Законът за устройство на територията - с ясни правила

Нужно е да се прецизират отговорностите и функциите на участниците в строително-инвестиционния процес

Работна група, създадена със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, започва заседания за изработване на проект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Оптимистичният срок е в края на ноември да бъде готов проектът за изменение, за да има възможност, преди да бъде внесен за съгласуване с другите министерства според устройствения правилник на Министерския съвет, да бъдат направени обсъждания с широко експертно и професионално участие.
Това стана ясно по време на провелата се миналата седмица кръгла маса "За по-добър ЗУТ" с участието на министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев, заместник-министър Екатерина Захариева, представители на браншовите организации Камара на архитектите в България (КАБ), Съюза на архитектите в България (САБ), Камара на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Българска асоциация на инженерите консултанти (БАИК), организатора Национален център за териториално развитие (НЦТР), преподаватели от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и др.

Общо 37 пъти е променян ЗУТ
за периода от неговото влизане в сила януари 2001 г. до март 2009 г. Констатация за непрекъснати промени, обусловени от различни причини, показва, че и сега е налице тежка и противоречива, дори объркваща участниците в процеса на проектиране и строителство материя, в която е трудно практическото приложение. И сега браншът е категоричен, че по-добър ЗУТ е необходим.
Необходими са смислени промени, водещи до бърз ефект върху бизнес средата, подчерта министър Плевнелиев.

Браншът иска правила за инвестиционното проектиране, за строителството и експлоатацията на обектите. Това пролича и в двете мнения за формата на закона. Едното - законът да бъде запазен в досегашния си формат, но да има ясно дефинирана структура – регионално развитие и устройство на територията, инвестиционно проектиране и строителство и експлоатация. Другото становище е за разделяне на два закона - закон за регионалното развитие и устройство на територията и закон за инвестиционното проектиране и строителството.

Преобладаващото мнение, изразено от участниците в дискусията, за промени в действащия закон, се отнася до отношението на ЗУТ към други закони, до устройственото планиране, до строително-инвестиционния процес и участниците в него, както и до административното обслужване.
За да действа ЗУТ, трябва да има ясни правила, смисъл и дефиниране на функциите, каза арх. Людмил Леонидов.

По отношение на участниците в строително-инвестиционния процес е необходимо диференциране на задълженията и отговорностите, а оттук и санкциите, които следва да бъдат понесени. Участниците в процеса – възложителят, проектантът, консултантът, строителят. Възложителят и инвеститорът не са едно и също лице, защото собственикът (възложителят) може да наеме инвеститор на обекта. Как да се разграничат фигурата на проектанта и на консултанта, как да се осъществява контролът на етап проектиране? Този въпрос поставиха участници в срещата с надеждата да намери отговор при предстоящите работни срещи и решение в изготвяне на проекта.

По отношение на устройственото планиране е необходимо подобряване на процеса на изготвяне на устройствени планове в страната, казват в свое предложение Валери Найденов и Ирина Захариева от дирекция "Регионално политика и системи за управление" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Според тях в един закон трябва да се обедини стратегическото планиране на регионалното и местно развитие и устройственото планиране, което е от стратегически характер. При промяната на законодателството разпоредбите на Закона за регионално развитие следва да останат водещи, смята и арх. Стойчо Мотев от НЦТР.
Съвременните процеси доказват, че интегрираните стратегии за развитие имат водещо значение за планиране и използване на потенциала на съответните територии. Към тях трябва да се добавят нови регулации, които да интегрират частта от ЗУТ, която регламентира разработването на устройствени схеми със стратегическо значение, и да се обвържат с документите на регионално и местно ниво.

Специален фокус и акцент при подготовката на нова нормативна уредба трябва да има интегрираното градско развитие и възстановяване (регенерация), които в момента не са осигурени с подходяща законодателна рамка, се посочва още в предложението на експертите Валери Найденов и Ирина Захариева.
За да се подобрят процесите на устройствено планиране, е необходимо изготвянето на специфични правила и норми, акцентира арх. Александър Петрович от "Булплан".
Важно за защита на обществения интерес е прилагането на чл.16 от ЗУТ при устройствената политика на общините, подчерта проф. д-р арх. Александър Александров.

Трябва да има приоритетно отношение към териториите, за които е необходимо да се изработи устройствен план и изгради инфраструктура. Така ще се избегне разрастващото се преотреждане на земеделки земи заради отделни имоти.

