На този ден Учредителното народно събрание в Търново провъзгласява София за столица на Третата българска държава. Наследник на Сердика, средище на обширна римска провинция, от момента, когато влиза в пределите на българската държава с името Средец, градът неизменно е важен стратегически, търговски и културен център. Значимостта си София запазва и по време на османското владичество чак до началото на XIX век. Европейски пътешественици, посещавайки земите ни, почти винаги описват града като главен център на средновековните български държави и му предричат водеща роля в бъдеще.

Мнозина просветени българи от епохата на Възраждането: Неофит Бозвели, Иван Богоров, Васил Априлов, Константин Фотинов, Йоаким Груев и др. в своите съчинения също подчертават изключителното значение на София в българската история.
 Проф. Марин Дринов – историк, учен и общественик, първи аргументирано лансира идеята за София като столица на новата държава.
С него са съгласни и повечето от видните по това време дейци: Драган Цанков, Григор Начевич, Марко Балабанов и др. Разбира се, не липсват и противници на това гледище.
 В първите месеци след Освобождението, заемайки длъжностите вицегубернатор на София и управляващ Отдела на народното просвещение при Временното руско управление, Марин Дринов развива всестранна обществено-политическа дейност. Неговото мнение по различни въпроси на държавното устройство е високо ценено от руските представители и специално от императорския комисар княз Александър Дондуков-Корсаков, който възприема становището на Дринов за избора на бъдещата столица.
С решенията на  Берлински конгрес (1878 г.) Временното руско управление, пребиваващо първоначално в Пловдив, трябва да се установи в пределите на Княжество България.
Княз Дондуков излага подробно своите съображения по този въпрос в обширно писмо до руския военен министър Милютин.
Той развива своите аргументи за предимствата на София от военно-стратегически, политически и исторически характер.
Съобразявайки се с постановките на Берлинския договор, военният министър се съгласява резиденцията на княз Дондуков да се установи в София.
Уговорката е това решение да има временен характер, а изборът на бъдещата столицата да се направи от българските представители на Учредителното народно събрания в Търново.
 Когато на високия форум този въпрос се поставя за гласуване пред народните представители, предложението на Драган Цанков – София и занапред да остане правителствена резиденция, се приема единодушно и с въодушевление.