Участници
арх. Борислав Богданов, управител  на "Амфион"
арх. Руси Делев
инж. Ивайло Христев, управител на "Стивокс" ООД
Петър Полилеев, председател на съвета на директорите на "Телетек груп"
Ива Георгиева, Institute for sports facilities GMBH
арх. Радомир Серафимов, "Ателие Серафимов Архитекти" ООД
Модератор: инж. Явор Оташлийски, "Кнауф АМФ", ръководител регионален център за Югоизточна Европа
 
 
 
Арх. Борислав Богданов, управител на "Амфион"
 
Въпрос на интелигентен подход е как училищата да станат едно по-добро място за обитаване
 
Училищата са част от културата на една нация и по тяхното състояние се съди за нивото на развитие на културата и на икономиката. Училища и болници бяха двата отрасъла в икономиката, които по времето на строителния бум бяха изоставени. През последните години се наблюдава все по голям интерес към тази сфера, тъй като това не са просто сгради като много други, които проектираме, а цяла система – сграда, отношения, образователна система, дизайн на учебниците, ергономия, уют.
Бих разделил училищата на две – на частни, които все повече навлизат, и на държавни. И към двете според мен трябва да има отделен диференциран подход. От европейските програми, обвързани с интегрираните планове за градско възстановяване и развитие,  ще бъдат отпуснати целево средства за рехабилитация, реконструкция и възстановяване на училища, основно в сферите енергийна ефективност, достъпна среда, пожаробезопасност. Въпрос на интелигентен подход е как нашите училища да станат едно по добро място за обитаване.
Един от аспектите е мащабът на училищата. Вторият е функционалността. Световните тенденции са към избягване на коридорната система, към отделяне в отделни сгради на различните степени от образователния цикъл, планиране на атриумни пространства за провеждане на общоучилищни събития. Това пространство може да се пристрои към съществуващите училища, но сегашните мерки не разрешават ново строителство, така че на този етап няма как функционално да се подобрят. По отношение на енергоефективността при реновацията на съществуващите училищни сгради можем да мислим само за подмяна на дограми, топлоизолация, внедряване на по енергоефективни мерки за отопление в някои от тях, както и за енергоефективно осветление. Голяма част от по-модерните технологии като монтаж на слънцезащитни устройства все още не се прилагат.
Старите училища имат едно огромно предимство - те са в най-хубавите райони на градовете, те са съобразени с кварталите, с нуждите на населението, с бъдещото предвиждане на деца, които ще ги използват. Докато почти всички частни училища са сравнително далече от районите, в които живеят хората, които биха си позволили детето им да посещава частно училище. От друга страна, предвидените терени за училища в София например остават и се запазват предимно за държавни училища. Въпрос на време, мерки и финансов ресурс е държавните училища да догонят като качество на обитаване частните и след като това стане, вече остава един огромен въпрос за качеството на образованието.

