За новостите в учебните програми по архитектура на НБУ
През есента на 2014 г. в НБУ бяха създадени програмни съвети към департаментите, аз съм директор на програмния съвет към департамент "Архитектура". Интересна за мен беше реакцията на студентите. Когато стана известно създаването на програмния съвет, те дойдоха при мен с анкета, която бяха инициирали и провели по собствена инициатива. От конкретните предложения обаче се виждаше тяхното желание да оптимизират образованието по архитектура, въпреки че част от тях вече завършваха и промените в програмата нямаше да се отразят на следването им.
Също така трябва да отбележим, че при нас част от студентите са с друго висше образование - инженери, ландшафтни инженери, конструктори или от други специалности. Друга част пък идват при нас, след като са получили известно образование извън България и са учили няколко години в англосаксонската система или във Франция, Белгия и др. Това са по-зрели личности, с по-широк мироглед, по-добре знаещи какво искат. При нас постъпиха и много студенти от Политехническия университет в Перник - българи, сирийци, турци, македонци.
Тези различни студенти намират в нашия университет място, където биха могли да продължат своето образование при близки за тях условия и да допринесат по някакъв начин системата за образование в НБУ да се усъвършенства.
Ние ползваме най-добрите световни практики в образованието по архитектура.
В немскоезичните университети първите четири семестъра са много натоварени с предмети на техническа грамотност. Дори след четвъртия семестър в политехниката в Щутгарт, където съм преподавал, се прави междинна дипломна работа, след което студентите имат една година задължителен стаж в архитектурно бюро. Архитектурните бюра с удоволствие приемат качествени практиканти. В продължение на година студентите са в състояние да разработват технически и работни проекти съвместно с ръководителя на проекта и автора на идейния проект. След това те често продължават да работят в даденото бюро и до края на образованието си се издържат от тази работа.
В англосаксонската система обаче в началото се набляга на формообразуване, на развиване на фантазията, и тези кандидати, които започват при нас, искат да получат допълване на техническото си ниво. След конкретна преценка на изучаваните до дадения момент дисциплини програмните консултанти им правят индивидуална програма. Това е голяма придобивка за нашия университет и отговаря на добрите практики в образованието по архитектура.
Мое мнение е, че в НБУ би трябвало първите 4-5 семестъра да обърнем по-голямо внимание на техническата грамотност, и точно това обсъждаме с колегите от програмния съвет и департамента в момента. Новостите обаче изискват време, освен това нашите студенти сключват конкретен договор при влизане в университета, който сме длъжни да изпълним. Ако в него е включена определена програма, то тя не може да бъде изменяна генерално. Като цяло с времето малките промени допринасят за доусъвършенстване на цялата програма.
Искам да изтъкна този положителен факт - университетът подхожда гъвкаво и създава условия мнението на студентите за обновяване на образованието по архитектура да бъде чуто. Като цяло за НБУ е характерна отвореността за промени още от самото основаване на университета.
Хуманитарно-архитектурно образование, застъпено в НБУ, с прибавена висока степен на техническа грамотност - това е връзката на хуманитарната страна на архитектурата с техническата компетентност.

Реализацията на студентите
Приятно съм изненадан и доволен от реализацията на студентите след завършване - един кандидатства за докторска програма в Лозана, други намериха място в европейски архитектурни бюра и в България.
След нашия майсторски клас с Даниел Либескинд през 2013 г. участниците получиха сертификат, който им е помогнал да си намерят място в архитектурни бюра в Европа. Пет дни работа с Даниел Либескинд е привилегия и предимство. Това е една от задачите, които си поставям - да разширявам възможностите за младите хора да се докоснат до високите нива на професионализъм.

Предизвикателствата пред образованието по архитектура и технически науки в България
Немскоезичният модел на обучение е свързван с основаването на Политехниката в България през 1943 г. както като програми, така и като хорариум. Почти всички преподаващи професори тогава с изключение на урбанистите са получили своето образование в немскоезичния свят - в Дрезден, Мюнхен, Дармщадт, Щутгарт, Цюрих и др. От 1992 г., когато преподавах в Щутгарт, до 1994 г. инициирах създаването на немскоезична програма за обучение по архитектура в УАСГ с преподаватели от Германия. Процедурата беше стигнала до подписване на договор, когато пристигналата в Щутгарт седемчленна делегация от ВИАС заяви, че немските професори от Политехниката в Щутгарт трябва да преподават по българските учебни планове. Така умишлено беше провалена възможността за немскоезично обучение по архитектура в България, а имаше осигурено финансиране. Традицията на немскоезичното архитектурно образователно пространство е много трайна в българското архитектурно образование. Наистина е нужна по-висока техническа грамотност и повече практическа насоченост в началните стадии на образователния процес.