Г-жо Николова, какви научени уроци от настоящия програмен период ще прилагате в изпълнението на ОП "Региони в растеж" 2014 - 2020, така че с общите усилия и на бенефициентите, и на изпълнителите да съумеете да инвестирате целия предвиден финансов ресурс в качествени проекти по един прозрачен, ефективен и законосъобразен начин?
- Опитът, който натрупахме през досегашния програмен период 2007 - 2013 г., ни позволява да идентифицираме трудностите, които срещнахме при изпълнението на ОПРР. Тук можем да споменем липсата на списък с готови за реализиране проекти от общините, конкурентния подбор при кандидатстването, невъзможността на общините да идентифицират и приоритизират своите проекти, липсата на възможност за електронно кандидатстване до средата на програмния период, несинхронизираното обявяване и изпълнение на отделните операции и схеми по отделните оперативните програми, липсата на съвместно и комбинирано използване на различните финансови източници за комплексното решаване на проблеми.
Но все пак ние си взехме поука от натрупаните грешки, променихме стратегическото планиране на инвестициите и предприехме своевременни действия за новия програмен период 2014 - 2020 г. Чрез разработваните от градовете интегрирани планове за градско възстановяване и развитие целим постигане на устойчиво градско развитие. Част от тях са списъците с предефинирани проекти на градовете за съвместно използване на фондовете – ЕФРР, ЕСФ и ЕЗФРСР, както и реализирането на интегрирани проекти; възможността за синхронизирано обявяване и изпълнение на отделните операции и схеми по различните оперативни програми; подход към електронно кандидатстване и отчитане, предефинирани проекти и бенефициенти.
При изпълнение на проектите през периода 2007 - 2013 като добра практика се наложи ежедневното подпомагане и съдействието на бенефициентите при решаването на редица казуси и проблеми с оглед гарантиране на успешното приключване на договорите. Управляващият орган полага постоянни усилия за своевременна актуализация на вътрешните процедури за контрол и верификация, за да отговарят те както на всички промени в законодателството на страната и европейските директиви, така и да предлагат адекватни решения за възникнали проектни казуси, базирайки се на идентифицираните към момента трудности при изпълнение на проектите от страна на бенефициентите.
Програмният период 2007 - 2013 се характеризираше с подаване на искания за плащане на хартиен носител, което в процеса по верификация се установи като трудоемко и времеемко за бенефициентите, като във фокуса не поставям и чисто екологичния момент  с множеството документи, представени в Управляващия орган. Това доведе до въвеждането на две алтернативни възможности, които облекчават бенефициентите: подаване на документи на електронен носител с минимален брой оригинални документи на хартия и електронно отчитане чрез Информационната система за управление и наблюдение.
С цел повишаване на ефективността и законосъобразността при възлагането на обществените поръчки и по-добрата организация на контрола, осъществяван от Управляващия орган  на ОПРР, се предвиждат редица мерки. Основният принцип на организация на контрола ще бъде засилване на превантивния ефект с оглед избягване на налагането на финансови корекции. Предвижда се от януари 2015 г. да влязат в сила промени на процедурните правила, в които да се извърши промяна на подхода за извършване и за документиране на проверките с цел бързина и ефективност. Ще продължи практиката за участие на наблюдатели на УО при провеждане на процедурите. Предвижда се до февруари 2015 г. да бъдат приети актуализирани указания към бенефициентите. По препоръка на ЕК се обмисля, където е възможно, да бъдат въведени стандартни документации за провеждане на отделните типове поръчки за изпълнение на проектите по ОПРР до етапа на влизане в сила на предвиждания нов ЗОП.
 
