Съставен по доста различен начин от това, с което бях свикнала у дома, при учебния план по архитектура във Великобритания се набляга изключително много на системата learning through making.
Това е малко стряскащо в началото, тъй като в България учениците са свикнали, че за да направиш нещо на високо ниво, трябва първо да си изчел, видял и фиктивно получил голямо количество информация.
В UK идеята е, че студентът ще достигне това ниво в процеса на работата си. Този подход е доста хубав, тъй като успява да съчетае личностните качества на ученика в една доста по-реалистична обстановка и извлича от студента най-доброто, на което той е способен на този етап от образованието си.

Друг важен момент е, че изключително много се разчита на самостоятелното учене. Хиляди пъти са ни повтаряли, че работата на университета в нашето образование е само и единствено да постави въпросите, на които ние сами трябва да намерим подходящи отговори.
При специалност като моята се дава изключителна свобода на идеите, които студентът иска да изрази, а също и как да го направи. Професорите и асистентите са там само за да ни помогнат сами да извървим пътя, по който сме поели (понякога грешен).

Цялата тази свобода автоматично означава и много голяма отговорност. Всичко е на твое разположение - много добра техническа база с изключително иновативни технологии (понякога неща, разработени в други факултети на нашия университет и все още не толкова широко разпространени на пазара), изключително голяма и пълна библиотека, включваща книги от 1900 г. до списания, излезли миналата седмица (включително бях намерила книга за архитектурата в с. Боженци на български език от 1975 г.), безплатни материали и университетски служители са винаги на наше разположение, а абсолютно всички професори, асистенти и тютори са много лесно достъпни.
И тук идва уловката - на студента му е предоставено всичко това, но зависи САМО от него до каква степен ще го използва.

В моя випуск има хора от цял свят и естествено някои са по-амбициозни от други, някои са по-заинтересовани и т.н., но бидейки последна година, мога да кажа, че докъде ще стигне и какво ще направи през и със своето образованието зависи единствено и само от конкретния студент (особено при специалност като Архитектура, където всичко започва да става доста субективно, а понятията донякъде да се размиват).

Като цяло студентите по архитектура са доста амбициозни и интересни млади хора, с широка обща култура и интерес към света. Това прави съревнованието голямо, но определено цари един приятелски дух и всички си помагаме, когато можем. Биваме насърчавани да работим заедно, да си казваме мнението открито за работата на другите и да даваме идеи без страх.
И макар в началото всички да се чувствахме малко неудобно, повечето студенти бързо приемат този подход и сами започват да търсят общуването с останалите и работата в екип.
А връзките с индустрията са доста добри, тъй като в нашия университет работим с различни престижни и световно известни архитекти и специалисти не само от Англия, но и от цял свят. Те често изпълняват ролята на критици, а студентът всяка седмица има възможността да чуе мнението на утвърден архитект по въпроси, свързани със собствената му работа.