Г-н Иванов, "Интер Експо Център" навършва 15 години. Може ли да ни разкажете как стартира проектът?
- През май се навършват 15 години от откриването на комплекса "Интер Експо Център" в София, по-точно на първите две зали и част от административния корпус. Идеята София да има изложбен център всъщност е от десетина години преди реализацията, но съвпада с първите трудни за инвестиции години на прехода. Към края на 90-те години вече се спряхме на конкретния терен на бул. "Цариградско шосе", след като разгледахме няколко локации. За избора на местоположението изиграха роля удобните комуникации и близостта до летището, но тогава районът все още не беше разработен - нямаше магазин "Метро", бизнес сградите, метрото не достигаше още дотук. През 1996-1997 г. финансовата криза беше сериозна и беше трудно да се осигури финансиране, което ни забави. Собствените ни средства бяха малко и работата вървеше бавно, но през 2000 г. се подписа договорът за финансиране на проекта с консорциум от немски финансови институции и един български участник. За по-малко от шест месеца през есента и зимата - от октомври 2000 г. до май 2001 г., приключихме със строителството при изключителна организация. Официалното откриване беше на 15 май с най-старите ни изложения "Булмедика" и "Булдентал". След това при нас дойдоха някои съществуващи изложения като автосалона и "Байт Експо", стартирахме нови изложения самостоятелно и с партньори.

Какви са параметрите на комплекса в момента?
- Шест изложбени павилиона с общо 15 хил. кв.м, четири етажа с офиси под наем, два етажа ползваме за наши цели плюс конгресни и семинарни зали. В момента нямаме нужда да се разширяваме, но при нужда имаме такава възможност.

Как се развиваха изложенията през годините?
- През периода 2001 - 2008 г. изложенията се развиваха динамично, като цялата българска икономика и се оказа, че има много изложбени прояви, за които нямаме достатъчно капацитет. Това ни накара да се замислим за разширяване. През 2008-2009 г. бяха реализирани пета и шеста зала, които разполагат с отделен вход и фоайе и могат да поемат отделни събития, но имат и топла връзка и могат да функционират като част от целия комплекс. Тогава започна и кризата и в момента тези площи са ни напълно достатъчни.
Изложенията са огледало на икономиката. В годините на икономически бум те се развиваха много добре в съответствие с динамиката на развитие на съответните сектори. От 2001 до 2008 г. общият средногодишен ръст на различните изложения по сектори беше 20%, след което настъпи спадът от 2009-2010 г. През 2011-2012 г. се наблюдава стабилизиране, а от 2013 г. има ръст на някои отрасли и изложения, други все още изпитват трудности, трети останаха стабилни.
От построяването на комплекса нашата цел беше b2b изложения в различни икономически сектори с модел - компактен комплекс, който да работи буквално целогодишно, какъвто е вече съвременният модел на изложбените центрове. Нашата индустрия е сезонна - предимно пролет и есен за повечето изложения. Когато бяхме с четири зали цикълът ни беше по едно изложение на две седмици. Пета и шеста зала позволяват и всяка седмица да провеждаме по едно изложение в отделните части на комплекса.
За нашето развитие имаше значение отварянето на метростанцията и на буферния паркинг за 1300 места. Много посетители предпочитат да дойдат с метрото. Българите обаче трудно свикват на платен паркинг, долният етаж изобщо не функционира, защото няма достатъчно клиенти.

Как ще коментирате инвестицията от икономическа гледна точка?
- С новооткритите две зали и част от административния корпус искахме да видим с каква заетост ще работи центърът, а след това да продължим с реализацията на проекта с четири изложбени зали плюс конгресен център. През 2003 г. беше взето решение за строителство на третия изложбен павилион, за довършване на конгресния център, по-късно за надстрояване на сградата до 7 етажа и за четвърти изложбен павилион.
Класическата инвестиция в недвижим имоти има възвръщаемост 15 - 20 години в повечето случаи. Тя е направена в рамките на 4 етапа на развитие, всеки етап с отделно финансиране, със собствени средства и с кредити.

Вие сте учили в Германия и сте работили в изложбения сектор във Великобритания - може ли да коментирате изложбения бизнес в България и Европа?
- Характерно за Германия е, че панаирът е инструмент за стимулиране на бизнеса - производителите, и на местната икономика. Неведнъж сме се опитвали да го комуникираме и в България. В Германия панаирите са сред най-важните маркетингови инструменти на бизнеса. Повечето панаирни организации са смесено дружество между общината и местната търговско-промишлена палата. Инвестицията често идва от бюджетни средства, а панаирният център има за цел да работи за покриване на текущите си разходи, а цените да са максимално ниски, целта е постигане на максимална запълняемост. Ефектът за общината и града от тази инвестиция е индиректен - много посетители в града, които оставят пари в местната икономика - спят в хотелите, ядат в ресторанти, возят се в таксита - чуждестранни платежоспособни бизнес туристи, които стимулират местната икономика. При нас също имаше известно разбиране, защото на старта на проекта община София се включи с около 20%, което изигра важна роля за намаляване на риска при осигуряване на финансирането.

Имате специална инициатива за облекчения за участие в Българската строителна седмица?
- Във връзка с предстоящото 15-о юбилейно издание на Българска строителна седмица от 25 до 28 март т.г. още в средата на ноември 2014 г. стартирахме специална инициатива в подкрепа на български производители в строителния сектор. Осигуряваме на 50 фирми - български производители в сектора, изцяло безплатно участие с щанд от 9 кв.м, включително и изграждането на щанда. Искаме да подкрепим бранша, който е в сериозна криза, и българските производители. Откъде тръгна инициативата? През 2014 г. браншовата камара по дървообработваща и мебелната промишленост се пребори за финансиране от Министерството на икономиката да подкрепи участието на български производители в "Света на мебелите" и "Техномебел" - двете изложения, които провеждаме с браншовата камара. От наша страна заедно с камарата поехме ангажимент да финансираме посещение от представители на заинтересувани фирми, които да дойдат като посетители и да проведат срещи с български изложители. Това е практика по цял свят - поехме нощувките и съдействахме за бизнес срещи. По този начин българските участници могат да сключат сделки с български и с чужди контрагенти - от Грузия, Израел, Близкия изток например.
По подобен начин искаме да направим подобни програми по един сектор годишно и започваме със строителното изложение тази година, което отбелязва 15 години. Всички 50 места бяха запълнени само за 10 дни. Браншът има нужда от такива инициативи. Много по-лесно и евтино е да докараме тук потенциалните клиенти, отколкото да осигурим участието на българските фирми в чужбина.
Интервюто взе
Николай Тодоров