Правителството представи предварително разпределение на евросредствата до 2020 г.
Повече пари за "Конкурентоспособност" и административната "Добро управление", 1 млрд. лв за наука и образование и по-малко пари по всички останали програми.
Това е първата сметка, която може да бъде направена от предварителното разпределение на европейските средства за периода 2014-2020 г., представено вчера от Министерски съвет.
То придружава втория вариант на Споразумението с Европейската комисия, което България тази седмица ще изпрати в Брюксел за съгласуване.
Разпределението е неокончателно, тъй като предстои да бъде договаряно както с Европейската комисия, така и в работните групи за всяка една програма.
Въпреки това, явно основната работа по балансирането между различните приоритети и министерства е приключила, коментира Капитал Daily.
Според изнесените от вицепремиера Зинаида Златанова числа, за следващия период България ще разполага с по-малко средства по почти всички програми.
"Разбирам желанието на всички да получат по-голям дял от финансирането, но бюджетът на ЕС бе намален за първи път", припомни Златанова.
Най-голямо е понижението при "Транспорт" - цели 418 млн. евро по-малко. Това може да бъде донякъде компенсирано от 350 млн. евро, които България ще може да ползва по Connecting Europe - нов фонд, определен само за важни свързващи проекти в целия ЕС.
Следват "Човешки ресурси" с 325 млн. евро по-малко, които обаче също се компенсират донякъде от новата програма "Наука и образование за интелигентен растеж", която в крайна сметка е получила половин милиард евро бюджет, въпреки съмненията до преди месец дали тази програма изобщо ще съществува.
Също намалени с по 195 и 191 млн. евро са "Околна среда" и "Региони в растеж".
Всички стойности са без националното съфинансиране, което България ще трябва да допълни към всяка програма.
Двете програми, които са пораснали спрямо миналия период, са директната програма за бизнеса "Конкурентоспособност" и изненадващо - програмата, която подпомага администрацията "Добро управление" (която обединява ОП "Административен капацитет" и "Техническа помощ"). Последната е с цели 154 млн. евро отгоре, като основна част от парите са за "подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии и тяхното използване и качество".
Транспортният министър Данаил Папазов, чийто бюджет е най-силно орязан, каза, че възнамерява да запази съотношението в програмата "50 на 50" между пътните и железопътните проекти. Въпреки това, тъй като Connecting Europe е насочен предимно към жп проекти, очевидно е, че този сектор ще има приоритет.
Папазов съобщи, че се предвижда да завърши проектирането на втора фаза на Пловдив - Бургас, готов е проектът Русе - Варна, почти е готов Карнобат - Синдел, в момента се изготвя Видин - Мерковец и се работи по модернизирането на два участъка - София - Елин Пелин и Елин Пелин - Септември.
"За мен е много по-важно да бъдем готови в края на тази година с всички проекти, за да започнем следващата да договаряме кои са приоритетите. И веднага след това да имаме готови проекти, които да започнат да се изпълняват. За всички останали проекти ще търсим други видове финансиране", заяви министърът на транспорта.
В сектора на околната среда, разпределението между води, отпадъци и биоразнообразие ще бъде 60-30-10, заяви министър Искра Михайлова. Според нея този път във водния сектор ще попадне и питейната вода, която в този период почти не присъстваше.
"Ние сме готови да увеличим размера на сектора отпадъци, ако успеем да договорим мерки, които да подобрят оползотворяването на отпадъците и прилагане на иновативни модерни технологии", каза Михайлова.
Най-голямата битка продължава да предстои по "Региони в растеж", където следващият месец се очаква да има публично представяне на програмата. Там все още не е уточнено колко големи градове ще могат да се възползват от парите по ос 1, която обединява над 60% от финансирането.
В първоначалния вариант бяха 67, общините искаха да са повече, а ЕК - по-малко. До намаляване вероятно все пак ще се стигне, макар министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева да не го призна директно. "Не мога да дам окончателен отговор колко ще бъдат градовете по ос 1. Ако ме питате имаме ли проекторешения - имаме. Но още ги обсъждаме със заинтересуваните страни", каза тя.
Всички останали общини ще се състезават по другите по-малки оси, както и по програмата за развитие на селските райони. Там обаче намалението е драстично - 430 млн. евро, а освен това желанието на транспортното министерство вътре да се включат парите за широколентов интернет засега заема около 100 млн. евро от тези средства, въпреки недоволството на общините.
Споразумението, което беше одобрено вчера от Министерски съвет, е всъщност договорът, който България ще подпише с Европейската комисия за следващия програмен период.
Очаква се ЕК да даде коментари по втория вариант до октомври.
Окончателното одобрение обаче ще зависи първо от това кога ще бъдат завършени регламентите по всички нови програми и второ - от преговорите с Брюксел.
Регламентите се очаква да започнат да излизат през октомври-ноември. Всички числа преди подписване на договора се водят неокончателни и затова подлежат на промени.