Г-н Попов, измина една година от възстановяването на дейността на Съвета по децентрализация към Министерския съвет и приемането на Пътна карта за изпълнение на Стратегията за децентрализация 2014-2015 г. Каква част от набелязаните в нея мерки се изпълняват и какви са най-спешните законодателни инициативи, свързани с разширяване на общинската приходна база през 2015 г.?
- Да, измина година от създаването, или по-точно от възстановяването на Съвета по децентрализация на държавното управление в края на август 2013 г. За нас само по себе си това беше постижение, защото отново постигнахме консенсус с централната власт, че държавата ни ще прилага политика на децентрализация, че ще се стремим да догонваме развитите европейски държави в това отношение. Защото и по такъв важен показател за демократично развитие на обществото ни като степен на децентрализация сме на едно от последните места в държавите от ЕС.
През изминалата година проведохме четири заседания на Съвета по децентрализация, като на второто, през януари т.г. приехме програма за 2014 и 2015 г. за изпълнение на Стратегията за децентрализация. Самата програма беше един трудно постигнат компромис между нас и централната власт за основни промени, водещи до реална децентрализация. Все пак ние отстояхме в програмата да бъдат заложени наистина ключови за децентрализацията предложения, даващи реални възможности на местните общности да прилагат политики, съобразени с местните нужди. Поставихме акцент на финансовата децентрализация, защото знаете, че това е гордиевият възел в дейността на общините – много възложени отговорности и съвсем недостатъчни средства за изпълнението им. Затова и заложихме на разширяването на собствената приходна база на общините чрез трансформиране на част от подоходния данък в общински, без да се увеличава общата данъчна тежест за гражданите. Планирахме и създаване на нов, по-справедлив модел на изравнителния механизъм за общините, защото разпределянето на досегашната изравнителна субсидия създаваше значими диспропорции. Положихме сериозни усилия чрез работни групи съвместно с Министерството на финансите да разработим детайлен механизъм, основно за общинския данък върху доходите. Наистина технологичните проблеми тук не са малко, но няма да крия, че срещнахме и немалка съпротива от различни нива на централната власт. Все пак стигнахме до подготовката на реално изпълними варианти за тази промяна. За съжаление програмата така и не бе приета от подалото оставка  правителство. Както вече съм споменавал, през нашия мандат като местна власт ще работим вече с пето поред правителство. Тази политическа нестабилност е сериозен проблем за установяване на устойчив диалог с централната власт. Тъкмо сме извървели един труден път и сме постигнали определен консенсус, а сега ще трябва да започваме всичко отначало с ново правителство.
Но ние отправихме нашето общинско послание до политическите сили, участващи в настоящите парламентарни избори. В него сме формулирали като едно от основните ни очаквания за взаимодействие с новото правителство създаването на общински подоходен данък за сметка намаляване на националния. Разбира се, не по-малко важно за нас е и цялостното реформиране на общинското законодателство, както и на нашия основен закон в посока повече самостоятелност, условия за ефективност, участие на гражданите.
 
Какви са вижданията на НСОРБ за доразвитие на ФЛАГ и създаване на Общински инвестиционен фонд за финансиране и кредитиране на местни инвестиции?
- Фонд ФЛАГ се утвърди като основен и предпочитан от общините финансов инструмент за достъпа им до еврофондовете. Над 2/3 от общините ползват услугите му шеста поредна година поради ясните и прости процедури по кандидатстване и разглеждане на исканията за кредити, кратките срокове за одобрение (около 30 дни), гъвкавост при управление на сделките, съобразени със спецификите на изпълнение на конкретен проект, и - не на последно място - висококвалифициран екип и ръководство. Много важно обстоятелство също е фактът, че за много общини фондът е и единствената възможност за осигуряване на изискваното от общините собствено финансово участие. След аргументирано настояване на НСОРБ служебното правителство оцени ключовото значение на фонда и увеличи капитала му с 30 млн. лв., с което може да бъде осигурен допълнителен кредитен ресурс 60 - 70 млн. лв. от пазара. Тази и следващата години са ключови за приключването на проектите от програмния период 2007 - 2013 г., затова може би най-важната задача е привлеченият ресурс да бъде оптимално съобразен със спецификите на този кредитен инструмент. В момента проучваме възможността фондът да привлече ресурс чрез облигационна емисия, която има определени предимства пред дългосрочните банкови кредити.
