Финансовата подкрепа от ЕС е обвързана с условия за реформиране на конкретни сектори

Г-жо Цанова, какви са новите моменти в европейското финансиране като програми и мерки?
- Съгласно одобреното Споразумение за партньорство с ЕК България ще получи над 9.8 млрд. евро финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) през следващите 7 години. Ще се изпълняват девет програми - седем оперативни програми, съфинансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, Програма за развитие на селските райони и Програма за морско дело и рибарство. В голямата си част новите програми са своеобразно продължение на тези от периода 2007 - 2013 г., като за пръв път имаме обособяване на самостоятелна програма за наука и образование (ОП "Наука и образование за интелигентен растеж"), а инвестициите в административния капацитет, както и техническата помощ за развитие на системата за управление на средствата от ЕС, са обединени в новата оперативна програма "Добро управление".
Конкретните мерки по деветте програми акцентират върху интегрирания подход, синергията, координацията и допълването между инвестициите по отделните програми, така че ефективно и в максимална степен да се отговори на нуждите. Министерствата, които управляват програми, ще трябва да работят координирано и в непрекъснат диалог, а не в изолация.
Същевременно, за да бъде гарантирана ефективността на инвестициите, е поставен акцент върху постигането на резултати чрез определяне на конкретни показатели за изпълнение на целите и индикатори за успех на всяка програма. Този подход ще покаже дали страната инвестира ефективно европейските пари и какво е влиянието на финансовата подкрепа от ЕС както върху икономическото развитие, така и за подобряване на качеството на живот на българските граждани.
През последните пет години Европа премина през финансова и икономическа криза, която сериозно засегна конкурентоспособността на нейната икономика и разклати финансовата стабилност на редица европейски държави. Осъзнавайки нуждата от сериозни структурни реформи, Европейската комисия съществено промени политиката си на сближаване за този програмен период и обвърза ефективното използване на ресурса от ЕСИФ за всяка държава членка с т.нар. предварителни условия за реформи. България е изправена пред сериозното предизвикателство да допринесе за постигането на европейските приоритети в контекста на националната си програма за развитие. Финансовата подкрепа от ЕС е обвързана с изпълнението на предварителни условия за реформиране на конкретни сектори: образование, научни изследвания и иновации, води, енергийна ефективност, цифров растеж, управление на риска и редица други. Имаме задължение да изпълним и общи предварителни условия, свързани с ефективността на системата като цяло в сферата на обществените поръчки, държавните помощи, наличието на статистическа база. Или казано с други думи, ще имаме възможност да инвестираме само в реформирани сектори, и то при наличие на работещи и ефективни системи за управление и контрол.
Какви са приоритетите в регионалното развитие и транспорта, които пряко се отнасят до българския бизнес?
- По-голямата част от средствата по ОП "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. с общ бюджет 1589 млн. евро са предвидени за градско развитие (946 млн. евро). Те ще бъдат използвани за подобряване на енергийната ефективност, градската среда, образователната и социалната инфраструктура, градския транспорт в големите градове. Строителният бранш ще има възможност да се включи пряко при изпълнението на проекти за енергийна ефективност в жилищния сектор и публичните сгради, възстановяване на зони с потенциал за икономическо развитие, изграждането на образователна инфраструктура, подобряване на жилищните условия за маргинализирани групи от населението, подобряване на условията за масов спорт и културен живот в градовете, подобряване на градската мобилност с обществения градски транспорт.