Арх. Руси Делев
Всички модерни технологии могат да намерят място в едно съвременно училище
Арх. Богданов направи анализ на двата вида училищни сгради в нашето съвремие - държавните и частните. Всички модерни технологии могат да намерят място в едно съвременно училище. Някои чисто технологични неща, които ще спомена с две три думи, биха могли да намерят място в осъвременяването на сградите за обучение и вътре в самите класни стаи - подобряване на микросредата в тях. Всички знаем, че един тежък проблем е шумът в класната стая, в коридора. В класните стаи нещата биха могли по един лесен начин да се подобрят чрез въвеждане на нови технологии чрез подобряване на звукопоглъщането, поставяне на елементи по тавана и стените, с които да се понижи общият звуков фон. Такива елементи според мен могат да се използват и в коридорните пространства. Подобряването на условията в коридорите биха могло да се приложи и в по новите сгради, където в коридорните пространства, както знаем, се концентрират всички видове инженерни инсталации.  Там най-лесното и бързо приложение намират съвременните окачени противопожарни тавани. Другите нововъведения са системите за достъп в сградите, които е наложително да навлязат навсякъде, а не само да се разчита на жива охрана. И като финал бих искал да се прехвърля и към по големите съоръжения в една училищна сграда като залите за спорт. За съжаление това са едни пунктове в съвременното ни училище, които са доста слабо развити. Наблюдавах в конкурса за училището в Панчарево, в който бях член на журито, как колегите, общо взето, доста плахо прибягваха към развитието на тази тема. Това би трябвало да е мястото, където децата развиват своите физически умения, да е притегателен център за микрообщността дори и в квартала. Да има достъп и да могат да спортуват в извънучилищно време и хората от квартала. Прекрасни примери има в новосъздадените вече частни училища като Българското школо. Това е един много добър пример за съвременно добре решено училище, с прекрасна спортна база, доколкото знам има и басейн. И в тези спортни съоръжения естествено могат да намерят място много съвременни материали, съвременни спортни съоръжения – повдигащи се кошове, катерачни стени, и т.н., и естествено това да се комбинира с басейн. Имаме такива примери. Така базата би могла да бъде комплексна, като не трябва да забравяме, че приложение могат да намерят най-различни нови материали и технологии.

Инж. Ивайло Христев, управител на "Стивокс" ООД
 
Темата "акустика на класните стаи" е изключително важна
 
В училищата архитектурната акустика се отнася към едно много просто нещо и то се нарича речева разбираемост. За деца които трябва да чуят и попият всяка дума, която учителите им казват, е много важно да разбират тези думи. Когато става въпрос за изучаването на чужди езици, когато звуците са нетипични – тогава е още по критично. Основното изискване към акустиката в училищата според съвременните изисквания и според последните изследвания е за речева разбираемост. От акустична гледна точка върху нея влияе шума –  от трафик, помощни инсталации и съоръжения, осветление, климатици и не на последно място отраженията от твърдите повърхности в класните стаи. Това, което акустиците наричаме реверберация. Тази реверберация заедно с фоновия шум определя каква ще бъде речевата разбираемост. Последните изследвания на западни инженери и лекари са установили еднозначна връзка между времето на реверберация или количеството отражения в една стая и пулса на учителя. Западните страни отделят много голямо внимание на темата "акустика на класните стаи". Публикациите на акустичната асоциация на Америка по темата са безплатни. И това е едно от основните неща, които се залагат при реновиране на тези помещения. Убеден съм, че ако колегите архитекти направят сметка колко струва една акустична обработка на една класна стая, ще бъдат изненадани колко малко всъщност е това перо. Не е сложно да се направи, а дава голям резултат. Същото е положението с общите помещения, където се събират много деца, вдигат много шум и поради липсата на звукопоглъщане в коридорите общото ниво на шум в тях е ужасно високо. Това може да доведе дори до частична загуба на слух при по продължително излагане. Във физкултурните салони ситуацията е същата, а в тях се провеждат и годишни събития, откриване на учебната година, танцови, театрални или концертни постановки – всичко това се провежда в едни изключително неблагоприятни акустични условия.
Ще отворя само една скоба за новостроящите се спортни зали и стадиони, където освен спортни събития, при които е важно да чуваме коментара, важно е да евакуираме хората. Когато няма речева разбираемост, евакуационното съобщение остава неразбрано. Пак по тази тема има европейски стандарт, който казва каква трябва да бъде речевата разбираемост в помещения за над 2000 човека. Но освен всички тези причини, които маркирах, тези помещения се използват и за концерти и културни събития. И ако една зала не се проектира като концертна, това перо се неглижира, защото тя е спортна, впоследствие резултатите са посредствени.

