Инж. Христев, във връзка с темата, която подготвя в. "Строителство Градът" за метрото и новите метростанции, можете ли да коментирате ролята на акустиката в тях?
- Темата за акустиката емного приложима в разширяването на метрото. От еднастрана, в метростанциите е шумно и многореверберантно (кънтящо), поради което речевата разбираемост е нискаи при евентуално бедствие няма да се разбереевакуационното съобщение. В същото време в метростанциите сепрожектират реклами със съпътстващите аудиопослания; хора сеопитват да водят разговори по мобилни телефони. Всичките се нуждаят от по-тиха и благоприятнаакустична среда.
От друга страна, метрото е източникна шум, който влияе на околните жилищни райони. Последното е особено в сила в районите снадземно минаващо трасе. В тези райони, най-вероятнопоради финансови причини, тунелите се изграждат от многолеки материали с пренебрежимо малки звукоизолационни свойства, аотдушниците представляват дупки, директно гледащи навън. Още по-интересното е, че доколкото ми е известно, никой все още не е правил подробно измерванена шума в околните на метрото сгради. Макари основният източник на шум в жилищните кварталиобикновено да е уличният трафик, много е интереснос колко би спаднало дневното и нощно шумовониво в околните блокове при елиминиране на източникана шум от метрото.

А за обект катостоличната Централна гара или летище София?
- За обекти като гари и летища темата за акустиката е изключително релевантна; въобще същото може да се каже за всички помещения, в които се събират много хора. От една страна, акустичната обработка спомага за снижаване на общото ниво на шум, а от друга, подобрява драматично речевата разбираемост. Правилното предаване на евакуационно съобщение в критична ситуация е нещо, което може да спаси много хора. На летище София има изпълнена известна акустична обработка, което може да се чуе, но за Централна жп гара София не съм убеден, че дори има предвидена такава част в проекта.

Често съобщенията по уредбата на такива места не се разбират достатъчно добре, а звуковият фон е уморителен?
- Общото схващане е, че като се инсталира озвучителната уредба, нещата щесе оправят. За съжаление не е толкова лесно. Акустиката и електроакустиката трябва да се разглеждат катоедно цяло и да се допълват взаимно. Неможе да се разчита, че чрез електроакустика щесе оправят проблемите на архитектурната акустика. Още еднодопълнително последствие от лошата акустична среда е, чехората, работещи в такава, се уморяват много по-бързо и продуктивността им спада.

Как се решаваттези въпроси по света? Може ли да дадемдобри примери?
- Добрите практики по света са правилно оразмерена акустична среда на залите и внимателно подбрана и настроена електроакустична система. За съжаление практиката тук е да се поевтиняват озвучителните системи без оглед на качеството, а акустична обработка въобще да не се предвижда. Широко разпространен и шеговит израз за една озвучителна система е "ще звучи като на Централна гара". Добри примери в световен мащаб има много; първите, които ми изникват в съзнанието, са централната жп гара в Амстердам и международното летище в Копенхаген.

По какви проекти в България работите?
- Проектите ни в България в момента са предимноофис сгради, училища и кинозали. За съжалениеучилищата са много малко на общия фон, атам темата за акустиката е изключително застъпена.

Въпросътс акустиката в моловете е сериозен и заслужаваотделно разглеждане, но ако трябва да го коментиратев рамките на отговор на един въпрос?
- Тенденцията в моловете е те да са шумни, със силна музика и според мен много уморяващи. Отвсякъде се опитват да ни привличат със силна музика и аудиопослания. Тревожна е и тенденцията общите им пространства да се използват и за културни събития и концерти. Към момента единственият мол с акустична обработка е "МОЛ България".
Вие сте тесен специалист в областта и преподавате и в УАСГ - какво знаят студентите по този въпрос?
- В общия случай студентите знаят много малкоза акустиката в съвременни помещения и областите наприложение. За тях акустиката е сух дял отфизиката, който е доста абстрактен. Това мнение седължи отчасти и на текущия маниер напреподаване. Опитвам се да им покажа, че обучениетопо тази дисциплина може да бъде и забавно, а знанията - широко приложими.

А стандартният български архитект или инженер, да не говорим за инвеститор?
 - Архитекти, инженери и инвеститори се сещат за "акустика" единствено при големи и специфични обекти, където подобнопроектиране е неизбежно; например кина, концертни зали итеатри. Интересното е, че след разговори и разясненияот моя страна повечето от тях признават, чене са поглеждали от "акустична" гледна точка иса изумени колко много приложения има тази наукав ежедневния ни живот. Примери за това сасъвременните отворени офис пространства, училища и производствени помещения.

Какво смятате, че може да се промени, икакви са перспективите?
- Промяната идва с образованието. Смятам, че колкото повече се говори по темата, толкова повече хората ще им прави впечатление. Единствено с приемането на стандарти и наредби няма да се получи качествена промяна; хората отдавна са се загубили в лабиринта от административни публикации. Колкото повече обществен дебат има – толкова повече хора ще се замислят ежедневно за влиянието на звуковия фон върху здравето и настроението си.