Няма по-интересна и актуална за мен като вицепремиер по икономическите въпроси тема от индустриалното строителство и инвестиции. Причините индустрии, строителство, инвестиции да бъдат в центъра на правителствената програма вече цяла година са много. Доста неща бяха направени и предстои да бъдат направени.

Основните проблеми в индустрията
са бедна индустриална инфраструктура, ниска енергийна ефективност на българските предприятия, високата административна тежест в строителството, несправедливите обществени поръчки - това са едни от основните проблеми с негативен ефект върху икономическия растеж. При индустриално строителство и инвестиции решаването на тези основни проблеми ще имат непосредствен ефект върху икономическия растеж.

Високата административна тежест за инвестициите и строителството
- вече имаме три пакета от мерки, 120 от тях са на сайта на Министерския съвет и на областните администрации. Те касаят индустриалното строителство. Таксите по вписванията бяха намалени с 20%, което икономисва значителни суми за бизнеса. Праговете за инвестиции за издаване на сертификати бяха намалени, всеки сертификат дава определени преимущества и достъп до стимули от агенцията за инвестиции. Тези стимули всъщност вече се прилагат за доста широк кръг от фирми, но това още не е достатъчно известно сред бизнеса. Намаляването на праговете е част от общата политика на фаворизиране не само на големите компании, а насърчаване и на малкия и средния бизнес.
Сред важните мерки са промените в АПК, съгласно които до март 2015 г. всички публични институции ще трябва да си обменят информацията по електронен път. Става дума за това, когато фирмите кандидатстват за някакви проекти, информацията да се обменя по служебен ред. Засега работата по интеграцията на първите 30 регистъра върви доста бързо.
Освен общата административна тежест преди няколко седмици Министерският съвет прие и предложи на Народното събрание

промени в ЗУТ, най-важните от които касаят индустрията и строителството:
* В чл. 19, ал. 5 се дава възможност за облекчено обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти в квартали със средно и високо жилищно застрояване, както и при други видове специфично застрояване извън нормите, определени в чл. 19, ал. 1.
* Член 38 облекчава реда и се намаляват сроковете при преустройство на помещения и обекти за нежилищни нужди в заварена сграда - жилищна и нежилищна. Досега съществува възможност само за преустройство в жилищна сграда.
* Чл. 56 - нова разпоредба - постига се унифициране на процедурите за преместваеми обекти за търговски цели чрез наредба на министъра на инвестиционното проектиране. Ефектът е икономия за общините в размер на 280 хил. лв.
* Чл. 56а - нова разпоредба - въвежда се задължение за собствениците на съоръжения, поставени в обекти, да застраховат потребителите в случай на злополука. Минималната застрахователна сума е 20 хил. лв. за всяко лице.
* Чл. 57, ал. 6 - нова - въвежда се изискване собствениците на рекламни, информационни и монументални декоративни елементи да носят отговорност за безопасността и техническото състояние на съоръженията.
* Съкращава се срокът от 30 на 14 дни за издаване на разрешение за изработване на ПУП на част от урбанизирана територия в обхват до един квартал, в София - до три квартала, и за ПУП за изграждане на обекти с регионално значение или разположени на територия на повече от една община. По този начин се изпълнява мярка 5 от третия пакет за намаляване на административната тежест. Ефектът е 128 хил. работни дни спестени.
* Член 125, ал. 2 - нова - в заданието за изработване на ПУП за строежи 1 и 2 категория с индикативна стойност над 10 млн. лв., финансирани с публични средства, задължително да се посочва индикативната стойност.
* Член 128, ал. 3 - нова - съкращава се срокът за разгласяване на проектите на ПУП за част от населено място в обхват до един квартал (до три за София) чрез обнародване на обявлението в Държавен вестник за лицата, чийто адрес е неизвестен.
* Член 140, ал. 3 - нова - създава се изключение за някои строежи и обекти - недвижими и културни ценности, да не се изисква виза, когато са представени декларации за съгласието с нотариалната заверка на подписите на заинтересованите лица, по чиято инициатива се издава визата. Финансовият ефект за гражданите и бизнеса - спестяване на 113 хил. дни за съобщаване и обжалване.
* Член 142, ал. 12 - нова - въвежда се изискване за задължителен одит за пътна безопасност за републиканските пътища, които са част от Трансевропейската мрежа в Република България.
* Член 145, ал. 5 - нова - премахва се задължителното изискване собственикът на строежа да възстановява загубени вече одобрени инвестиционни проекти със заснемане на строежа и други документи. Това се прави само при необходимост и повторното одобряване на одобрения вече проект се заменя със съгласуване от органа. Ефектът възлиза на около 1 млн. лв.
* Параграф 32 от ПЗР - търпимите строежи ще могат да се пристрояват, надстрояват, да им се извършват ремонти, реконструкции, преустройства, да им се променя предназначението, както и в тях да се извършват всички допустими по закон СМР в съответствие с предвижданията на действащия ПУП.