  Петър Полилеев, председател на съвета на директорите на "Телетек груп"
 
Управлението на достъпа в едно училище е важна част от минимизирането на рисковете
 
Добрата работна среда в училищата може да бъде постигана и чрез минимализиране на рисковете. Какво е състоянието сега? Занижен е контролът при влизане на учениците, в повечето училища няма контрол. Контрол се постига с отварянето само на един вход на училището. Затова нашите ученици и студенти, които отиват да учат на Запад, първият синдром, който получават, е т.нар. синдром на отворените врати. Другото важно нещо е липсата на автоматизирано регистриране на информацията за присъствието на учениците в училище. В момента тя става според доброто желание на учителите, с предаване на едни книжни документи от един на друг учител, с нанасяне в дневника на отсъствия или в електронния дневник. Родителите много късно разбират, че децата им не посещават училище. Една система за контрол на достъпа има за цел точно да минимализира този риск. Автоматизираното регистриране на присъствието дава възможност и родителите да бъдат включени в този процес. Слаб е контролът на достъп на външни лица. И не на последно място - инвестират се средства в различни системи, обикновено изпълнени в различни периоди и почти никога не работят интегрирано, и капацитетът им е доста занижен. Системата за контрол на достъпа в училищата, за да бъде пълноценна, трябва да бъде свързана с електронния дневник, който не всички училища имат. Чрез системата за контрол на достъпа той добавя това автоматизирано регистриране на учениците, автоматизирано информиране на родителите, много дейности, които в момента поради липса на техническо обезпечаване се правят ръчно. Когато говорим за системите за контрол на достъпа, трябва да кажем, че малко или много това е рестриктивна система, затова трябва много добре да се отчита този характер, да се помисли как тя да бъде комуникирана с децата, с учителите и с родителите. Нашият опит е показал, че системите за контрол на достъпа най- дълбоко влияят и променят процесите в една среда, независимо дали е администрация или училище. Когато става въпрос за училище, това е още по важно. Затова наистина процесът на комуникиране и допълнително запознаване, привличане и съпричастност от всички заинтересовани групи е съществен, за да може после системата да бъде наистина ефективна.

Ива Георгиева, Institute for sports facilities GMBH
 
Управлението на едно спортно съоръжение започва от възникване на идеята
 
Най-важното нещо, преди да започне процесът на проектиране на един стадион, базирайки се на практиката на компанията в целия свят, без значение какво ще бъде финансирането - частно или държавно, е то да бъде добре планирано от самото начало. Тоест управлението започва от момента на възникване на идеята.Основната цел на инвестицията, освен да бъде възвърната, е да може самото съоръжение да бъде управлявано правилно, да бъде ефективно и съответно да генерира приходи от това, за което е създадено.
Ноу-хау на компанията е подходът, който ние наричаме холистичен именно защото за нас най-важният етап е планирането. Етап, който започва с появата на идеята и продължава доста дълго време, след като съоръжението бъде изградено. Ако липсва този процес на планиране, което при нас е първата фаза от проекта, финансирането става разтегливо понятие.
Опитът на компанията показва, че е много по-ефективно и по-евтино да бъде изграден един нов стадион, отколкото да бъде реконструиран съществуващ.
 Такъв е примерът с новия стадион в София. Какво имам предвид в случая под мултифункционалност. Всички знаете, че подготвихме кандидатурата на София да бъде домакин на един от мачовете в ЕВРО 2020 и изискванията на УЕФА бяха за изграждане на стадион с 33 000 места. Нашите предварителни проучвания и планиране в продължение на три години показват, че оптималният капацитет за стадион в София е не повече от 25 000 места. Защото за създаване на атмосфера в един стадион не е от значение колко е голям, а колко е пълен или празен. За нас това беше базова характеристика и за да се съобразим с изискването на УЕФА, планирахме стадиона така, че да може да променя капацитета си, т.е. само за големи, ключови събития да достига капацитета си от 33 000 зрители, а в останалото време да може да покрива оптималния за София капацитет. Предвижда се изграждане на допълнителен бекстейдж, който ще позволява да се провеждат големи концерти. С оглед запазване на настилката на футболния терен са предвидени два типа настилка.
 Освен това идеята е самото съоръжение да генерира приходи от самия спорт. В България един от големите проблеми е управлението на спортни съоръжения, т.е. то липсва.
Подходът ни към всеки проект е следният. Има два екипа, които работят паралелно – един се занимава с планирането и строителство, а вторият с управлението. Като целта е да се постигне високо качество, мултифункционалност, ниски строителни разходи и, разбира се, зелен екоздизайн. Едно от последните изисквания, които спазваме, е да се правят открити паркинги, като до всяко паркомясто се засажда по едно дърво. Това е с оглед и на безопасността и е едно от последните изисквания на УЕФА за открити паркинги, където при аварийна ситуация хората ще могат да се изтеглят, а не да бъдат събрани в едно затворено пространство.
Целият процес е разделен на четири фази – предпроектно проучване (фаза 1), оперативно решение, функционално описание, тръжна процедура за инженеринг, преговори и договор за строителство (фаза 2), управление и реализация на строителството (фаза 3) и управление на готовото съоръжение (фаза 4). В момента сме във втора фаза.
Това, което се предвижда като проект в София, както и за всички стадиони, които изпълняваме по света, е да бъдат изцяло покрити и да изпълняват всички изисквания на УЕФА.

