В 80% от обектите ни вече 20 години прилагаме немската AVA система за управление

На какви специфични изисквания трябва да отговаря един производствен обект, за да получи европейско финансиране?
Арх. Вълева
- В нашето архитектурно бюро се отнасяме по един и същ начин към всички обекти, независимо дали са с европейско финансиране. Считаме, че това е правилният подход. Ние познаваме европейската практика и знаем, че изискванията към проектите, финансирани по европейски програми у нас, са същите или аналогични на изискванията, които в европейските страни има към всички обекти, финансирани с обществени средства при тях.
Арх. Вълев
- Ако трябва да говорим обаче за изисквания, които при кандидатстване за европейско финансиране у нас непременно трябва да се изпълнят, за да се постигне успешен резултат, бих могъл да ги обобщя така:
* Проектите трябва да се изработят по всички проектни части така, че по тях да могат да се извадят и специфицират всички строително-монтажни работи, които са необходими за реализиране на обекта, без да има изпуснати видове работи или техни количества. Това на практика означава изготвяне на пълен работен проект с детайли и спецификации независимо дали инвеститорът разбира това и дали ви е поръчал такъв проект.
* Количествената сметка трябва да се изготви много прецизно, без да има изпуснати видове работи и количества, с подробни технически спецификации. Това означава, че тя трябва да добие вид на тръжна документация. Това е така, защото всяка неточност в нея, било в изпусната позиция, изпуснато количество или дори понякога в липса на една думичка в техническата спецификация, могат да доведат до значително увеличение на разходите, които при европейско финансиране са изцяло за сметка на инвеститора.
* При европейско финансиране възложителят трябва да събере и приложи минимум три оферти от строителни фирми. При така изготвена проектна документация аз съветвам възложителите да я използват максимално и да проведат реално състезание - търг между строителни фирми, а не да подхождат формално при събиране на трите оферти. Това ще доведе още от самото начало до получаване на пазарна и незавишена строителна стойност, което прави самоучастието на бенефициента по- малко, а от своя страна и до по-лесен достъп впоследствие до банково кредитиране.
Съветвам инвеститорите на обекти, които ще се финансират по европейски програми, да ангажират още с подготовката на проектите максимално проектантите в строителния процес, не само с авторски но и с инвеститорски контрол, като заложат в бизнес плана съответните средства за това. Европейските програми са структурирани на принципа на европейската практика и в тях са предвидени достатъчно средства за участието на архитектите и на инженерите в строителния процес. Такова участие е гаранция за добър резултат при реализацията на проекта и успешното усвояване на европейските средства.
Как конкретно се случи това при производствена сграда "Цех за здравословни храни" в с. Горна Росица? Какви бяха предизвикателствата?
Арх. Вълев
– Преди да се обърне към нас, г-жа Андреева беше натрупала горчив опит с "консултанти" по европроекти, които години наред я бяха подвеждали. Затова и нейното условие към нас беше да работим по проекта така, все едно няма да има европейско финансиране. Така, че работата ни по този обект беше като по една нормална производствена сграда.
Арх. Вълева
- Разбира се, такъв производствен обект е истинско предизвикателство за архитекта. Независимо от сравнително малкия обем на сградата производството е изключително сложно - производствен процес от хранително-вкусовата промишленост с няколко различни вида суровини, преминаващи през няколко вида технологични процеси и хладилни камери и накрая отново няколко вида готови продукти, които също се съхраняват в хладилни камери. И това при положение че съгласно санитарно-хигиенните изисквания производствените процеси при хранително-вкусовата промишленост не допускат пресичане на технологичните потоци. Затова още при формиране на концепцията за сградата избрахме конструктивна система от предварително напрегнат стоманобетон, която премоства цялата сграда от 22 м в напречна посока. Така успяхме да освободим вътрешното пространство за свободно разполагане на помещенията, без да има колони. В същото време тази конструкция отговаряше на противопожарните изисквания, без да има нужда от допълнителна защита. За вътрешно разположените производствени помещения предвидихме покривно осветление от светлинни ленти на плоския покрив с изключително добра термична изолация. Санитарно-хигиенните изисквания за пода и стените на такъв производствен обект също са завишени, като за пода предвидихме индустриален под с покритие от епоксидна смола и кварцов пясък против подхлъзване на работещите. Към битовите помещения за работещите има също завишени изисквания, които бяха изпълнени.
