Г-н Русев, можем ли да започнем със структурирането на междуведомствения съвет за координация на реформата - на какъв етап е работата?
- Съветът беше създаден със заповед на министър Лиляна Павлова през декември. Той ще изпълнява основно координационна роля по отношение на различните аспекти на ВиК реформата – регионално инвестиционно планиране, комбиниране на средствата за инвестиции, сключване на договорите между асоциациите по ВиК и операторите, както и за цялостното прилагане на мерките от Стратегията за развитие и управление на отрасъла.
Правилата за работа на съвета вече са готови. До края на настоящия месец очаквам всички членове на съвета от ангажираните към провеждането на реформата институции да станат ясни, а в началото на февруари предвиждаме да направим първо оперативно заседание.
Важно е да отбележа, че докато тече тази работа по структуриране и планиране, екипът на дирекция "ВиК" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството заедно с нашите партньори от МОСВ и ДКЕВР работи по всички важни технически аспекти - финализиране на договорите оператор – асоциация, финансов модел за сектора, промяна в регулаторната рамка, правила за изготвяне на регионалните прединвестиционни проучвания и др.

Разкажете ни малко повече за структурата и задачите на съвета?
- Като членове на съвета са включени експерти от основните институции, ангажирани с отрасъл "Водоснабдяване и канализация" – МРРБ, дирекция "Води" към Министерство на околната среда и водите, управляващия орган на оперативна програма "Околна среда" и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са основните. Важна координационна роля ще имат Министерството на финансите, Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и храните. Областните управители и общините посредством НСОРБ са логичните регионални партньори. Да не забравяме ВиК операторите посредством съюза на ВиК операторите, както и синдикалните структури в сектора. Експертна помощ получаваме и от двете големи браншови организации в сектора – Камара на строителите в България и Българската асоциация по водите.
На оперативно ниво съветът се подпомага от секретариат, съставен основно от служители на дирекция ВиК в МРРБ.

Кои са конкретните задачи и дейности, които първо ще направите?
- Дейността на съвета е насочена към 5 конкретни тематични области.
Най-непосредствените са свързани с довършване на процеса по подписване на разделителните протоколи между общините и държавата и изготвянето на подход за преоценка на публични активи.
От съществена важност е подготовката на договора между ВиК асоциациите и операторите. Основното тяло вече е готово и го предоставихме на основните ни партньори в процеса по реформата за съгласуване. Предстои финализирането на документа и индивидуализирането му по региони.
Важна задача, която стои пред нас, е подготовката на техническите изисквания за прословутите ПИП-ове – регионалните прединвестиционни проучвания.
Ще работим също и за финансовото обезпечаване, т.е. комбинирането на средствата за осигуряване на инвестиции. Тук сме на по-начален етап и предстои да изготвим концепция за финансов инженеринг.
За сметка на това в много по-напреднал етап е реформата на регулаторния орган. Съвсем скоро очаквам да бъдат готови промените в двете основни наредби в сектора – Наредба за дългосрочните нива и Наредба за ценообразуването.

Разкажете ни за състоянието на водните асоциации в момента - те имат правилник, имат ли личен състав, на какъв етап е прехвърлянето на активите? Очакват ли се някакви нормативни актове, за да стартира процесът?
- Асоциациите са създадени, имат правилник за работа и одобрен бюджет за 2015 г. Настоящата година е изключително важна за дейността им – разчитаме до края й да бъдат подписани договорите между асоциациите и операторите. Прехвърлянето на активите е на етап изготвяне и подписване на т.нар. разделителни протоколи. Те вече са подписани от почти всички общини в страната, както регламентира законодателството.

На ВиК форум министър Павлова изтъкна окрупняването на ВиК дружествата като един от приоритетите - как може да бъде осъществено това и какво предстои?
- Окрупняването на дружествата е безспорно важна тема. Законът за водите дава правилата за сключване на договор между асоциация и оператор и според нас това задава рамката на процеса по окрупняване. Нека посоча няколко важни цифри: от 28 области в страната в 16 имаме консолидирани оператори (1 област – 1 оператор). В още 6 области имаме "почти консолидирани" оператори – два оператора, като в повечето случаи това означава един голям и един малък. В някои от тези случаи имаме изразено или поне подсказано заявление от малкия оператор да се присъедини към големия. Остават 6 области, в които имаме наистина фрагментирани оператори. Предстоят открити разговори с областните и общинските власти по тази тема. Даваме си сметка, че тя е една от горещите в реформата.

Може ли да кажете как ще се процедира с функционалното разделяне на ДКЕВР?
- Проектът за промяна на Закона за енергетиката предвижда именно това – функционално разделение на ДКЕВР. Това означава един регулатор, но с два състава. Има консенсус, че това ще даде оперативност във водното регулиране. Разбира се, не трябва да подценяваме детайлите – механизми за вземане на решения, избор на комисари и др.

Какво ще бъде последицата от отделен ВиК регулатор - например ще започнат ли да се следят по-малко на брой реални параметри на водата?
- Регулирането на ВиК услугите в България се извършва от 2008 г. Периодът 2009 – 2013 г. беше първият пълен 5-годишен регулаторен цикъл. Тези 6-7 години история ни показаха къде са грешките. Една от тях е в прекалено големия брой оперативни показатели, които се опитваме да следим – над 70. Това е прекалено много. От ситуация с никакво регулиране преминахме към свръхголям списък от показатели. Това не позволява адекватно дефиниране на нивата на показатели, означава и липса на фокус. Сега ще се опитаме да ги намалим до 25 - 30, като екип на Световната банка, с който работим по този проект, вече изготви конкретно предложение.

Дългосрочно и по отношение на инвестициите и загубите на вода - ще може ли загубите да бъдат намалени в обозрима перспектива с конкретни мерки?
- Личното ми мнение е, че намаляването на загубите на вода е дългосрочен процес, а не краткосрочен проект. Трудно е за период от 2-3 години да се постигнат сериозни резултати.
Една от мерките за намаляване на загубите е подмяната на водопроводи, но е много погрешно да се смята, че тя е единствената. Дори смятам, че не е най-важната. Според мен прилагането на комбинация от по-скоро експлоатационни мерки – управление на налягането, по-бързо откриване на течове и други, са еднакво и дори по-важни. Да не пропускаме и търговските загуби, т.е. водомерното стопанство.
Имаме национална цел от намаляване на загубите на вода до 49%, която да бъде постигната до 2023 г. Тя е постижима, като конкретните нива за различните компании са различни. Според мен е абсолютно възможно дружества с високи нива на загубите (над 70%) за периода на следващия регулаторен цикъл (до 2020 г.) да свалят загубите с 10 до 15%. Важно е да се работи дългосрочно, паралелно да се борят физическите и търговските загуби и да обърнем особен фокус на ВиК оператори с висока производствена цена на водата – Добрич, Шумен, Разград и др.
Интервюто взе
Николай Тодоров

Абсолютно е възможно дружества с високи нива на загубите (над 70%) за периода на следващия регулаторен цикъл (до 2020 г.) да свалят загубите с 10 до 15%

Законът за водите дава правилата за сключване на договор между асоциация и оператор и според нас това задава рамката на процеса по окрупняване

Проектът за промяна на Закона за енергетиката предвижда функционално разделение на ДКЕВР

Прекалено голям е броят на оперативните показатели, които досега се опитвахме опитваме да следим – над 70