Г-н Христев, можете ли да коментирате особеностите на акустичните решения при проектиране на специфични и различни обществени обекти - от една странаq училища, от друга - спортни зали?
- Упоменатите обществени обекти училища и спортни зали се различават коренно по големината, респективно обема си, но си приличат по едно изискванеq отправено и към двете. Това е изискването за добра речева разбираемост в тези помещения. В училищата това е изключително важно поради спецификата на преподаването - един говори и много го слушат. Колкото по-добре се разбира какво говори учителят, толкова по-малко усилие се изисква от учащите за да го асимилират и запомнят. Отделно доказано е, че лошите акустични условия водят до по-бърза умора и липса на съсредоточаване сред учащите, а това от своя страна рефлектира и върху учителя. В големите обществени помещения, каквито са и спортните зали, е много важно да се разбира речевото съобщение; публиката иска да чуе името на състезателя, отбелязал точка. От друга страна, речевата разбираемост е от първостепенно значение при критични ситуации, когато инструкциите за евакуация могат да спасят живот. Дотук имаме мотивация за осигуряването на речевата разбираемост, но от какво зависи тя? Най-краткият отговор е от акустичната среда. Нивото на шум, отраженията (реверберацията) и типа на звукоизточника определят в каква степен речевото съобщение ще достигне без изкривявания до слушателя.

Какви материали и решения намират приложение в тези случаи?
- И двата типа помещения се обработват основно с помощта на звукопоглъщащи материали; това са материали, отнемащи от енергията на звука в помещението. Обикновено акустичните свойства на тези материали се характеризират с коефициента на звукопоглъщане α (алфа). Съвременната строителна индустрия предлага голямо разнообразие от подобни решения. Важното е да се знае, че рекламните брошури, особено тези, боравещи с едноцифрено представяне на звукопоглъщането, невинаги дават реална представа за свойствата на материалите. Чуваемият звук е много широкоспектърен и за различни честоти се прилагат различни решения за звукопоглъщане. Например тънките порести поглътители (вати, дунапренин и платове) нямат добро звукопоглъщане за ниски честоти.

Според вашите наблюдения - какво е състоянието на акустиката в българските училища и спортни обекти и как се отразява това на тяхната функционалност?
- Състоянието на акустичната третировка в училищата е трагично. С редките изключения на някои частни училища никъде не се прилагат мерки за акустична обработка. Резултатът е изключително шумни помещения, в които учениците се разсейват и уморяват бързо; учителите също се уморяват, а хроничното излагане на висок шум води и до професионални заболявания. В спортните зали след няколко неуспешни опита еволюцията доведе до осъзнаване на необходимостта от акустична обработка. В зала "Арена Армеец" - София, бяха приложени акустични обработки. За съжаление поради намаляване на бюджета във финалния етап от строителството не бяха имплементирани всички препоръки. Въпреки това смятам, че този обект ни научи на много неща и тези знания трябва да се прилагат в следващите обекти. Спортните зали се използват изключително като мултифункционални и ако погледнете афиша на "Арена Армеец" - София, ще забележите, че повече от половината събития са музикални. Не смятам, че е коректно да се гледа на подобни зали като на предвидени само за спорт в етапа на строителство. Много важен аспект е и третировката на общите части, като например коридори и фоайета.

Какво е разбирането на проблематиката от страна на инвеститорите и от страна на проектантите?
- Смятам, че културата в областта на архитектурната акустика е изключително ниска. Много малко инвеститори знаят каква би била потенциалната полза от акустична обработка на техния обект. Много малко и от проектантите разбират ползите и като резултат не се опитват да убедят инвеститорите в тяхната необходимост.

Какви решения намират приложение в България?
- В общия случай - евтини и с ограничено действие. Смятам, че има доста поле за развитие в тази посока, докато се достигне до масово приложение, комплексно и издържано от всички посоки решение.

Има ли добри примери от България или от света?
- За училища в България веднага се сещам за Евроколежа, Американския университет. За спортна зала се сещам мултифункционалната зала в Малмьо - Швеция.

Вие сте ментор в "Академия Градът" - смятате ли, че такива инициативи ще дадат възможност за по-добра връзка на студентите и обучението с практиката?
- Смятам всяко едно събитие, повишаващо нивото на знания, за полезно. Имам много високи очаквания за "Академия Градът" най-вече заради взаимодействието между практикуващи ментори и необременени и будни млади хора.
Интервюто взе
Николай Тодоров