България е на едно от първите места в Европа по прилагане на природозащитни политики - опазване на биологичното разнообразие и включване на територии в Натура 2000, но в същото време е на незавидното последно място по управление на отпадъците.
Това каза министърът на околната среда и водите Нона Караджова, обобщавайки данните за България в доклада "Европейска околна среда - състояние и перспективи 2010" (SOER).

Докладът бе представен днес в Изпълнителната агенция по околна среда от Томас Хенрикс, експерт от Европейската агенция по околна среда.
Той представи обобщена информация за състоянието, тенденциите и перспективите пред околната среда в 32 държави от Европа, както членки на ЕС, така и страните от Западните Балкани.
Изцяло интегрираният подход за превръщането на Европа в ефективно използваща ресурсите си зелена икономика може не само да доведе до здравословна околна среда, но и да подобри благосъстоянието на европейските граждани, сочат изводите от доклада.

България държи средно ниво спрямо европейските държави по показател отделяне на емисии парникови газове, българската икономика обаче е сред тези с най-висока енергийна интензивност, а е налице и пряка зависимост между ръста на брутния вътрешен продукт и отделянето на отпадъци от опаковки.
Това сочат данните за България, които представи Ваня Григорова, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда.

В България 90% от битовите отпадъци се депонират, докато за Швейцария този процент е нула, посочи тя. По тази причина с повишаване на благосъстоянието на населението отпадъкът от опаковки се увеличава, докато в страните от ЕС, където рециклирането на отпадъци е много по-високо тази взаимовръзка е прекъсната, коментира Григорова.

Сред проблемите в България е рязкото увеличение на земите с променено предназначение. Докато през 2000 г. площите с променено предназначение са били 600 дка, то през 2007 г. тези площи са вече 4442 дка и особено, когато това са земи от горския фонд, това представлява проблем, каза Григорова.

В България има тенденция за намаляване на киселинния еквивалент във въздуха - веществата серен диоксид, азотни окиси и амоняк, и това е следствие от спиране на редица
замърсяващи производства, сочат данните на доклада.
В почти всички пунктове обаче, в които се правят замервания на чистотата на атмосферния въздух, има регистрирано превишаване на нормите на фини прахови частици.
Над 22% от населението живее в места, където тези показатели са над нормите, съобщи Ваня Григорова. За Европа този процент е 5.9. Надвишаването на нормите за фини прахови частици се дължи на автомобилния трафик и е налице в големите градове като София и Пловдив, обясниха от МОСВ.

В отговор на въпрос министър Караджова коментира, че мерки по намаляване на трафика от автомобили трябва да вземат общините и добави, че съществуват възможности като въвеждане на режим за движение - един ден за автомобили с четни номера, а на следващия - за автомобили с нечетни номера, както и въвеждане на така наречените умни системи за управление на движението в големите градове.

Към общинските власти министър Караджова насочи и задължението за повишаване на дейността по разделно събиране на отпадъците и въвеждане на системи за рециклиране.
Според министър Караджова обратното изкупуване на пластмасови опаковки не би мотивирало гражданите да ги събират разделно.

Необходима е по-добра информационна и разяснителна кампания за нуждите на разделното сметосъбиране, заяви Караджова. Тя каза, че и в момента боклукът от контейнерите за разделно събиране се извозва разделно и се рециклира.