Facebook YouTube
Регистрация

Слабото място на образованието е теорията на изкуството архитектура

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 15.01.2007, Автор: СГ
[134 прочитания]
Арх. Илиян Николов завършва през 1976 г. архитектурния факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия, София. Проектира в държавната фирма „Главпроект“, София, в дирекцията за обществени и жилищни комплекси и градоустройство. През 1981 г. специализира архитектура в Париж, Франция. Защитава реферат на тема „Архитектурата на големите търговски центрове във Франция“. Бил е председател на софийския филиал на Камарата на архитектите в България. В периода 1996 - 2000 г. е началник на управление  „Архитектура и градоустройство“ към Столичната община. Дълги години е член на управителния съвет на Съюза на архитектите в  България. От 2000 г. е управител на  архитектурното бюро „Николов & Николов - архитекти“.

Арх. Николов, как ще коментирате подготовката на кадри в сферата на архитектурата и строителството?
- Коментарът ми се състои от три думи - подготовката е недостатъчна. Илюстрацията на това твърдение е пред очите ни.

Според ваши колеги е прекъсната връзката между поколенията, съгласни ли сте с това?- Вероятно верността на подобно съждение зависи от гледната точка. Връзка между поколенията винаги има и тя е генетично заложена. В нашия случай мисля, че грешките на новото поколение са обусловени от грешките на старото поколение. От тази гледна точка връзката между тях за съжаление не е прекъсната.

Достатъчно ли са специалностите, по които се подготвят кадри в областта на строителството и проектирането? Според вас необходима ли е промяна в системата на кандидатстване или в програмите на обучение?- Не съм специалист по номенклатурата на специалностите, но вярвам, че и да има пропуски, развитието на бранша ще оптимизира и подготовката на необходимите му кадри.
Аз съм противник на съдбовното предопределяне на бъдещата професия на един млад човек в зависимост единствено от степента на представянето му на едни кандидатстудентски изпити. Харесва ми свободното записване и възможността да отпаднеш само ако не се справяш.
Програмите на обучение отразяват тези, които ги създават и осъществяват. Сигурно с течение на времето те ще се развиват положително.

Мислите ли, че българските проектанти са конкурентоспособни предвид членството ни в ЕС?
- Мисля, че на средно професионално ниво сме напълно конкурентоспособни. Особено при съчетаването на прилични възможности и скромни изисквания. Не сме конкурентоспособни в елита на професията. Може би защото образованието ни не е способно сериозно да развие таланта и вероятно то трябва да се промени именно в тази посока.

Като имате предвид изискванията на пазара, има ли недостиг на определени кадри?
- Съществуват различни форми на упражняване на професията архитект. Специализацията започва след дипломирането, т.е. магистърската степен на образование по архитектура би трябвало да предполага един общ, стабилен фундамент от знания и умения. Аз бих заложил допълнително на сериозната следдипломна квалификация. А пазарът, ако действително такъв съществува, би трябвало да има способността сам да коригира недостига на определени кадри.

Има ли сектори, в които е необходимо разширяване на обучението?
- Впечатлението ми е, че както и преди тридесет години, слабото място на образованието е теорията на изкуството архитектура. Студентите получават определен набор от практически съвети по проектиране и основна информация по някои главни теми, свързани с архитектурата и строителството. Усилието за изучаване на теорията на изкуството архитектура, което отключва и мотивира творческия потенциал на обладаните от талант, изглежда доста немощно.

Достатъчна ли е подготовката по практика, след като повечето студенти работят още от трети курс? Съществуват две почти противоположни мнения - едното, че студентите започват работа, докато са в университета, и от това страда теоретичната им подготовка, и другото - че липсва практиката в големи проектантски бюра?
- Най-добра би била възможността да се съчетава едновременното натрупване на практически опит и на теоретични знания. Това впрочем продължава през целия творчески път на архитекта. Предимството на студента да прави това е възможността едновременно да контактува с опитен практик (в бюрото) и опитен теоретик (във факултета), и то в самото начало на творческия си път. Проблемът е да успее да попадне на такива, а и самият студент да е поне най-общо наясно какво търси.

Интервюто взе
Йоана ГЕОРГИЕВА



Брой 5 | септември - октомври 2018
Корица на изданието
Ежеседмичен бюлетин с най-важното от Градът.bg