Инвестиции в инфраструктурни и енергийни проекти срещу кризата
Инвестициите в големите инфраструктурни проекти, особено енергийните, може да са най-добрият начин за преодоляване на ефектите от кризата.
Това каза президентът Георги Първанов при откриването на дискусията "България - накъде след кризата".
| Кризата не е аргумент срещу големите енергийни проекти, а по-скоро е в тяхна полза. Ако може да има локомотив за българската икономика - това е енергетиката. Трябва приоритетно да се инвестира и в новите технологии, науката и знанието - сектори, в които страната има потенциал. Енергийните проекти са много добра инвестиция в икономиката, много по-добра, отколкото инвестициите в пътната инфраструктура, защото освен енергийната сигурност, означават и много заетост и сигурност в най-широкия смисъл. Инвестициите в пътна инфраструктура са антикризисна мярка, докато инвестициите в енергетиката са по-стратегически, които "ще дават своята добавена стойност десетилетия след това". --Георги Първанов в интервю за в. "24 часа" |
По думите му най-доброто за страната би било създаването на консенсусен национален проект или обединение по основните проекти за изход от кризата.
В изказването си Първанов подкрепи политиката на правителството за ядрената енергетика.
Според него е необходимо повече да бъдат диверсифицирани източниците на енергия.
Проектът за пренос на компресиран газ до крайбрежието може да се реализира много по-бързо отколкото "Набуко" и "Южен поток".
Държавата трябва да направи инвестиции в наукоемки технологии, но за това трябва да се търси отговор на въпросите за качеството на българското образование.
Науката и образованието не могат да се финансират единствено на пазарен принцип и не трябва да са определящи печалбата и финансовата рентабилност, която носи образователният профил.
Президентът посочи, че през последната година-година и половина развитите икономики в света са започнали да търсят и прилагат нови подходи и политика в преодоляването на кризата. Беше направен опит за въвеждане на повече или по-малко съгласуван подход въпреки спецификите на отделните региони и страни, отбеляза Георги Първанов.
| Всекидневно наблюдавам това, което се случва у нас и в съседни държави, и никак не съм оптимист, че кризата ще мине така, както се иска на всички лидери в света. Ако имаше антикризисни мерки, които да вадят държавите от кризата, щях да ги препиша. Факт е, че никакви мерки в която и да било държава не дават добър резултат. --Премиерът Бойко Борисов |
В основата на този съгласуван подход стои новата роля на държавата в икономиката чрез мащабни инвестиции, данъчни стимули за спасяването на цели отрасли и производства, стимулиране на търсене и за повишаването на доверието.
Това според Първанов е помогнало за предотвратяване на срива на икономиката, но е имало последици в безпрецедентното повишаване на бюджетните дефицити на някои от страните.
Никой не може със сигурност да каже какъв ще е крайният резултат от предприетите масирани мерки и доктриналният спор е дали намесата на държавата в дългосрочен план няма да има обратни последици или дали не е настъпил момент за обратен ход, посочи той.
| Първостепенната ни задача е да запазим стабилна и работеща икономика, дори с цената на краткосрочни лишения, и непосредственият пример за това е Бюджет 2010. Отговорността на правителството е голяма, защото то има лостове за осъществяване на икономическите политики, но няма монопол към генерирането на идеите, нито претенциите, че основният икономически, финансов и интелектуален капацитет е съсредоточен в държавната администрация. --Министърът на икономиката Трайчо Трайков |
Георги Първанов постави въпроса за неблагоприятните фактори, които въздействат върху развитието на икономиката ни. Българската икономика няма ясен профил, нямаме ясен отговор за това какво и как ще развиваме, каза президентът.
По думите му поради това твърде вероятно е кризата у нас да има по-дълбок характер и по-тежки последици. Кризата ще бъде усилена от структурните проблеми, които има нашата икономика, посочи държавният глава.
Според него са основателни оценките, че страната ни се намира в най-тежкия период на кризата и период, който се поддава много трудно на класически дефиниции, с трудно предвидим развой и изход.
Като основен извод от анализите президентът посочи, че кризата засегна по различен начин основните индустриални сектори - особено голяма е продължителността й в строителството и промишлеността.
Сред факторите, които според проучвания затрудняват дейността на индустриалните предприятия, Георги Първанов посочи несигурната икономическа среда, недостатъчното търсене в страната и в чужбина, финансовите проблеми.
От прессекретариата на държавния глава съобщиха по-рано, че целта на дискусията е да сложи началото на широко обсъждане на приоритетите в различните области на обществения живот и на тази основа да бъде изработена национална стратегия за развитие на страната през настоящото десетилетие - "България 2020".
Президентът е поканил на форума представители на изпълнителната, законодателната и местната власт, на синдикални организации, политически партии, научни, стопански и неправителствени организации, висши учебни заведения, експерти.
Премиерът Бойко Борисов също има покана.
Припомняме, през септември миналата година Първанов организира дискусия за икономическата криза в страната.
Основа за дебата стана доклад, подготвен за държавния глава от учени от БАН. Документът препоръчваше премахване на плоския данък и породи напрежение между президента и правителството.
Финансовият министър Симеон Дянков определи идеята като "малоумна", но после лично дойде на дискусията и смекчи тона.
