Южна България
* Повишаващ се икономически потенциал и инвеститорски интерес към сектора на информационните технологии в област Пловдив
* Отлагане на планирани съкращения в някои водещи предприятия в Стара Загора и района
* Положителен ефект от въвеждането в експлоатация на магистрала "Тракия" върху икономическата активност в Ямбол и Сливен
* Повишена инвестиционна активност в една от най-бедните области на страната – Сливен, съчетана с тенденция към повишаване на броя на работните места през втората половина на 2014
* Местната администрация в Пловдив осъзнава пропуснатите възможности за по-активно участие по оперативните програми – предприети са мерки за повишаване на темпа на усвояване на европейски средства, налице са реалистични очаквания за подобряване на ефективността
* Положително отношение към идеята за повишаване на финансовите правомощия и независимост на общините (например за задържане на част от данъка върху доходите на физическите лица в общините) с цел създаването на допълнителни стимули за местните власти за привличане на инвестиции.

Негативни тенденции:
* Липсата на подходяща за нуждите на бизнеса (включително чуждестранния) работна ръка е проблем, който в голяма степен анулира две от основните конкурентни предимства на българската икономика – ниско данъчно бреме и ниски разходи за труд
* Въпреки че на места (Благоевград) са налице скорошни примери за успешно сътрудничество между бизнеса и образователната система, забавеното приемане на по-модерна нормативна уредба в тази сфера затруднява синхронизацията между нуждите на пазара на труда и образователните институции
* Бизнесът е затруднен от продължаващата политическа нестабилност в страната
* Местната власт е силно обезпокоена от потенциалното спиране на някои европейски програми
* Като основен проблем пред местния бизнес (най-вече в Стара Загора) се очертава несигурността в енергийния сектор
* Липсата на стратегически инвеститори и новооткрити големи предприятия в някои области на страната като Благоевград е сериозен проблем. Остава впечатлението, че голяма част от чуждестранния капитал бива привличан от желание за бързи печалби, което не дава възможност за дълготрайно развитие и повишаване на доходите.

Северна България
Възстановяването на икономиката в Северна България продължава да бъде едва осезаемо, като на места като област Силистра се наблюдават и задълбочаващи се негативни тенденции. По отношение на пазара на труда по-устойчиво подобрение се забелязва единствено в Североизточна България и най-вече в областите Варна и Добрич.
Въпреки позитивните тенденции в тези две области и като цяло положителните очаквания, които се споделят от бизнеса в социологическото изследване, проведено от ИПИ през месец май, работодателските организации са скептично настроени за по-нататъшното възстановяване.
Като основни причини за това се посочват:
* несигурността около проекта "Южен поток"
* геополитическата криза в Украйна, накъдето е насочена значителна част от износа на редица предприятия от областите в Североизточния район и Северния централен район
* потенциално неблагоприятният ефект на лошите атмосферни условия върху селскостопанската продукция
* опасността туристическият сезон да бъде по-слаб заради очакванията за намаляващ поток на туристи от Русия и Украйна.
На места се наблюдава силно негативно влияние на политическата нестабилност върху чуждестранния инвеститорски интерес и някои напреднали инвестиционни проекти в индустриалния сектор в Габровска област са замразени. Сериозен проблем е липсата на подходящи общински терени за привличане на евентуални инвеститори. Според представители на бизнеса и местната власт голяма част от подходящите такива са с неуреден статут или на тяхно място се намират приватизирани предприятия, които не осъществяват дейност. Комуникацията между общината, инвеститорите и собствениците на въпросните имоти е затруднена, което възпрепятства тяхното изкупуване/наемане и използване.
Местната власт е силно обезпокоена от потенциалното спиране на някои европейски програми. Пример е община Троян, на която се наложи да изтегли заем от 5 млн. лв., за да се разплати с фирмите, изпълнители на проекта за интегриран воден цикъл на града. Спирането на парите по ОП "Околна среда" може да има негативни последствия върху състоянието на общинските финанси и в други общини от района.
Ефектът от отварянето на Дунав мост 2 се оценява като положителен, но лошото състояние на пътната мрежа в района и липсата на магистрален път не позволяват пълното разгръщане на потенциалните ползи.
Липсата на млади кадри с адекватно за нуждите на индустрията образование е сериозен проблем особено във Враца и Велико Търново. Не са налице добри примери за успешно сътрудничество между местния бизнес, общинските власти и образователните институции. Материалната база за подготовката на младите кадри е морално остаряла. Като сериозен проблем се изтъква и липсата на стратегически инвеститори и големи предприятия в Северозападния район на страната.
Наблюдава се положително отношение към идеята за повишаване на финансовите правомощия и независимост на общините, например за задържане на част от данъка върху доходите на физическите лица в общините с цел създаването на допълнителни стимули за местните власти за привличане на инвестиции.
Допълнителна информация за данните от проучването на ИПИ сред бизнеса ще бъдат публикувани на страницата на проекта "Регионални профили: показатели за развитие".