Г-н Захариев, честит бизнес юбилей! Как оценявате развитието на "Феърплей интернешънъл" 20 години по-късно?
- Не мисля, че стартът и развитието на "Феърплей интернешънъл" бяха толкова бързи - през първите 7-8 години работихме със сравнително бавни темпове, създавахме екип, стандарти и се пригаждахме към търсенето и предлагането. Едва след това започнахме малко по-стремглаво нагоре, напипвайки нишите в пазара. Гордея се с факта, че за 20 години "Феърплей интернешънъл" се превърна от строително-предприемаческа в иновативно-творческа инвестиционна компания.
Не съжалявам за нищо, това, което сме направили, е трябвало да се направи, това, което не сме направили, явно или пазарът не го е искал, или ние не сме могли да го направим.

Първият затворен комплекс, първият обслужван апарт хотел, първият четиризвезден бутиков хотел в столицата, първият петзвезден хотел с археология в партера?
- Не бих казал, че сме съвсем, съвсем първите във всички тези начинания, но сме едни от първите. Със затворените комплекси, които направихме, имахме и малко късмет да попаднем на по-големи парцели, които да организираме. Разбира се, имаме заслуги във връзка с това как сме ги организирали. Смятам, че пазарът ни е подсказал какво е търсенето и какво да предложим. Защо повечето от инвеститорските компании не са го предложили не мога да кажа, може би не са вярвали в такава идея, може би не са имали възможност да развият по-голям терен. Лично аз съм много доволен от това, че в няколко от тези начинания сме едни от първите. И до ден-днешен експлоатацията на тези обекти показва, че те са наистина успешни.

Често коментирате дългосрочната устойчивост на един проект - това все по-важно ли е в променящата се среда?
- Разбира се, че дългосрочната устойчивост на един проект е много важна и сме я коментирали многократно. Ние вярваме, че ако един комплекс е добре измислен и след построяването му всички живущи продължават да вярват в начина на експлоатацията му и да развиват първоначалната му идея, а не я съсипват, той има нужната дългосрочна устойчивост. При това положение всички са доволни - и тези, които са инвестирали в него, и тези, които впоследствие са купили отделни части от него като апартаменти, магазини, заведения, и не на последно място тези, които го експлоатират.

"Затворен комплекс" - как еволюира този феномен за България?
- Когато говорим за комплекс от затворен тип, според мен няма разлика в това дали имотите в него са собствени жилища, или са за обслужване, отдаване под наем и управление. Въпросът е дали човек може да си позволи малко по-висок стандарт, защото затвореният комплекс изисква поддръжка, която струва повече пари. Ненапразно цените в тези затворени комплекси са по-високи. Те не се дължат само на по-високото качество на строителството и организацията в комплекса, а и на експлоатационните разходи, които са по-високи, отколкото в един обикновен блок, където общите части се свеждат до стълбищната клетка. Затвореният комплекс предлага и повече услуги, а аз винаги съм казвал, че луксът е в услугите. Смятам, че е въпрос на избор и възможности дали човек иска и може да си позволи лукса на един затворен комплекс, който съответно струва по-скъпо.

В кои направления е концентрирана в момента основната ви инвестиционна дейност?
- В момента продължаваме да развиваме ваканционно селище "Санта Марина" в Созопол, бизнеса с управление на хотелски имоти, както и инвестициите ни в земеделието. Засега не предвиждаме нови направления към основните ни дейности. Пак се връщам на това, че бихме изчакали по-скоро пазарът да покаже какви са потребностите и в каква посока да се насочим.

Можете ли да сравните дейности като развиване на нови проекти с управлението на готовите инвестиционни имоти и хотели?
- Ние управляваме почти половината от обектите, които сме построили. Естествено че когато сме развивали проекта, ние сме мислили и как ще го управляваме. От самото начало ние мислим за по-дългосрочни инвестиции. Проектирайки, мислим и как ще се управляват и експлоатират обектите така, че за в бъдеще всички да са доволни. В този смисъл има връзка между това как се проектират и как се управляват. А що се отнася до сравнението – периодът на експлоатацията е много по-дългосрочен, изисква хора с други умения и друг начин на структуриране независимо от това кой после ще управлява обекта.

Преди време казахте, че са необходими промени в Закона за етажната собственост с оглед на затворените комплекси?
- Смятам, че така, както Законът за устройство на територията третира по различен начин сградите в градска среда, тези в централната градска част, вилните и ваканционни селища, които се използват основно сезонно, така и Законът за етажната собственост трябва да разграничи управлението на тези имоти. Ваканционните селища например, които също са тип затворен комплекс, се използват сезонно от много хора от различни краища на света, които не ги обитават постоянно. Съвсем различно е управлението на една сграда, която е в градска част и се обитава 12 месеца в годината, а съвсем различно е вилното селище, където има собственици, които по 2-3 години не идват, но има и постоянно живущи, има апартаменти, които се отдават под наем, има и такива, които се ползват сезонно от персонала. Смятам, че законът трябва да даде повече възможност на управляващите компании да създават различни правила в различните видове жилищни имоти, било то ваканционни или основни жилищни сгради.

