Увеличаването на броя на мълниите (не само у нас, а в световен мащаб), се дължи преди всичко на замърсяването на въздуха, посочиха експертите.

В България своевременно приета и добре функционираща нормативна база, отговаряща на европейските и световни стандарти липсва. В страната ни няма институция, която да следи спазването на изисквания за изграждане на елементи от мълниезащитна и заземителна уредба преди началото и по време на изграждането на строежите, посочи инж. Любомир Грънчаров.

Занижен е контролът при монтажа мълниезащитни и заземителни уредби. Авторският надзор от страна на проектанта практически липсва и голяма част от предприемаческите строителни фирми влагат възможно най-евтини и не отговарящи изискванията на съвременните стандарти мълниезащитни уредби, а понякога и изобщо не монтират такива. По тази причина и повечето сгради ново строителство нямат подобни инсталации.

Превантивната борба за недопускане щети от мълниите е необходимо да се планира и провежда след обективна оценка на риска. Тези неща могат да бъдат ефективни само при своевременно приета и добре функционираща нормативна база, отговаряща на европейските и световните стандарти, каза инж. Христомир Иванов.

В момента нещата не са доведени докрай. Началото на българската нормативна уредба за мълниезащита е положено през 1972 г. Тя, не само, че не отговаря на европейските стандарти и изисквания, но в определени аспекти си противоречи с тях, се посочва в доклад на инж. Христомир Иванов, предоставен на медиите.

Какво е направено. През октомври 2008 г. Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е възложило на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране да изготви Проект за изменение и допълнение на техническите правила и изисквания за мълниезащитата на сгради, външни съоръжения и открити пространства. Камрата определя за изпълнител работен колектив с ръководител д-р инж. Христомир Иванов.

След като е изготвен проект на наредба в края на януари 2009г. се оказва, че нормативният документ за противопожарни норми ("Строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар"), предлага нова форма на класификация на функционална пожарна опасност, която е важна като база за определяне нивата за оценка на риска. Между двата нормативни документа – този, изготвян от екипа на инж. Христомир Иванов и на документа за противопожарните норими има различия. Единият се базира на старата класификация, а другият въвежда нива за оценка на риска. Така се налага да се новите норми за мълниезащита да съответстват на новата редакция на противопожарните норми. Според докладът на инж. Христомир Иванов колективът адаптира своята разработка към изискванията на европейския стандарт БДС EN 62305-1÷4:2006 и новите "Строително-технически правила и норми за безопасност при пожар".

Затова сега е необходимо да продължи работата по приемане на новите норми за безопасност при пожар, както и за проекта на наредбата за мълниезащита на сгради, външни съоръжения и открити пространства.

Проектирането и монтирането на уредби и системи за защита от преки попадения и вторични въздействия на мълнии е свързано със създаването и прилагането на строго регламентирана и стриктно спазвана законова и нормативна уредба.