Книгата "Градът" представлява интердисциплинарно издание, включващо 10 аспекта на различни автори от различни научни области относно създаването и развитието на града. Авторите са дългогодишни университетски преподаватели и научни работници с богат професионален и житейски опит, които отразяват града от своята професионална гледна точка. Книгата включва материали от творческия път на авторите, като от тази гледна точка всеки отделен материал на всеки отделен автор не е коригиран и стилово адаптиран, за да се запази авторският стил и подход.
Книгата може да се използва от всички, които се интересуват и занимават с развитието и проблемите на града. Като всяко първо издание и настоящото не е лишено от пропуски и грешки. Независимо от този факт авторите считат, че то ще допълни всички издадени публикации в тази област.
Авторите ще приемат с благодарност всички препоръки и бележки, направени към изданието.
Книгата "Градът" се издава по идея на професор Константин Калинков, доктор по икономика.
От авторите

Развитието на градовете, от тяхното формиране като географска особеност с растяща концентрация на функции и население върху ограничена територия, до днешното им състояние на сложен и динамичен социален организъм, поражда определен изследователски интерес. Градовете изискват устойчиво управление, адекватно планиране по отношение на пространственото регулиране, функционално устройство на урбанизираните територии на основата на локализираните и развити икономически функции и дейности.
През последните години се реализира

процес на инвестиционно натоварване
на урбанизираните и субурбанизираните територии на основата на разширяване на обхвата на икономическото влияние на градовете. Резултатът от този процес е усложняване на проблемите и задачите, свързани с управлението и развитието на градовете, така също и пораждането на конфликтни точки между центъра и периферията. Пространственото развитие на градовете, на основата на развитата икономическа база и концентрирането на допълнително население, налага удължаване на транспортните оси, свързващи отделните обособени градски части. Сложните взаимоотношения между различните функции и дейности на градовете влошават екологичния баланс между природната и антропогенната среда и възможностите за реализиране на устойчиво градско развитие.
В икономически аспект градската територия представлява локализация и развитие на икономическите функции и дейности и на тази основа осигурени градски услуги. В икономически смисъл процесът на развитие на градовете се определя от нарастването на икономическото влияние на града, включително и върху прилежащата градска територия, т.е. създава се "икономическо поле" - на влияние на града върху по-голяма територия.
Това влияние проличава особено при разглеждането на града от пространствен аспект. Съвременните градски процеси определят факта, че на града вече не се гледа като на точкова форма на заселване, а като на високо развита урбанизирана територия. Мегаполисът навлиза в прилежащата територия, което се налага от съвременните особености на икономическата и инфраструктурната база на града. С пространствения аспект е свързано и развитието на периферните части на градската територия, т.е. процеса на "субурбанизация" (suburb – предградие от англ.)
Промените в съдържанието "град" се разглеждат и в социално-демографски аспект. Това определя и интердисциплинарния характер на книгата.

Глобализацията и интернационализацията на градските процеси
създават условия за широко разпространение на градския начин на живот. Най-силно отражение на съвременните градски процеси, свързани със социално-демографския аспект, имат ежедневните трудови пътувания, които са масово явление за почти всички страни.
В градската територия по-лесно се осъществяват производството и търговията, т.е. постига се определен ефект от мащаба на локализацията и по този начин се подобрява стандартът, свързан с градския начин на живот, като успоредно с това се осигурява голямо разнообразие от градски стоки и услуги. Решаването на градските проблеми чрез провеждането на устойчиво управление довежда до градски икономически растеж, което прави града конкурентоспособен спрямо останалите градове. Използването на съвременни информационни технологии и прилагането на иновационни продукти повишават инвестиционната привлекателност на градската територия. Този факт дава отражение и върху увеличаването на относителния дял на градското население.

Пространственото и икономическото развитие на градовете е свързано с:
- пазарните фактори, влияещи върху развитието на града
- моделите за използване на градската земя
- пространствените аспекти за развитие на средата за обитаване
- данъчната политика на градската изпълнителна власт.
В условията на интернационализация и глобализация, както и със създаването и развитието на Европейския съюз се наблюдава процес на реализиране на открита икономика като доминиращ тип стопанство. Откритата икономика се явява определящ елемент за фирмите относно избора на града за реализиране на своите локализации. В процеса на "открита икономика" най-напред се включват столичните градове. Участието на града в международни икономически връзки увеличава неговите конкурентоспособни позиции вътре в националното икономическо пространство. На тази основа протича процес на поляризация и градовете стават по-различни.
Градът може да се разглежда и като посредник, като се анализира влиянието на града - център в широк и тесен смисъл на думата. Това обстоятелство определя и използването на понятието "световен град". В икономическата литература няма точно определение за световен град. В рамките на съвременните концепции за урбанизацията съществен момент
се явява смесването на производствените функции на града и неговите функции като център на потребление на градски стоки и услуги.