ОПРР предвижда и няколко хоризонтални приоритета: Регионална пътна инфраструктура (195 млн. евро) - изграждане и рехабилитация на I, II, III клас пътища; Здравна инфраструктура (83.5 млн. евро) с фокус върху модернизацията и оборудването на звената за спешна помощ; Образователна инфраструктура (115 млн. евро) – модернизация на учебни заведения; Социална инфраструктура (50.8 млн. евро) – подкрепа за деинституционализацията на социалните услуги за деца и възрастни чрез изграждане на центрове за настаняване от семеен тип и защитени жилища; Туризъм (127 млн. евро) - подобряване атрактивността на предварително избрани от работна група паметници на културата от национално и световно значение. В рамките на изброените приоритети около 215 млн. евро са предвидени за реализация чрез финансови инструменти за предоставяне на заеми, гаранции и дялово участие на проекти за градско развитие и проекти за публично-частно партньорство, като крайните бенефициенти освен общини могат да бъдат и частни инвеститори и публично-частни партньорства. Частично или изцяло ще се финансират инвестиции в спортна инфраструктура, енергийна ефективност в жилищни сгради, културна инфраструктура, както и зоните с потенциал за икономическо развитие, градска среда и интегриран градски транспорт.
Има готовност да бъдат обявени схемите за рехабилитация на 1-ви, 2-ри и 3-ти клас регионални пътища, както и мерките за интегрирано градско развитие в големите градове.
ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020 г. ще инвестира в изграждане на пътна и железопътна инфраструктура по направление на "основната" и "разширената" трансевропейска транспортна мрежа"; изграждането на интермодални терминали; разширението на софийското метро, както и реконструкция на ключови гарови комплекси - в продължение на инвестициите направени в тези сектори през периода 2007 - 2013 г. В допълнение се предвиждат инвестиции за развитие на информационни системи в корабоплаването, транспорта и гражданското въздухоплаване, развитие на информационни системи за управление на автомобилния трафик.
Общият бюджет на програмата с планираното национално съфинансиране е 2526 млн. евро. Служебното правителство предложи ревизиран вариант на програмата с основен акцент върху инвестициите за доизграждане на пътната инфраструктура (АМ "Хемус", АМ "Струма", лот 3, и тунела под връх Шипка), в които е предвидено 50% съфинансиране за пътните проекти. Останалите приоритетни проекти са довършване на жп линия Пловдив - Бургас, фаза II, и модернизация на жп участък София - Септември в отсечката Елин Пелин - Септември. Ще продължи и разширението на софийското метро с изграждане на централната част от Трети метродиаметър. За да бъде постигнат баланс между инвестициите в пътния и железопътния сектор, жп проекти допълнително ще се финансират и в рамките на новия Инструмент за свързване на Европа – става дума за модернизацията на жп линия Видин – Медковец; модернизация на жп линия Драгоман - София - Елин Пелин). По същия инструмент ще бъде финансиран и проектът за подобряване на навигационните условия по река Дунав.
В тази връзка - какво е мястото на европейските финансови институции като ЕБВР и ЕИБ? Каква е ролята на активността на общините във взаимодействието?
- Европейските финансови институции са сериозен наш партньор не само в областта на кредитирането, но и с експертизата, която имат. Възприет е подход, при който работим с всички ключови международни финансови институции – ЕИБ, ЕБВР, Световната банка, съответно в областите, в които имат най-голяма експертиза и опит.
Световната банка подпомогна страната за изготвянето на ключови стратегии съгласно Споразумението за партньорство в областите на здравеопазването (във връзка с Националната здравна стратегия), във водния сектор, в земеделието и в иновациите и конкурентоспособността (във връзка с Иновационната стратегия за интелигентна специализация).
Помощта от ЕИБ е ориентирана в секторите транспорт и околна среда, както и в образование, научни изследвания и иновации, човешки ресурси, конкурентоспособност, в икономика, базирана на знанието. В процес на подготовка е Споразумение с ЕИБ за периода 2014 - 2020 г. за структурен програмен заем до 500 млн. евро. Ще бъдат осигурени текущо ликвидни средства за допълване на националния ресурс за съфинансиране на инфраструктурни проекти по оперативните програми. Конкретните направления са развитие на транспортната жп инфраструктура, пътна инфраструктура, интермодален транспорт, води, отпадъци, "Натура 2000", управление на риска от наводнения, устойчив градски транспорт.