Един от най-важните въпроси, които трябваше да решим по време на работата, беше вписването на такава чисто производствена сграда в характерния облик на селото, състоящо се предимно от еднофамилни и двуфамилни жилищни сгради със собствени дворове. Тук бяхме напълно подкрепени от инвеститора сградата да стане част от структурата на селото и да не се натрапва като голям и чужд на характерната застройка обем. Това ни даде възможност да боравим с неща, които обикновено не са характерни за чисто производствените сгради, където обикновено се търсят предимно прости решения и ниска цена. Така ние можехме да боравим с инструменти като по-интересно членение на дограмата, интересен вид и места на козирките, цвят на фасадните панели, цвят на дограмата и остъкляването, подчертаване на офисната част с цялостно остъкляване в растер и т.н. Всичко това според нас доведе наистина до вписване на сравнително големия обем на сградата в характерната структура на селото.
Арх. Вълев
- Количествената сметка и тръжните книжа за подаване към строителните фирми беше изготвена по начина, по който ние в нашето бюро работим обичайно. Получаването на оферти от строителни фирми беше извършено реално, като бяха поканени 7 фирми и получени обратно 4 оферти, водени бяха допълнителни преговори с тях и така се стигна до последната оферта и избора на строителната фирма. Според мен този етап от подготовка на договора за строителство не бива да се подценява от инвеститорите и да се прави формално, тъй като на този етап се подготвя последващото успешно управление на проекта.
По време на строителството нашето архитектурно бюро съвместно с останалите проектанти бяхме ангажирани постоянно на обекта. От наша страна се правеха подробни отчети на количеството на извършваната от строителя работа, приемаше се тяхното качество в съответствие със заложените в проекта технически спецификации и в подробни ведомости се остойностяваше извършеното на всеки етап строителство, след което се плащаше на строителя. Своевременно се решаваха всички проблеми, които възникваха по време на строителния процес. Всичко това даваше пълна гаранция, че при последващото приемане и контрол от страна на разплащателната агенция няма да има изненади или извършени промени от проекта и тръжната документация, които да доведат до отказ за плащане на част от одобрените средства. Тази работа доведе и до това, че проектът беше изпълнен напълно със зададеното качество в рамките на одобрените за него средства, без да имаме никакво увеличение на стойността.
От години вашето архитектурно бюро прилага у нас немски подход в работата си. За толкова години успяхте ли да го наложите като добра практика?
Арх. Вълев
- Да, така е. От 1994 г., след едногодишна специализация в немско архитектурно бюро, въведохме в нашето бюро в България немския начин на работа по обектите си и по-точно- немската AVA система за управление на проекта и на строителството. И колкото и странно да звучи това, става въпрос не за нещо ново и необичайно за България, а за добре забравеното старо. Защото до 50-те години на миналия век на практика всички български архитекти са работили по тази немска система по простата причина, че голямата част от архитектите тогава са завършвали образованието си в Германия и са въвеждали тази практика у нас.
Тази система на работа означава, че архитектът е ангажиран с обекта си не само до издаване на разрешението за строеж, а до неговото завършване. Един възложител не се интересува от проекта като чертежи или като красива визуализация, а от сградата, която ще получи. Затова и ние считаме, че до издаване на разрешението за строеж сме свършили едва половината от работата. Тогава започва нашата сериозна работа по подготовка на тръжната документация, съдействие на възложителя за провеждане на търг и сключване на договора за строителството и последващото управление на строителството. Това е дейност, която надхвърля значително приетото у нас понятие авторски контрол и е по-близо до българското понятие инвеститорски контрол.
