В две публикации на страниците на вестник "Строителство Градът" - от д-р арх. Тодор Топлийски в бр. 3 и от проф. д-р Дончо Конакчиев в бр. 5, се засяга въпросът за необходимостта от нова административно-териториална реформа. Тези публикации бяха предшествани от друга подобна в бр. 14 от 2012 г. на в. "Арх & Арт форум" от акад. Минко Памукчиев "За ново административно-териториално устройство на страната". М. Памукчиев посочва, че за 135 години са проведени цели 27 административни деления и че най-често административните реформи "са извършвани стихийно, необосновано, необмислено и неефективно". Т. Топлийски допълва, че "през последните десетилетия са правени неколкократни несполучливи и прибързани опити в това отношение". Д. Конакчиев оценява, че "партийно-политическите пристрастия на управляващите не позволяват дори да се проведе задълбочена експертна дискусия" по проблема.
Към тези верни заключения бих добавил, че

административното деление е любимо политическо занимание
не само на академичните среди, но и на много от политиците, когато са на власт. Вместо да съсредоточат усилията си в истински реформи в социалната и икономическата сфера, те хабят време и енергия да обсъждат и провеждат административни териториални реформи. Много от тях са смятали погрешно, че с ново административно-териториално деление ще могат да оправят отиващата на зле икономическа и политическа ситуация. Да не се връщаме много далече назад в историята ни след Освобождението или след балканските и световните войни, за да откриваме примери за провеждането на необосновани реформи. Нека да погледнем по-близките до нас действия в тази посока. През 1987 г. управлението на Т. Живков проведе реформа, като замени действалите 28 години (от 1959 до 1987 г.) 28 окръга с 9 области с мотива, че те са изживели своето време. Разбира се, че тази реформа не можеше да промени загниващия тоталитарен режим и да спомогне за създаване на впечатлението, че у нас се провежда някаква "перестройка". А окръзите все пак бяха действали добре и ако не друго, с тяхното създаване беше стимулирано развитието на редица малки градове като Ловеч, Силистра, Разград, Търговище, Видин, Монтана, Кюстендил, Смолян, които прераснаха в средни градове с добре развита индустрия, услуги, образование и култура. Те обогатиха селищната мрежа на страната и успешно балансираха малката група от 6–7 големи града.
Делението с 9 области просъществува до 1999 г., когато отново по чисто политически причини, но с погрешни сметки за предстоящ изборен успех управляващата тогава партия проведе нова реформа и възстанови 28-те окръга, наречени области. Това стана в момент, когато от Европейския съюз вече изискваха да определим второто ниво на статистическите териториални единици (NUTS 2). Деветте области биха удовлетворили тогава изискванията за NUTS 2, но 28-те области не можеха да отговорят на тези критерии. И затова се наложи да бъдат въведени т.нар. райони за планиране, които обхващат по няколко области, но не са административни единици. Така на регионално ниво се появиха два вида териториални единици – районът за планиране от ниво 2 и областта. Това усложни системата на планиране в регионалното развитие с излишни нива и документи.

Оказа се твърде скоро, че определените райони за планиране не можеха да отговорят на критериите на Евростат
за брой на населението им – минимум 800 хил. души. И тези райони бяха прекроени по чисто механичен начин. Получиха се териториални единици, които нямат хомогенен характер и общностни характеристики – нито природогеографски, нито икономически, нито социално-културни. Разбира се, тези райони не са административни единици. Тяхното предназначение е друго. Те са райони за планиране на регионалното развитие и за водене на регионалната статистика. Но много по-добре за цялостното управление на процесите щеше да бъде, ако те съвпадаха с административните ни единици на регионално ниво.
Може би затова сега отново се заговори за административна реформа и ново деление. А дали е необходимо? Не виждам логични доводи за това. Ако в националната територия се определят 9 или 12 нови административни единици, както препоръчва М. Памукчиев, те няма да покриват критериите на Евростат за райони от ниво 2 и пак няма да има съвпадане. Ако се определят сегашните 6 района от ниво 2 за административни единици, това пък ще е крайно неудачно, защото те са очертани с граници, които не отговарят на никое от административните деления от миналото и не представляват традиционно териториално единство и свързаност. Просто са механично и лошо очертани, само да отговорят на изискването за брой на населението. И като имаме предвид, че населението на два от районите е близо до долната граница от 800 хил. души, може да очакваме бъдещо прекрояване и може би намаляване на броя на районите. А ако ЕС и Евростат променят своите критерии, пак ли ще трябва да се нагаждаме по тях?
Предложението на Т. Топлийски за определяне на