Съществено за защита на обществения интерес е да се осигури и регламентира изграждането на публична инфраструктура. Особен акцент при подготовка на проекта за изменение на ЗУТ и отношението му към други закони като за тези за държавната и общинската собственост е реализацията на публична инфраструктури. При инфраструктурните обекти обжалването на оценките на отчуждените имоти не трябва да спира изпълнението, смятат архитекти и инженери.
Практиката в страни като Испания, Германия, Франция показва, че жалбите на собственици на имоти за отчуждаване не пречи на строителството на обекта, който е получил разрешение за строеж при одобрен технически проект.

Арх. Владимир Дамянов, регионална колегия КАБ - София:
Подробните планове са неделима част от инвестиционния процес
През последните години няма толкова усъвършенстван закон като ЗУТ. Стана ли той по ефективен е трудно да се каже, но се прокрадва идеята за конфликта на интереси. В проектирането – допусна се държавен служител, фигурата на главния архитект - едновременно да проектира и да одобрява проекти. Трябва ли това да бъде застъпено в ЗУТ? Резултата го видяхме всички наскоро със случая в Поморие. Въпросът за свързаните лица във фигурата на консултанта също. Интересите сблъскват хора, които одобряват проекти, и хора, които правят проекти.
Инвестиционният процес се контролира от много закони освен от ЗУТ, както и от толкова наредби към тях - не е ли мястото им в единен "Сборник от нормативни документи за инвестиционно проектиране и строителство на територията на България".
Къде е мястото на подробните устройствени планове в закона? Моето мнение като проектант е, че те са неделима част от инвестиционния процес, т.е. това е стартът на всеки инвестиционен процес. Без подробните устройствени планове, направени от специалисти, не може да има добра основа на инвестиционния процес.

Арх. Людмил Леонидов:
Проектирането и строителството са един процес
Това, заради което не съм преставал да критикувам ЗУТ, е липсата на ясен смисъл в него. Строителството включва организация, контрол и финансиране. Това е смисълът на един съвременен закон за изпълнение на строителството. Проектирането и строителството в добрата световна практика са един процес и те не могат да бъдат отделени. Ясно са разграничени отношенията – има трима участници. Това собственик (възложител), консултант и изпълнител. В новия закон трябва да залегне изготвянето на програми като основа за проектиране и финансиране. Програмата е първа фаза и тя обяснява проектирането във всичките му етапи.
В момента липсва регламент за завършване на строителството. Има срок за завършване с акт 15. В София има 24 хил. апартамента, завършени на т.нар. акт 15, не се пристъпва към преминаване на протокол образец 16, защото трябва да започне плащане на данъци. По този начин се ощетяват общината и държавата.

Валя Бакалова, юрист:
Градоустройствената експертиза да бъде съчетана с икономическа
Принципите на устройственото планиране, които касаят обсъждането на един нов закон, поставят основните въпроси. Оттук първият въпрос е чия дейност е устройственото планиране. Дейност на държавата, на общините или на собственика, в частност инвеститора. Доколко тези намерения във времето може да се съчетаят. Задълбочава се тенденцията всеки да иска сам да направи план за своя имот. Започваме да планираме за конкретния имот и после се явява устройствено планиране от по-висока степен. Чл.16 в ЗУТ е едно от добрите неща, но ако общините продължават да разрешават проектиране на парче, застрояването в отделните имоти компрометира прилагането на чл.16. Общината, която прилага, трябва да избере принципа на устройствено планиране.
В устройственото планиране се сблъскват интересите на собствениците и обществото. Затова в законодателството трябва да има икономическата обосновка на плана - програмата за реализация на плана. Трябва да се каже до каква степен с правилата и нормативите може да създаваме планове, програми, както и да се каже в какви срокове ще се развиват проектите. Градоустройствената експертиза да бъде съчетана с икономическа и с начина на изграждане на инфраструктурата. Оттук се определя какви са правомощията на местните и държавните органи.

Арх. Борислав Борисов, директор на Националния център за териториално развитие:
Институционализиране на устройственото планиране
Необходимо е институционализиране на устройственото планиране на държавно ниво и приемане на решение на Министерския съвет, определящо основните насоки и принципи на политиката по устройство на територията. Националният център за териториално развитие в сътрудничество с цялата урбанистична колегия трябва да подпомага Министерството на регионалното развитие и благоустройството за провеждане на устройственото планиран, да разработва и поддържа националната комплексна устройствена схема и нейното информационно осигуряване. Затова е необходима единна информационна система за нуждите на устройственото планиране.
Необходим е ясен интегриран подход за регионално и устройствено планиране. Необходимо е в ЗУТ да се въведат няколко наредби като наредба за работата на специализираните звена за устройство на територията в структурата на държавата и общината. Специална наредба е необходима за прилагането на чл.16 от ЗУТ.

