Последните 7 години във Варненския регион са извадени от горския фонд 8000 дка горски масиви, повечето от които са до река Камчия, село Шкорпиловци, вилните зони над Варна и Златни пясъци. 5000 дка са продадени от Държавната агенция по горите (ДАГ) през последните три години срещу 3 млн. лв. Средно квадрат горска земя се е продавал за около 6.33 лв., съобщи председателят на Държавната агенция по горите д-р Стефан Юруков. Новите собственици са сменили статута на земята или са в процедура. Целта е терените да се застроят с вилни селища, лагери, курортни комплекси. Други 3000 дка до морето са били заменени за горски масиви във вътрешността на страната в съотношение 1:10 в полза на ДАГ.
Над 800 дка гори в района на Камчия ще бъдат частично изсечени и превърнати във вилни селища с големи паркове към тях. 450 дка са продадени на руската СОК "Камчия", а останалите - на "Камчия" АД, коментира за "Строителство Градът" директорът на Държавно лесничейство - Варна, Живка Иванова. Става въпрос обаче за издънкови церови гори, които не са ценни от лесовъдна гледна точка. Новият устройствен план на община Аврен, където се намира курортът "Камчия", предвижда там да има нискоетажно строителство и малък процент на застрояване. Инвеститори засега са заявили 15 хил. нови легла. Планът е разработен от проектантския екип на доц. арх. Борислав Борисов, директор на "Национален център за териториално развитие" ЕАД, а възложител е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Във функционално отношение са отредени устройствени зони за развитие на обитаването, на туризма, за леки чисти производства и културно-историческото наследство. Развиват се зони както за постоянно обитаване, така и с туристическо сезонно ползване. Наличието на археологически обекти дава възможности за развитие на маршрути за културен туризъм.
За следващите три години в община Аврен са заявени инвестиционни интереси за над 250 млн. евро, съсредоточени основно около Камчия. От тях 110 млн. евро ще вложи СОК "Камчия" за изграждане на детски лагер. Варненските агенции за недвижими имоти очакват този проект да катализира търговията със земи около реката. Дни след като руската инициатива получи строително разрешително, земеделските земи поскъпнаха от 30-35 евро на 45 евро за квадратен метър.
В процедура за изключване от горския фонд са още 400 дка. Стотина дребни ползватели пък чакат да закупят земята от държавата и да й сменят статута. В 90% от случаите обаче става въпрос за реституция на частни имоти. Голям интерес за изключване на масиви от горския фонд имат и собственици във "Виница" и Златни пясъци.
Аналогична е и ситуацията в съседното на Камчия село Шкорпиловци, където инвеститорските интереси са дори по-големи. Над 2000 дка частни гори там вече са изключени от горския фонд и се предвижда застрояване. Към момента тече процедура за смяна на предназначението на други 500 дка. Еколози обаче припомнят, че теренът край Шкорпиловци  вече е сертифициран  по европейска схема за управление на гори и документът не разрешава промяна на предназначението на горите.
В местността Черноморец край Варна само в една сделка са продадени над 4200 дка за по-малко от 25 хил. лева. В Шкорпиловци заменени или продадени са около 3000 дка гори. За "Виница" излезлите от горския фонд територии са около 60 дка. Земите там са с най-висока оценка - 13 лв. на кв.м. Край Шкорпиловци горите са се продавали за близо 9 лв. на кв.м, а най евтини са били те край Камчия - по-малко от 5 лв. за кв.м. Пазарната цена на парцел земеделска земя до село Шкорпиловци е около 80 евро на кв.м, а за "Виница" са над 100 евро на кв.м.
Туристическото дружество "Родни Балкани" е един от купувачите на голям масив горска територия. Срещу сумата от
24 727 лв. неправителствената организация е придобила 4282.7 дка до хижа "Черноморец". Теренът се намира на по-малко от 30 метра от морския бряг, 6 км южно от квартал "Галата". Към момента обектът се стопанисва от три туристически дружества - "Хан Аспарух", "Владислав Варненчик" и "Родни Балкани". Там обаче засега няма инвестиционни намерения, дори напротив - целта е гората да се съхрани като място за излети.
Чрез замяна две компании - "Бета форест" ЕООД и "Мирта инженеринг" ЕООД, са придобили терени от 2708.83 дка, оценени на 24 507 343 лв. За тях те са дали 18 565.653 дка в района на Своге.
Според статистиката Варна е на челните места по изключване или промяна на предназначението на земи от горския фонд. Повечето от изключените от държавния горски фонд масиви са на базата на параграф 123. Според разпоредбите тези, които са придобили постройки на горски терен, имат право да закупят и терена, а впоследствие да поискат промяната на предназначението.
Към момента в ДАГ има към 130 изчакващи преписки за покупка на гори по параграф 123 във Варненско.
От коалицията "За да остане природа в България" алармират за замени на земи около Балчик и Калиакра, ощетили държавата със стотици долари. Край Балчик е направена замяна на 1000 дка държавен горски фонд с 2800 дка разпокъсани парцели в няколко общини в Стара планина, каза Ваня Рътарова от Дружеството за защита на птиците. Пазарните цени на терените край морето са в пъти по-високи от тези във вътрешността, подчерта тя. По същия начин окрупнен парцел 300 дка край село Българево е заменен с няколко терена в Шуменска област, алармират още еколозите. Замените край Каварна са за гори, в непосредствена близост до терените, отредени от държавата за развитие на голф туризма, припомнят от коалицията "За да остане природа в България".

Предлагат премахване на замените
Да бъде премахнато законовото оснавание за замяна на държавни гори за частни, предлагат от коалицията "За да остане природа в България". Според природозащитниците по този начин се нанасят милиарди долари в ущърб на държавата и се унищожава природата. Действителността показва, че тези замени не подлежат на контрол и липсва всякакъв пазарен механизъм, категорични са от коалицията. Друго тяхно предложение е поне да се дадат гаранции, че терените не могат да бъдат застроявани в срок от 25 години след замяната. Според данните на еколозите от началото на 2007 г. са приети на 30 лесоустройствени проекта на държавни лесничейства и дивечоразвъдни станции и хиляди планове за изменения на действащите лесоустройствени планове. Нито един от тях не е подложен на оценка за съвместимост с целите на европейската екологична мрежа "Натура 2000", посочват от коалиция "За да остане природа в България".