Исторически голяма част от градовете в света
са възникнали като промишлени центрове. С течение на времето се увеличава влиянието и значението на третичния сектор. Този процес е свързан с прилагането на съвременни иновационни технологии, изискващи висококвалифицирани специалисти, и се реализира основно в големите и много големите градове.
Концепцията за световните градове не се свежда само до систематизация на градовете от нов тип, но въвежда в теорията на икономиката на града принципно нов подход, свързан с анализа на икономическото пространство в системата от градове. Процесът на урбанизация е подчинен на необходимостта от формирането на световната икономика чрез мрежата от световните градове. Тази потребност е свързана с динамиката на националната мрежа от градове.
По този начин протича процес на формиране на мрежа от градове на основата на синергия между сходни по функционална ориентация близки или далечни градове – центрове на различно равнище в световната пространствена структура от градове. Проблемите и тенденциите, свързани с пространствено-икономическото развитие на градовете, са от изключително важно значение. Създават се необходимите предпоставки за проучване и изследване на икономическата същност и развитието на градовете. Възниква необходимостта от по-пълноценното изучаване на основните пространствени и икономически проблеми на градовете в условията на интернационализация и глобализация.
Една от възможностите за развитието на града и повишаването на неговата конкурентоспособност е туризмът. Градът представлява благоприятна възможност за организиране и провеждане на различни регионални, национални и международни мероприятия. Историческото развитие на града и неговите обекти от минали исторически периоди представляват определен интерес за емоционалното и образователното обогатяване на туристите. По този начин територията на града се превръща в притегателен център за голям брой туристи. Това обстоятелство свързва територията на града с неговото културно-историческо наследство.

Градът генерира култура
в общия смисъл на понятието. Това определя, че градът и туризмът се развиват в симбиоза. Концепцията за съвременния туризъм е дуалистична. Тя включва, от една страна, туристите като индивиди, пътуващи извън града, в който живеят, с цел отдих и културно обогатяване, а от друга страна – всички специфични и допълнителни дейности.
Декларацията от Манила 1980 г. определя туризма като важна за живота на хората дейност с пряко въздействие върху социалните, културните, образователните и икономическите сектори на националните общества и на техните международни взаимоотношения. Доколко градът ще генерира центробежни туристически процеси, т.е. ще стимулира гражданите да предприемат пътуване с туристическа цел, или градът ще посреща туристи зависи от уникалността на съчетаване на неговите градски и туристически функции.
За съвременното си развитие градовете в света разчитат на иновациите, които са катализатор на икономическите функции и повишават инвестиционната привлекателност на градската територия. Иновациите са жизненоважни не само за развитието на икономическите функции, но и за развитието на цялата градска територия. В града взаимоотношенията между хората са много по-интензивни, раждат се идеи, които ускоряват иновационните процеси. На тази основа се разработват концепции за иновативното развитие на градовете.
Съвременното развитие на градовете се съпровожда от ускорени технологични и обществени промени, които налагат нови предизвикателства пред обществото. Градът е мястото, където хората се срещат много по-често, като могат да обменят идеи за решаването на важни проблеми.

Потребността от политика по отношение на обновяването
поражда необходимостта от наблюдение на този процес. Съвременното отчитане на добрите световни практики в тези направления и адаптирането им са предпоставка за просперитета на иновативните градове. Разработването и прилагането на концепция за приоритетизиране на проблемите, както и търсенето на нови идеи са необходимо условие за успех. Съвременното бързо развитие на знанието налага непрекъснато разумно обновяване на градовете, подчинено на постигане на повишените стремежи за по-добър живот в по-добре устроена градска среда.
Визията за развитие на града през ХХІ век е свързана с Новата харта от Атина 2003 г.
През ХХІ век Европейският съюз ще реализира основната си цел, свързана с интеграцията на европейското икономическо и физическо пространство. На тази основа се представя широко разпространената визия за бъдещето на европейските градове. Това е

визия за мрежа от градове, които:
- ще запазят културното си богатство и разнообразие – резултат от дългата им история, свързвайки миналото им през настоящето и бъдещето
- ще се свържат в множество смислени и функционални мрежи
- ще останат креативно компактни, докато се стремят към пълнота и коопериране
- ще допринесат решително за благополучието на жителите и ползвателите си
- ще интегрират създадените и естествените елементи на околната среда.
В новата харта визията включва мрежа за внедряване, която съдържа:
- кратко обобщение на основните въпроси и предизвикателства, които влияят на градовете в началото на третото хилядолетие
- ангажиментът, изискван от пространствените урбанисти за реализиране на визията.
Визията на новата харта от Атина 2003 г. е послание, отправено преди всичко към специалистите урбанисти, работещи в Европа, и към тези, които имат отношение към плановия процес, за да може да се даде насока за по-добра съгласуваност при изграждане на смислена мрежа от градове в Европа, свързани във времето, на всички равнища и сектори.
Пространственото планиране е жизнено необходимо за осигуряване на устойчиво градско развитие. То конкретно засяга разумното управление на градското пространство, като критичен естествен ресурс се явява земята, която със своята териториална ограниченост и количество винаги е била обект на допълнително растящи изисквания към нея.