ЕБВР финансира на пазарен принцип проекти не само в частния сектор и банките, но осигурява и директно финансиране на общини и комунални предприятия. Ще разчитаме на тях за допълнително финансиране по фонд ФЛАГ, както и за съфинансиране на големи проекти за ВиК инфраструктура. В областта на техническата помощ с ЕБВР се изпълнява проект за въвеждане на системата за електронните обществени поръчки. Подготвя се и меморандум за сътрудничество за периода 2014 - 2020 г., като приоритетни сектори ще бъдат конкурентоспособност на частния сектор, енергетика, ефикасност на инфраструктурата, изграждане на капацитет на публични бенефициенти за изпълнение на проекти.
Често се говори за ускоряване на усвояването на евросредствата - с какви точно мерки може да стане това - повишаване на проектна готовност, експертен капацитет, административен капацитет?
- Първото и най-важно условие не само за ускоряването, но и за повишаване на ефективността на процеса, е осигуряването на добра координация и ефективност в работата на самата система за управление на средствата от ЕС. Това са управляващи и контролни органи, бенефициенти, браншови организации. В момента предприемаме действия в тази посока, защото това е важно условие за повишаване на цялостната ефективност, облекчаване на бенефициентите и намаляване на административната тежест. Предвиждаме създаването на Съвет на управляващите и контролните органи, който да обсъжда въпроси от хоризонтален характер; да организира регулярни срещи за обмяна на опит и добри практики; да разглежда и предлага решения на проблеми от системен характер. Възстановихме диалога с ЕК и бенефициентите, които също спомага за по-ефективна работа и за ускоряване на процеса на усвояване.
Изключително важно е наличието на качествена нормативна уредба и ясни правила. Основните постановления, касаещи управлението на новия период, вече са приети. Предвидените подобрения на базата на научените уроци са в няколко основни насоки: оптимизиране на процеса на кандидатстване и оценка на проектните предложения и залагане на ясни и конкретни срокове за всеки от етап от оценителния процес; въвеждане на минимални изисквания за качество на проектите; облекчени правила за избор на изпълнител от бенефициентите. Също така служебното правителство пое ангажимент да подготви проект на закон за управление на средствата от Европейския съюз с оглед засилване на координацията на ниво управление и контрол; предсказуемост на средата; унифициране и опростяване на процедурите; по-прозрачна система на публичните средства от ЕС и ефективна защита на правата на бенефициентите пред административен съд. Проектът на закона ще е готов до 15 октомври.
Върви се към пълна електронизация на процесите, като се планира кандидатстването, оценката и изпълнението на проектите да се извършва изцяло по електронен път чрез системата "ИСУН 2020". Това е изключително важна стъпка, защото ще доведе до значително намаляване на административната тежест и за бенефициентите, и за администрацията.
Капацитетът на бенефициентите и на звената от системата за управление на средствата от ЕС също е от ключово значение. През новия период ще продължат инвестициите за подобряване на експертизата на служителите в администрацията, както и различни форми на обучение и развитие на капацитета на бенефициентите. Но тук предизвикателството е обучените служители да останат да работят в администрацията и в общините и затова е необходимо да се разработи адекватна политика за тяхното развитие и заплащане. Има бюджет за тази цел в оперативните програми, така че мерките няма да са в тежест на бюджета. Това е важна задача, за да можем да подготвяме и изпълняваме качествени проекти.
Другото ключово условие за ускореното усвояване на средствата е навременното стартиране на изпълнението на програмите. Както знаете, Споразумението за партньорство вече е одобрено, а в момента текат официалните преговори с Европейската комисия по отделните програми. Успоредно с преговорния процес управляващите органи подготвят стартирането на схеми по новите програми още през 2014 г., така че да няма нулева година в усвояване на средствата от ЕС. По оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" вече са отворени мерките за младежка заетост, които дават възможност за стажове или обучение по време на работа. Работи се усилено и за уточняване на възможностите за обявяване на схеми по останалите програми, така че да се осигури добра проектна готовност и да се даде бърз старт на изпълнението на програмите. Детайли за планираните схеми до края на 2014 г. и 2015 г. могат да бъдат намерени в публикуваните за публично обсъждане на www.eufunds.bg проекти на индикативни годишни работни програми на оперативните програми.