Мога да кажа, че вече с успех прилагаме тази система в поне 80% от нашите обекти. Това е така, защото при работата на архитекта по управление на проекта инвеститорът най-добре разбира икономическия ефект от неговата дейност. На практика всеки вложен лев за тази дейност се възвръща с поне 3 до 5 лева по време на строителството, а понякога и значително повече. Голяма част от нашите клиенти реално са се убедили в това. Но освен икономическия ефект за възложителя, за нас като архитекти дейността по управление на строителството ни дава възможност да управляваме процеса така, че сградата да стане такава, каквато сме я замислили. За строителя, от друга страна, участието на проектантите в строителния процес осигурява своевременно реагиране на всички проблеми, които неминуемо изникват, и професионалното им решаване в кратки срокове. Това е тристранен процес, от който всички страни са доволни, и резултатите са отлични.
Харесва ли се немският модел на нашите инвеститори и предпочитан ли е?
Арх. Вълева
- За съжаление българският инвеститор като цяло не знае, че архитектът е този, който може професионално да управлява строителството на неговия обект и от това инвеститорът да има икономическа изгода. Това е най-нормалното нещо в европейските страни, така е било и у нас до средата на миналия век. Десетилетията, в които сме живели без реална пазарна икономика, са довели до силно изкривяване на тази професия у нас. Така че основният проблем и пред нас е недоверието от страна на инвеститорите към нещо, не така популярно в България - архитект на строителната площадка, решаващ и коригиращ детайли, координиращ работата на подизпълнителите, проверяващ сметки и т.н. Но за 20 години работа ние сме показали и доказали на много наши клиенти, че това е най- нормалното нещо и у нас. За нашите клиенти такъв модел отдавна е предпочитан и ние работим за такива инвеститори по следващи техни инвестиционни проекти по същия начин.
Арх. Вълев
- Отново със съжаление ще кажа, че и двете професионални структури - камарите на архитектите и на инженерите-проектанти, не правят нищо в тази посока- да обучават своите членове за този вид участие в проекта. Държавата също се е абстрахирала от всичко това и е оставила дейността по управлението на инвестиционните проекти извън понятието "инвестиционен проект". Докато работата по проекта до издаване на разрешението за строеж се счита за инвестиционно проектиране и е регулирана със Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, дейността по проекта след това до завършването на строителството не е регулирана. Нещо повече - тя може да се извършва (и на практика се извършва) от всякакви хора, дори и такива без строително образование. Това не е така в Германия и там тази дейност също влиза обхвата на дейността на специалистите от регулираната професия архитект или инженер, с всички изисквания към нея. От това страда инвестиционният процес у нас като цяло, а в частност - обектите, финансирани с европейски средства, където контролът и изискванията към проекта са особено високи.
Интервюто взе
Силвия ЗЛАТКОВА
Арх. Васил Вълев е роден в гр. Севлиево. Завършва Немската езикова гимназия в Ловеч, и през 1983 г. – ВИАС - София, специалност "Архитектура". В периода 1983 до 1991 г. работи като проектант в Териториална проектантска организация - Габрово. От 1991 до 1993 г. и от 1994 до 1999 г. е главен архитект на община Севлиево. Има едногодишна специализация (Praktikant) в "Архитектурно бюро Вернер Хазе" - град Карлщат, Германия, където участва в проектирането и управлението на повече от 10 обекта. От 1999 г. досега е последователно архитект на свободна практика и управител на "Архитектурно бюро Вълеви" ООД, Габрово. |
Арх. Светлана Вълева е родена в гр. Габрово. Завършва Априловска гимназия - Габрово, и ВИАС - София, специалност "Архитектура". От 1982 до 1994 г. работи като проектант в Териториална проектантска организация – Габрово. От 1995 г. досега е последователно архитект на свободна практика и съуправител на "Архитектурно бюро Вълеви" ООД, Габрово. |