И някои особено важни промени:
* В ЗУТ - замяна на предварителния договор с експлоатационните дружества за присъединяване със становище в седемдневен срок. Очаква се около 4 млн. лв. да бъде ефектът и да бъде спестено много време.
* Член 148, ал. 8 - за строежите от 4 до 6 категория в урбанизирани територии извън защитени територии не се извършва ОВОС, както и преценка за необходимостта от ОВОС по реда на ЗООС. Очакваният ефект е около 4 млн. лв.
* В Закона за биологичното разнообразие планове, програми и инвестиционни предложения, попадащи в границите на урбанизирани територии, населени места и селищни образувания, не подлежат на оценка за съвместимост. Така се спестяват много време и разходи за подготовка на документация както на фирмите и гражданите, така и на местните власти и архитектите
Законът е предоставен в Народното събрание. При добро желание и интерес от страна на бизнеса е възможно в рамките дори на този парламент тези промени да бъдат извършени. Виждам голям ефект от тези промени като първа стъпка. Докато се постигне консенсус по всички други въпроси по ЗУТ, мисля, че това би решило голяма част от проблемите пред строителството.

За да поправим несправедливостта при обществените поръчки
бяха приети промените в ЗОП. Предстои да бъде одобрена тарифата за обжалване, безсмислените обжалвания и дългите срокове бяха един от големите проблеми досега. Таксата за обжалване както за КЗК, така и пред съда ще бъде обвързана повече с размера на поръчката, отколкото да бъде фиксирана сума.
Работи се интензивно по правилника за приложение на ЗОП - КСБ и КАБ вече имат становища. В рамките на месец ще бъде готов, очакваме допълнителни предложения. Договорите и анексите ще бъдат в интернет без чувствителната информация, отпадна изискването за оборот, електронна обмяна на документи и електронно подаване. Напредваме с електронните обществени поръчки, но това не касае строителството - там е по-сложно, по-дълъг ще бъде процесът. Първите ще бъдат в областта на лекарствата и стоките, услугите, включително строителството, се подготвят от екип по проект на ЕБВР.
Списъкът на инвалидните предприятия ще бъде доста разширен.
За големите строителни проекти две са по-важните неща - задължителното включване на външни експерти и лотариен избор на външни експерти за над 10 млн. лв., и още 103 конкретни разпоредби.

Очаква се обявяване на стратегията за реиндустриализация
България има нужда от конкретни мерки за насърчаване на индустрията, индустриализацията, като един от десетте пакета от мерки касае ангажимента на държавата към индустриалната инфраструктура.
Някои от предвидените мерки:
- 150 млн. лв. в рамките на публичната програма "Региони в растеж" да се заделят за индустриална инфраструктура - пътна инфраструктура - около 350 км рехабилитация или ново строителство.
- Своеобразна форма на ПЧП - бизнесът да споделя разходите за изграждане на инфраструктура с държавата. Вече имаме опит с една компания - пътят, който свързва завода с РПМ, е в окаяно състояние и едва ли в следващите 10 години ще бъде включен в плана на АПИ за реконструкция, затова се споразумяхме част от парите да даде АПИ, част - компанията, и вече първите 500 метра от 20-те километра са изградени. Например започнахме да работим с големите заводи в Девня - те имат същия проблем, а там се транспортират химикали и е доста рисково пътната инфраструктура да бъде лоша.
- Индустриалната инфраструктура са не само пътища, а и ВиК, електричество, изграждане на индустриални паркове и зони, на които е отделено специално внимание. По две от оперативните програми 6+4 индустриални зони ще бъдат изградени с европейски пари - мястото им ще бъде определено след изборите.
Искам да се обърна към бизнеса - бъдете по-активни! Имахме среща с БЧК и ще изпратим указания до фирмите как могат да се включат в акции при бедствия и аварии. Международният бизнес в чужбина също е една добра възможност - наскоро правителството взе решение да бъдат назначени търговско-икономически съветници в десет страни извън ЕС с добри перспективи в строителния бранш.
Накрая искам да благодаря на всички за сътрудничеството - много работихме с представителите на бизнеса и браншовите камари. Най-важното сега е всички мерки за намаляване на административната тежест да започнат да функционират, за да може бизнесът да се възползва от облекченията, и продължаваме да очакваме предложения.