три големи териториални единици от ниво две (NUTS 2)
за уеднаквяване на административната единица област (NUTS3) с шестте сегашни района от ниво две и за въвеждане на междинно ниво между областта и общината – околията (LAU 1), изглежда твърде усложнено и многостепенно. А както посочих, шестте сегашни района от ниво две са много нелогично определени, за да се превърнат в административни единици области. Но все пак в това предложение има рационален елемент, тъй като нивото на околията (или на група от общини около град център) се оправдава от наличието на равномерно разположени в националната ни територия малки градове, културни и административни средища, които са в състояние да организират около себе си селските периферии.
Д. Конакчиев е по-предпазлив откъм конкретни предложения. Той правилно посочва сложността и комплексността на проблема и споделя, че е необходима "съдържателна реформа". От друга страна, обвързва административната реформа с необходимостта от децентрализация и от въвеждане на второ ниво на самоуправление. Но тези две стъпки зависят не толкова от ново административно-териториално деление, а по-скоро от волята на политиците за осъществяване на истинска децентрализация и самоуправление. Ако има такава воля, децентрализацията и второто ниво на самоуправление могат да се въведат и при сегашното административно деление.
Д. Конакчиев справедливо изтъква, че "около

1/3 от сегашните 264 общини не разполагат с минимално необходимите ресурси
(природни, трудови, капиталови и др.), за да реализират обективно присъщите им функции на местна власт. Приходите в техните бюджети силно зависят от субсидиите от републиканския бюджет, което ограничава практически до нула възможностите за формиране и реализация на местна политика". С това той подсказва необходимостта от уедряване на общините, за да отговарят на предоставяните им права и задължения. Подобно е заключението и на Топлийски за липсата на административен капацитет на малките общини и необходимостта от уедряването им.
Процесът на осъществяване на териториални промени в нивото на общините, регламентиран в Закона за местното управление и местната администрация (ЗМСМА), е силно динамичен и, разбира се, зависи и трябва да зависи от волята на местните общности. Досега той се е изразявал в повечето случаи с отделяне на общини (например Сопот от Карлово, Долна баня от Самоков, Родопи и Марица от Пловдив, Сърница от Велинград, Средногорие се раздели на цели пет малки общини). По-редки са случаите на обединяване (например Градница и Стоките към Севлиево, Перперек към Кърджали, Стамболово към Хасково). Нелогичното съществуване на удребнени общини като тези в Родопската яка над Пловдив, както и общините "градска" и "селска" при Ямбол и при Добрич вероятно ще се коригира в бъдеще, но не с налагане отгоре, а с узряване и осъзнаване отдолу, зачитайки правото на самоопределение. Убеден съм, че обективно протичащите процеси за формиране на агломерации при някои големи градове ще наложат сдружаване на общините около тях за решаване на общи проблеми в планирането и управлението на процесите, а вероятно ще доведат и до естествено и логично уедряване на някои общини.
В посочените публикации независимо от верните разсъждения за зависимостта между териториално урбанистичното развитие и административно териториалното устройство на страната

се надценява необходимостта от нова административно териториална реформа
Тя не е панацея и едва ли може да оправи ситуацията в периода на криза. Също така считам, че не сегашното административно териториално деление е причината за неудачното ни дередже в икономиката и в социалната сфера. Не мога да се съглася с твърдението на М. Памукчиев, че действащото сега административно-териториално устройство "е крайно неефективно и порочно, че не спомага за успешното развитие на страната и е една от основните причини за упадъка на страната, за ниския жизнен стандарт на хората". Не считам, че "без промяна на административно-териториалното деление (АТД) не е възможно да се реализира ефективна политика за преодоляване на достигнатите недопустимо високи нива на регионални диспропорции", както твърди Д. Конакчиев.
Моето мнение е, че не си струва сега да правим нова административна териториална реформа и ново деление. Нова административна териториална реформа не би променила ситуацията на социално-икономическото развитие в положителна посока. Просто сега не е време за административна териториална реформа. Това ще отклони енергия и ресурси от реално належащите реформи в здравеопазването, образованието, социалната сфера. Реформи, които не зависят в никой случай от броя на районите или областите.
Не административни, а други реформи и реални действия биха били от полза за излизане от кризата и за бъдещия просперитет на страната. Така или иначе 28-те области-окръга са едно от най-удачните административни деления, просъществували най-дълго, вече 40 години - от 1959 до 1987 г. и от 1999 до 2012 г. Техните градове центрове са важни опорни звена в йерархичната система от урбанистични центрове, които имат решаващо значение за обхващане на цялата ни територия с активности и услуги от високо ниво и за намаляване на негативните ефекти на териториалните периферии. По-важно е, вместо да правим нескончаеми административни реформи, да намерим подходи и механизми да стимулираме развитието на тези средни градове центрове и чрез тях да балансираме територията и да намаляваме регионалните неравенства.

Бел.: Редакцията дава възможност за становища на експерти по отворената дискусия