Арх. Георги Бакалов:
Да има експертиза на ниво обемно-градоустройствено планиране
Има два основни въпроса – за експертизирането и отношението между архитектурата, архитектите и администрацията. В експертните съвети на общините трябва да присъстват представители на браншовите организации, които са с доказан опит.
Важно е да има експертизиране на ниво обемно-градоустройствено планиране. Това е една забравена фаза, която прави връзка между градоустройственото решение и архитектурно-строителното проектиране на база технически проект, което едва ли е необходимо да се гледа на експертен съвет, след като е минало през различни одобрения и съгласувания. На ниво обемно-градоустройствено планиране се виждат ясно критериите, може да се установи връзката между обема и съдържанието на проекта и заданието на инвеститора, както и визията на обекта, която има отношение към обществения интерес.
Въпросът за главния архитект се отнася до управленческите структури. През последните 20 години преминахме от твърде централизирано управление към децентрализирано на основата на местната власт, която даде възможности ресурси на национално и регионално ниво да бъдат управлявани от колеги с по-нисък капацитет. Затова се стигна до предложение да се върне старата практика на областни главни архитекти. По този начин може да се раздели устройственото планиране от следващите нива на проектиране.

Арх. Емил Сердарев, член на управителния съвет на КАБ:
Важна е формата на контрол
Принципът за устойчиво развитие изисква изменението на общите планове да бъде по изключение. Хубаво би било да се помисли за приоритетни зони на развитие на териториите.
Важен е въпросът за мълчаливото съгласие. Като камара имаме отговорността проектирането да се осъществява от лица с необходимата проектантска правоспособност. Появиха се сгради, които са направени по принципа на опита и грешките. Сериозно внимание трябва да се отдели на формата за контрол. За да може и камарата да го осъществи, предлагам при издаване на строителни разрешения и заповеди за допускане на устройствена процедура да бъдат вписвани лицата, които са проектирали.

Инж. Стефан Кинарев, председател на управителния съвет на КИИП:
Проектът да има част за експлоатация
Проектът, който се разработва в строително-инвестиционния процес за сграда (съоръжение), трябва да има отделна част за експлоатация. На този етап от нашето законодателство не сме готови с нормативната база. Относно експлоатацията на съоръженията трябва да е ясно какво е необходимо за този период и да се отчетат експлоатационни разходи.
Без да има яснота по въпроса, че сградата има експлоатационни разходи, няма да подобрим качеството на проектирането. Ако ние плащаме по-скъпо съоръжение, то ще се изплати в периода на експлоатация. Например вложението в енергоефективни съоръжения се изплащат в периода на експлоатация.
Необходимо е в закона да се определят ясно отговорностите. По отношение на строителния надзор също стои въпросът за отговорността. От кого се носи тя - юридическо лице или отделни експерти. Има надзорни фирми, закрити заради три нарушения. Кой генерира нарушение - експертите или юридическото лице? Затова отговорностите трябва да са ясни.

Анкета
Вестник "Строителство Градът" зададе въпрос сред изявени архитектурни бюра необходима ли е промяна на ЗУТ и каква. Отговорът, който получихме, показа категорично нужда от промяна. Не вярвам някой от професията да отговори отрицателно на този въпрос, казва арх. Иво Петров. По думите му трябва да се спре с промените и да се направи изцяло нов закон или още по-добре два закона - за територията и за строителството. Материята е огромна и разделянето й ще бъде полезно и удобно за работа. Едно от нещата според арх. Петров, в които закъсняваме, е въвеждането на "еврокодовете". Това не само способства за интегрирането ни в европейския строителен процес, но ще помогне да се обхванат в законовата рамка актове на други министерства и ведомства – противопожарна, РИОКОЗ, РИОСВ, охрана на труда, посочи също арх. Иво Петров.
В днешния си вид ЗУТ е огромна пречка за създаване на хармонична жизнена среда в България, категоричен бе арх. Стефан Добрев. По думите му резултатите са налице: липса на съвременно градоустройство, презастрояване, липса на хармонизиране с европейски закони, грозни кичозни сгради. ЗУТ може да се оприличи с един стар амортизиран път с хиляди дупки и кръпки, коментира арх. Добрев.
Категоричен за необходимостта от промени е и арх. Танко Серафимов. Според него новият закон трябва да използва за основа отпадналия Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) (действащ до около 1991 г.). "Необходимо е да се отрази само принципната "промяна на собствеността" следствие на новите обществено-политически промени. В закона трябва да бъде обхваната цялата проблематика на взаимоотношенията в строителството, да се отчете наличието на камари на архитекти, инженери и др.", посочи арх. Серафимов и допълва, че не трябва да има отделни наредби, конкретизиращи закона, а всички специфични въпроси, обхванати в него, да се придружават от графични пояснения.

Потребителски вход