Бизнесът със земеделски земи не е нов за вас, как ще го коментирате?
- Повече от 10 години развиваме земеделие, имаме немалка структура, която не инвестира просто спекулативно в този бизнес, а управлява и обработва земеделски земи, създава складови пространства и фуражопроизводство, преработва зърнени култури. Имаме и кравеферма. Това е съвсем различен бранш, където нещата никога не се случват за 1 година, цикълът в земеделието е около 3-4 години, тъй като в България напоителните ни системи практически не работят и сме много зависими от метеорологичните условия.
От друга страна, ние сме прекалено малък производител на фона на други държави от Черноморския басейн като Румъния, Украйна и Русия и не можем да диктуваме нито цени, нито пък имаме преработвателни мощности, така че да сме голям потребител на суровини. Тук сме изцяло зависими от по-големите зърнопроизводители в района и от инфраструктурата, чрез която можем да изнасяме нашата продукция. А пристанищата и по Дунава, и по Черноморието са доста стари, зле организирани и не могат да поемат голям обем, когато става въпрос за износ или внос. Преработвателната промишленост е все още недостатъчно добре развита и с готова продукция също не можем да излезем на по-големи пазари.
Като във всеки бизнес ние се опитваме да се развиваме и въпреки пречките смятам, че в последните години очакванията ни се оправдават и се движим в правилната посока.

От каква туристическа стратегия има нужда България?
- За мен посоката, в която в момента се движи туристическата стратегия, е правилна: да се развиват балнеоложкият, културният, религиозният и други видове туризъм. Най-много закъсваме със събитийния (конферентен) туризъм, който е много важно да се развие. България все още стои отделена и почти нищо европейски значимо не се случва у нас.
От друга страна, това, което много пречи на туристическия бизнес в момента, са прекалено ниските цени. С тези цени ние нито имаме възможност да развиваме туристически дестинации, нито да поддържаме вече готовата хотелска база, която съвсем не е лоша, нямаме и възможност да обучаваме персонал. На много места в България туристическият бранш буквално е на ръба на оцеляването, което не е добре за бизнеса. Ако няма достатъчно средства, за да се развива, той е обречен.
За благоприятното влияние на туризма върху сектора на недвижимите имоти е необходимо възможно най-бързото изготвяне на общи устройствени планове на общините.

Планове за инвестиции?
- Имаме планове, винаги имаме нови планове. Кога и какво ново ще започнем и ще реализираме е въпрос на време. В момента не бих искал да споделям съвсем хаотично нашите планове, пък и пазарът още не се е стабилизирал, че да покаже какво всъщност е търсенето. Да, в момента има търсене за малки, по-евтини жилища, но аз не съм убеден, че това е формулата, която трябва да преследваме. Смятам, че това за в бъдеще ще се върне като бумеранг и към тези, които купуват много евтините жилища, и към тези, които ги продават, защото евтиното значи и компромиси. За момента аз не бих искал да правим прекалено големи компромиси с качеството, нито да поемаме рискове с продажбата на съвсем евтини жилища. Предпочитам да изчакаме стабилизацията на пазара още малко.

Добро място за бизнес ли е България? Каква перспектива виждате от гледна точка на средата?
- Имайки предвид намаляващите в последните години чуждестранни инвестиции, явно България не е най-доброто място за бизнес. В същото време все още има много неразвити ниши. Пак ще се върна към земеделието, където преработвателната промишленост и търсенето на пазари за готова продукция все още трябва да се развиват.
Предвид недостатъчната инфраструктура по отношение на туристически атракции има възможност за много голямо развитие и в този сектор. Естествено балнеоложките центрове, които имат остарели бази и не са достатъчно развити, също имат голям потенциал. Смятам, че икономическата среда е такава, каквато е, и ние, икономическите субекти, трябва да си намерим малко по-интернационално място в икономическата среда на Европа, а не да мислим само за България. Естествено, ако държавата улесни административните процеси, за нас ще бъде значително по-лесно, по-бързо ще имаме възможност да реализираме проекти, съответно по-бързо да привличаме и инвеститори. Но това явно е въпрос на време. Ще трябва да изчакаме както ние да се развием, така да се развие и българската администрация. Да се надяваме, че все повече чуждестранни инвеститори ще влизат в България, които ще привличат и все повече клиенти за нашата туристическа индустрия.
Интервюто взе
Николай Тодоров