Бихте ли дали повече яснота относно напредъка в преговорите с ЕК по одобрение на ОПРР 2014 - 2020? Има ли вече постигнат консенсус по отношение на мерките за подкрепа по новата приоритетна ос 2 "Подкрепа за периферни географски области, най-силно засегнати от бедност"?
- Намираме се на финалния етап от преговорния процес по официалното одобрение на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. След като програмата премина процедура по неприсъствено съгласуване в рамките на тематичната работна група, беше приета на заседание на Съвета за координация и управление на средствата от ЕС, както и от Министерския съвет с Решение №768 от 17.11.14 г., а окончателният вариант беше официално изпратен за провеждане на втори кръг официални преговори за одобрение от Европейската комисия.
На 9.12.2014 г. получихме втори официални коментари по програмата, които в момента отразяваме. Бих искала да подчертая, че е постигната висока степен на договореност с нашите партньори от ЕК относно подкрепата по програмата. Европейската комисия разбира и приема националния полицентричен модел за пространствено развитие, в това число и предвидената подкрепа за малките градове в периферните райони, която касае периферните и изостанали градове.
Европейската комисия счита, че следва да се прецизира обосновката и фокуса на приоритетната ос, за да може още по-ясно да се впише в новата политика на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, насочена към изостаналите български райони. Предстоят финални преговори с комисията за сближаване на отстояваните позиции, на които ще бъдат дискутирани окончателните обхват и съдържание на приоритетната ос 2, касаеща подкрепата за малки градове в "периферните райони".
Предвидените дейности за подкрепа в рамките на приоритетна ос 2 включват мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради и административни сгради, градска среда и икономическо развитие, общинска социална и образователна инфраструктура и адресират в най-значителна степен социално-икономическите предизвикателства пред тези населени места. Заложеният индикативен финансов ресурс за осъществяване на инвестиции по приоритетна ос 2 възлиза на 206 млн. лв., или почти 7% от общия бюджет на ОПРР.
Договарянето на средствата по ОП "Региони в растеж" 2014 - 2020 е планирано да стартира презпролетта на 2015 г. с обявяването на схеми за безвъзмездна финансова помощ, насочени към подкрепа за регионални пътища, с конкретен бенефициент Агенция "Пътна инфраструктура" за интегрирана подкрепа на 39 града и за образователните институции.
 
Как ще става кандидатстването – по електронен път ли, и ще бъде ли скъсен срокът за одобрение на проектните предложения от УО на ОПРР?
- С приемането на ПМС 107/10.05.2014 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани със средства от ЕС, е създадена възможност кандидатстването и оценката на проектните предложения да се извършва изцяло по електронен път чрез информационната система за управление и наблюдение ИСУН. От страна на управляващия орган на ОПРР са проведени и практически обучения на служителите от общинските администрации във връзка с процедурата по подаване на проектното предложение по електронен път чрез ИСУН. Натрупаният опит ще бъде използван и надграден и през периода 2014 - 2020 г.

През второто тримесечие на 2015 г. предстои да бъде публикувана схема "Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014 - 2020" с бенефициенти общините, посочени като конкретни бенефициенти по приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие" на ОПРР 2014 - 2020 г. Бихте ли посочили по-конкретно какъв ще е механизмът за кандидатстване по отделните 5 инвестиционни подприоритета?
- ОПРР 2014 - 2020 предвижда изпълнението на Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие", с бенефициенти 39 града, да се осъществи чрез една схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по която бенефициентите общини да подават проекти по повече от един инвестиционен приоритет в рамките на интегрираната ос.
Възприетият подход в програмата предвижда като основен етап на подбор на проекти УО на ОПРР да сключи официални писмени рамкови споразумения с  конкретните бенефициенти. В рамковите споразумения ще бъдат дефинирани приоритетните проекти и/или пакети от проекти от съответните ИПГВР на градовете, предвидени за финансиране по ОПРР 2014 - 2020. Чрез сключване на рамкови споразумения ще се осигури механизъм за определяне на подкрепата за цялостното изпълнение на ИПГВР, както и ще се гарантира целенасоченост, фокусиране и концентриране на финансовите ресурси.
 
Новият момент е, че мерките за енергийна ефективност във всички многофамилни жилищни сгради ще бъдат покривани напълно от ОПРР 2014 - 2020. Как ще бъде разпределен предвиденият бюджет от 180 млн. евро по райони на планиране и по градове? Какъв ще е механизмът на кандидатстване?
- Инвестициите в мерки за енергийна ефективност в жилищни сгради, студентски общежития и административни сгради на държавната и общинска администрация са един от основните акценти на програмата.
Общата сума на предвидените средства по ОПРР 2014 - 2020 за енергийна ефективност на сгради възлиза на 513 млн. лева, от които 323 млн. лева са предвидени за мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради и студентски общежития, а 190 млн. лева са за мерки за енергийно обновяване на публични административни сгради.
Ключова промяна в подкрепата за енергийна ефективност в жилищния сектор по ОПРР 2014 - 2020 е допустимостта на разходи за конструктивно укрепване на сградите. Това е решение, взето на базата на научените уроци от предходната програма. Друга ключова промяна в подкрепата за енергийна ефективност в жилищния сектор по ОПРР 2014 - 2020 е разширяването на териториалния обхват на инвестициите – от 36 града в предходния програмен период до 67 града в рамките на първа и втора приоритетна ос по новата програма.
Със средства от ОПРР 2014 - 2020 ще се финансират мерки за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради на базата на извършени енергийни обследвания и обследвания за конструктивна устойчивост на сградите.Градовете бенефициенти ще управляват средствата, с което се надяваме да постигнем по-ефективно усвояване на ресурса и дадем гъвкавост при изпълнение на проектите.
Разпределението на ресурса по градове ще е базирано на идентифицираните нужди в социално-икономическите анализи на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие.