Има ли основание за оптимизъм в жилищното строителство през погледа на "Винербергер"?
- Ако сведем отговора до "сухи цифри", няма как да не отбележим положителния тренд на развитие и инвестиционния оптимизъм, обхванал сектора. Предвид постоянно влошаващата се строителна статистика през последните 4-5 години данните за първото полугодие на 2014 г. са изключително обещаващи - 41% ръст на разрешителни за строеж на жилища и 19% ръст на стартиралите сгради. Такова развитие дава индикации за възстановяване на сектора. Нашето мнение е, че като цяло пазарът на ново жилищно строителство ще нарасне с поне 5-6% на годишна база, което се споделя като очакване от много колеги в бранша.
Същевременно по-задълбоченият анализ показва, че оптимизмът на пазарните участници е доста умерен. През последните 3 години са издадени разрешителни за строеж на почти 39 000 жилища, а реално стартирали като строителство са само 25 000. Това показва, че солидна част от тези инвеститори са се отказали да реализират своите намерения поради една или друга причина. В крайна сметка реалната полза за бизнеса е, когато един строителен обект стартира и се реализира, а не когато остане "на хартия".
В това отношение бизнес средата не се е променила съществено към по-добро, а някои от основните фактори са доста противоречиви. Политическата турбуленция от 2013-2014 г. повлия негативно върху икономическата конюнктура и продължава да притесняват бранша. Постоянно четем статистика за заличени строителни фирми, за голяма вътрешна задлъжнялост на сектора, за безработица. Има пазарни участници, които просто преминаха в "сивия сектор", а това няма как да е положителен факт.
Банковата криза в началото на лятото даде някакъв тласък в покупката на жилища, мотивирайки много хора да инвестират своите депозити в "по-сигурни активи". Получи се известно наливане на ликвидност в строителния сектор, което се надяваме да мотивира стартирането на нови строителни обекти.
От гледна точка на сегментите фокусът в последните две години отново е върху многофамилното строителство, което е обосновано предвид концентрирането му в големите градове. Около 40% от строителната активност е в областите Варна и Бургас, до голяма степен движена от руски инвестиции. Това прави ситуацията там по-високорискова и не много предсказуема, особено на фона на рестрикциите от страна на ЕС спрямо Русия. София и Пловдив също продължават да концентрират голяма част от новото строителство в унисон с процесите на урбанизация, докато в много периферни райони за съжаление "времето е спряло".

На прага на нов възход в строителството, какви бяха поуките от кризата?
- За нас поуките бяха свързани с фокусирането на стратегията ни върху висококачествени продукти с марката "Поротерм" за сметка на традиционните алтернативи. Въпреки трудностите и колебанията в началото, това се оказа изключително важно решение за дългосрочния успех на компанията. Въведохме някои иновации както в продуктите, така и по отношение на комплексното обслужване на клиентите. Мисля, че това се оценява по достойнство и ни кара да вярваме, че избраният път е правилен.
Направихме много за оптимизиране на технологичните процеси, особено по отношение на ефикасно използване на ресурсите. Няма никакво съмнение, че ще продължим да работим в тази посока, тъй като искаме да бъдем лидер в енергийно ефективното строителство и опазването на околната среда.
Вярвам, че поуки имаше и за всички останали пазарни участници, особено що се касае за качеството на строителство. Там се допуснаха много порочни практики в годините на еуфорично строителство преди кризата, като основната цел бе бърза реализация и голяма печалба… на гърба на крайния клиент. От това трябва да се предпазим в условията на задаващ се растеж и много се надявам цялото общество да бъде по-внимателно, по-информирано и по-изискващо към всички нас в бъдеще.

Вие редовно повдигате на дневен ред темата за национална жилищна стратегия – има ли прогрес в тази посока?
- Темата е неизбежна, когато говорим за устойчиво развитие на жилищното строителство, където процесите трябва да се случват предвидимо и гладко, ясно и дългосрочно… както подобава на една стратегия. Ние продължаваме да буксуваме и като законодателни мерки, но още повече като реално изпълнение.
Едната страна на проблема е липсата на адекватен публичен жилищен фонд (държавен, общински), който да се използва като буфер за решаване на различни социално-битови проблеми. В условията на екстремни климатични условия и последвалите трагични събития, на които станахме свидетели през 2014 г., недостатъците на системата станаха още по-очевидни. Силите ни стигат дотам да организираме поредната дарителска кампания в полза на пострадалите, след което да вкараме хората във фургони и бунгала, с неясни обещания кога и дали въобще някога ще имат свой дом отново. Трагично и безпомощно… Нееднократно сме изразявали мнение, че всяка една община трябва да има поне някакъв минимален катастрофичен пул от жилища… който не се обобщава в изоставени казарми и пансиони. Необходими са превантивни мерки, за да не стоим със скръстени ръце, чакайки следващото наводнение и рухнали постройки.
Темата е релевантна и към частния сектор, който също може да бъде подпомогнат чрез различни механизми. Трябва много да се работи по темата.

Какво ще определя развитието на жилищния сектор в бъдеще?
- Голяма част от тенденциите са по линия на различни Европейски политики и тяхното прилагане у нас. От една страна, ние продължаваме да изоставаме с темповете да хармонизиране на законодателството, заради което периодично правим "ударно" наваксване под угрозата от санкции. По-притеснителното обаче е липсата на дългосрочна визия, а вместо това правим "промени на парче", често игнорирайки мнението на професионалната гилдия.
Един такъв пример е последната актуализация (все още неприета) на транспониращата Наредба №7 за енергийна ефективност на сградите и опитът да се дефинира българския вариант на "сграда с близко до нулата потребление на енергия". Неясно защо основният фокус остава върху показателя "коефициент на топлопреминаване, W/m2.K" през сградните ограждащи конструкции и елементи, въпреки че има 11 други параметъра, оказващи също толкова сериозно влияние при изчисляването на интегрирания показател за енергийна ефективност на сградите.
В последните години и в България усилено се заговори за устойчивото развитие на обществото. В частност при устойчивото строителство и по-конкретно строителните материали от ключово значение са фактори като екологичност, ниско потребление на енергия, ниски нива на емисии на парникови газове през целия жизнен цикъл на строителните материали. Бих желал да се фокусирам върху превенцията и реалната активност по отношение на строителните отпадъци. През 2013 г. бяха обнародвани поправки в ЗУО, чрез които са приети изискванията на ЕК за срокове, в т.ч., че до 1.01.2020 най-малко 70% от общото тегло на строителните отпадъци следва да се употребяват повторно. Специалистите в областта алармират, че рециклиращите и почистващите съоръжения са скъпи и е много по-разумно да се даде предимство (отново с подходящите инструменти за поощрение) именно на материалите, които са екологични и не изискват сложни манипулации, за да бъдат използвани повторно в строителните технологии. Вредните емисии и риск от замърсяване на околната среда от депониране или изгаряне на изкуствени или органични строителни материали надминава в пъти ефектите от енергийно ефективните разчети преди влагането на тези материали.
Качеството на средата на обитаване се превръща в една от най-важните цели на европейското законодателство през XXI век. В българските законови актове и наредби дефинициите за това какво означава качество на живот и как се измерва то са общи, размити и без конкретика. Европа е изминала своя път в тази посока и понастоящем в много страни са въведени строги изисквания към качеството на средата на обитаване: забранява се влагане на материали с вредни или токсични за човешкото здраве емисии, в т.ч. на материали, които водят до отделянето на токсини при високи температури и пожар. Предимство имат естествените материали, които не генерират вредни за човешкия организъм летливи вещества и неразградими респираторни частици, не допринасят за образуването на мухъл и плесен вътре в сградите и не причиняват болести.

Някакви заключителни думи?
- Групата "Винербергер" вярва в потенциала на българския строителен пазар и затова присъства тук с почти всички свои брандове – Wienerberger, Tondach, Pipelife, Semmelrock. Развитието на този потенциал е въпрос на време, а наша отговорност (на всеки участник на пазара) е да спомогнем това да се случи по един по-мъдър и устойчив начин.