В Банско отвори врати за посещения Духовно-историческият център "Св. Паисий Хилендарски". В него е пресъздадена монашеската килия и специфичната духовна атмосфера, в която преди няколко века Паисий е написал историята на българския род. Намира се на централната улица в зимния курорт, а пространството пред сградата се предвижда да бъде обособено като втора, мемориална зона в проекта за изграждане на улица на занаятите, етнографска и туристическа зона Банско.
Инициативата за построяването е на фондация "Национални, културни и образователни традиции" с председател Георги Христов, която финансира мероприятията по реализацията на идеята и проекта. Строителството на Духовно-историческия център "Св. Паисий Хилендарски" се реализира от община Банско. С общите усилия на дарители, община, архитекти, художници, строители, специалисти се сътворява един духовен център, уникален за българската история, култура и изкуство.
Архитектурният проект на Духовно-историческия център "Св. Паисий Хилендарски" на арх. Георги Лабов се отличава с един по-строг, изчистен силует на сградата, подчертан от каменна облицовка на фасадите. Той напомня строгостта на атонските манастири и в същото време е контрапункт на гражданската архитектура в Банско, която заобикаля новата постройка. Проектът е разработен в съвременна трактовка. Сградата завършва с купол и кръст. Макар и ограничена като големина и височина, тя има внушително монументално въздействие. В нея като основни елементи са включени копия от килията, в която Паисий Хилендарски е писал своята "История славянобългарска",и параклисът "Св. Иван Рилски" от Хилендарския манастир на Света гора, който беше осветен преди няколко дни.
Възстановката на двата обекта е извършена по точни графични и фотозаснемания, направени на място. Естетическата концепция е дело на покойния проф. Михаил Енев, арх. Георги Лабов и проф. Григори Григоров, които правят архитектурно и фотозаснемане за килията на Паисий и параклиса "Св. Иван Рилски". В реализацията на идейно-художествената концепция на духовния център се включват изтъкнати български творци под ръководството на Яким Дейков.
В новата постройка е обособена приемна и експозиционна част, прожекционна зала, параклис с възможност за извършване на ограничени религиозни ритуали, прожекционна зала, административна и обслужваща част. Предвидени са помещения за отопление и вентилация, както и сервизни помещения, разположени в сутерена.
Входът на сградата, е проектиран от западната страна, а разположението на параклиса е съобразено с изискванията на Българската православна църква за ориентация на олтара на изток, тъй като параклисът ще бъде действащ.
Във вътрешното пространство на първото ниво на постройката доминира керамично пано, в композицията на което е вплетена вратата към пресъздадената монашеска килия на Паисий. Тя оживява пред погледа на посетителя със скромния си интериор - маса, перо, стол и автентични ръкописи.
Вътрешна стълба свързва първото и второто ниво на центъра. Основната част от пространството на втория етаж се заема от параклиса "Св. Иван Рилски". Третото, последно ниво на сградата е предназначено за изложбена зала.
Цялата фасада откъм централната улица "Отец Паисий" на духовно-историческия център се доминира от стъклописи, които започват от първото ниво, преминават през второто и завършват със свод на последния етаж. Те са съзнателно търсен архитектурен елемент, който разчупва строгия силует на сградата.
Духовно-историческият център "Св. Паисий Хилендарски" е уникален по своето предназначение и функции, които съчетава - исторически, духовни, културни, образователни, граждански.