Друга, и то напълно естествена посока на развитие, е да се използват изграденият капацитет и успешният модел на ФЛАГ като основен инструмент за финансов инженеринг за общините през настоящия програмен период - ролята на тези инструменти нараства (например за енергийна ефективност и за спортна инфраструктура) и няма да е много далновидно държавата да преоткрива колелото.
Въпреки че създаването на Общински инвестиционен фонд формално залегна през март т.г. в стратегическия план на сдружението, необходимостта от подобен фонд е осъзната отдавна. Съвсем накратко смисълът му е заинтересованите общини да обединят усилията си и да излязат като един субект на пазара - както като инвеститори на временно свободни средства, така и като кредитополучатели. За редица общини европроектите наистина са много важни, но сякаш подценихме доста местни инвестиционни потребности, за които няма еврофинансиране. Като изключим по-големите общини, единичните общински проекти в редица случаи не са особено интересни за кредитните институции или стават такива при не особено изгодни условия. Обединяването на интересите на различните общини чрез подобен фонд ще доведе до нов сериозен "играч" на кредитния пазар, който ще бъде в състояние да получава финансиране при условия, недостижими за отделните общини. Подобни фондове има в редица европейски страни и нашите проучвания показват, че създаването им навсякъде води до значително подобряване и разнообразяване на условията за кредитиране на местните власти. Амбициите ни са в началото на следващата година да имаме ясна визия за целите и функциите на фонда и правните възможности за създаването му, за да го представим за обсъждане от колегите на общо събрание.
 
Реализираният проект за нова автогара в Пазарджик е най-успешният пример за публично- частно партньорство. Как смятате да активизирате сътрудничеството на общините с бизнеса и НПО сектора за инвестиране в инфраструктура и услуги чрез прилагане на иновативни форми на партньорство?
- Нескромно ще бъде да твърдим, че проектът за автогарата на Пазарджик е най-успешният пример за публично-частно партньорство. Но все пак ви благодаря за оценката.
В цял свят публично-частното партньорство е един от основните инструменти за реализацията на инфраструктурни проекти. Причината за това е ясна - от една страна, липсата на публични средства за изграждането й, от друга, разбирането, че без развита публична инфраструктура няма икономическото развитие както за общините, така за страната като цяло. За съжаление в България не разполагаме с достатъчен опит в тази сфера. Знаете, че нямаме и регулаторна рамка. Законът за публично-частното партньорство бе отменен едва една година след приемането му. Въпреки това част от общините с подкрепата на европейските фондове, по-специално със средства от ОП "Административен капацитет", разработихме проекти за повишаване и укрепване на капацитета ни за създаване и управление на публично-частни партньорства в интерес на гражданите ни. В рамките на тези проекти проучихме и много иновативни практики на наши колеги от Италия, Франция, Великобритания, Германия и други страни. Създадохме и информационни портали, където са публикувани намеренията ни за осъществяване на партньорства в различни сфери - транспорт, туризъм, спорт, социални дейности, здравеопазване, ВиК инфраструктура, отпадъци. Опитът на колегите ни показва, че приложението може да бъде както с бюджетни средства, така и чрез фондовете на ЕС. Всъщност ние разчитаме на тези фондове, главно на бъдещата ОП "Региони в растеж", където ще имаме възможности да реализираме партньорства по отношение на спортни и туристически обекти и градски транспорт. Несъмнено наличието на тези средства и възможността същите да бъдат привлечени от отделни общини ще активизира действащите и ще създаде нови партньорства.
 
НСОРБ е важен фактор в преговорите с ЕС по утвърждаване на новите оперативни програми за периода 2014 - 2020? Какви нормативни промени са необходими в областта на управление на средствата от ЕС, за да се повиши тяхната усвояемост?
- Логично предполагате, че сме важен фактор в дизайна на новия период, но истината не е точно такава. В началото общините бяхме активен участник, като настоявахме като странада си вземем поуките от предходния планов период и да подобрим средата достатъчно рано преди старта на програмите. Впоследствие станахме по-скоро наблюдател на процеса на подготовка, който беше канен "на масата" само ако е прекалено настоятелен. В резултат към октомври 2014 г., освен че нямаме одобрени от ЕК програми и тази година е нулева по усвояване на евросредства, по някои от програмите все още имаме сериозни възражения..