Арх. Радомир Серафимов, "Ателие Серафимови" ЕООД
 
Съвременната спортна зала трябва да е многофункционална
 
Много важен фактор освен преките приходи, които едно спортно съоръжение генерира, са и непреките приходи от културни и атракционни събития, които се провеждат в него. Когато се разглежда един подобен проект, трябва да се отчитат не само преките ползи за самите инвеститори, а и непреките ползи за самия град и за държавата. Проектът за "Плаза Арена Русе" е публично-частно партньорство между община Русе, "Приста ойл" и "Денси строй". Историята на проекта започва преди повече от 30 години, когато покойните вече арх. Танко Серафимов, проф. арх. Тотю Тотев и проф. арх. Иван Татаров печелят конкурс за спортната зала. Проектът спира с изграждането на около 160 пилоти и част от фундирането. Тогава капацитетът е за 3000 зрители. Малко след 2005 г. общината инициира отново проекта. През 2007 г. инвеститорите печелят проекта в конкурс. Основният фактор за развитието на този проект е близостта до Букурещ и Гюргево. Проектът е типичен пример за синергия между отделни самостоятелно работещи проекти - спортната сграда, хотел, търговски център и офисна сграда, и е в пряка близост до градския стадион.
Основната тема, която искам да засегна, е икономическата целесъобразност за създаването на подобен проект. На първо място това е комуникационното решение. От изключително значение са транспортният и пешеходният достъп до локацията. От значение е и наличието на градски довеждащ транспорт и възможност за паркиране.  В случая синергията между търговски център и спортна зала е много важно за обезпечаването на необходимия брой паркоместа. Едно такова съоръжение има нужда от безпроблемно стопанско обслужване, тъй като самата арена трябва да може лесно да бъде преобразена според различни сценарии в зависимост от потенциалната експлоатация. И това всъщност е част от втората икономическа целесъобразност на едно съоръжение –  функционалността. Една съвременна спортна зала трябва да може да поеме освен спортни събития също така културни и развлекателни събития, експозиционни събития, търговски и обществени форуми. Следващият фактор, за да сме сигурни, че проектът е ефективен, е сертифициране от спортните федерации. Освен размерите на игралните полета много важно е проектирането на ВИП зоните, местата за журналисти, микс зоните, залата за пресконференции, телевизионните студиа и др. Изискванията за брой места са различни и се покриват с мобилни трибуни.
Следващият фактор са търговските и рекламните площи. Повече от 50% от събитията в едно такова съоръжение са с културно-атракционен характер и акустиката е много важна. Има много високи изисквания за акустиката в спортни зали, затова акустиката е един от най-сериозните фактори от гледна точка на техническите изисквания за реализацията на едно съоръжение. Разбира се, видимостта е много важна. Факторът видимост е един от основните, по който спортните федерации избират зали за провеждане на състезания, и много често предпочитат по малки зали, но с по-добра видимост.