За нормативни промени ние настояваме от около 2 години. Считаме, че трябва да се приемат законови регламенти, които да:
-              създадат стабилна и предсказуема среда за изпълнение на програмите
-              унифицират, оптимизират и опростят процедурите
-              въведат общи срокове за кандидатстване, за оценка на проектите, за съгласувателните процедури, за предварителния контрол
-              укажат размерите на авансовите и междинните плащания до 95%, поемането от държавния бюджет на разходите за националното съфинансиране и ДДС, не изискването на гаранции за аванса от публичните бенефициенти
-              включват облекчени условия за "малки проекти" до 200 хиляди лева в синхрон с въведения от еврорегламента облекчен контрол и одит
-              въведат ред за налагане, обжалване и споделяне на отговорността при финансовите корекции.
Да, вече имаме постановления за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, за формиране на комитетите за наблюдение. По същество те са "копи-пейст" плюс подобрения на някои текстове от постановленията през програмен период 2007 - 2013 г. Чрез подобряване на вече приетата нормативна уредба трябва да урегулираме въпроси като:
-              електронното подаване и отчитане на проектите по всички програми
-              кандидатстването, изпълнението и отчитането на интегрирани проекти
-              общите правила за допустимост на разходите, особено по отношение на административните и непредвидените разходи за СМР
- възможността конкретните бенефициенти да използват собствения си капацитет.
Понастоящем поставените от управляващите органи условия показват, че при изпълнението на проект за обучение 80% от направените разходи отиват за логистика към 4- или 5-звездните хотели и само 20% реално се влагат в обучителни дейности. Повече от нормално е определените именно поради това конкретни бенефициенти да използват собствена обучителна база, методологии и обучители.
Да обобщя, позицията ни е, че са необходими ясни и устойчиви правила, по-малко бюрокрация и приоритетно кандидатстване и отчитане на проектите по електронен път.
 
Има ли опасност от фалит на общини заради спрените европроекти по ОП "Околна среда" и ОП "Регионално развитие"?
- За да сме коректни, е необходимо да уточним две неща. Първо, в българското законодателство няма опция за фалит на община. Второ, съвсем наскоро Министерският съвет гласува решение, според което се осигуряват 750 млн. лв. от националния бюджет за плащания по двете програми. В ситуацията, в която двете програми са спрени, плащанията към общините са затруднени, но все пак се осъществяват. Или ако сравня ситуацията с плащанията сега с тази в началото на пролетта, може да се каже, че макар и в края на строителния сезон "видяхме светлина в тунела".
В момента друг е най-големият проблем за нас по ОПОС. Това е проблемът с наложените ни финансови корекции. Наскоро стана ясно, че финансовата корекция, приета от МС по предложение на ЕК в размер на 153 млн. лв., ще бъде разпределена между общините и държавата. Всъщност тук става въпрос за това, че ние ще поемем голямата тежест, а не държавата. Искам и да подчертая, че при налагането на тези финансови корекции на общините не беше спазена процедурата, описана в нормативната база, а именно уведомление, срок за възражение и налагане на корекцията. Тези корекции бяха наложени с писма от по три реда. Част от колегите и до момента не са уведомени за конкретната им стойност. В този случай няма как категорично да не се противопоставим на това. Недопустимо е да плащаме само ние, да лишаваме гражданите си от публични услуги, от улично осветление, от храни за детските градини, от сметосъбиране заради констатации за нарушения по процедури, които преди това са били проверени и утвърдени от МОСВ.
В допълнение ще спомена, че преди няколко дни с колегите от управителният съвет на НСОРБ излязохме с публична позиция и обръщение към служебното правителство за промени в режима на налагане на финансовите корекции по общинските европроекти. Категорично настояваме за справедливост и призоваваме държавата да поеме своята отговорност, защото ние не можем да плащаме за корекции, наложени поради:
•              несинхронизиране на националното ни законодателство с европейското
•              приети нормативни актове, които съдържат противоречащи си разпоредби
•              изпълнявани изисквания на управляващите органи, които впоследствие се оценяват като нарушения
•              въвеждане на правила със задна дата
•              изкуствено въведени от националните ни органи правила и изисквания, които успешно сме оспорили пред българския съд и компетентните институции.