Доц. Ташев, как оценявате състоянието на хидротехническите съоръжения, включително и подземната част, състояща се от тунели? А хидромелиоративните?
Нормативно съоръженията се категоризират по определени параметри. За всеки клас или категория съоръжение съобразно спецификата му се определят мерките за обезпечаване на нормалната експлоатация на съоръжението.
Еднозначен отговор за състоянието на всички съоръжения не може да се даде, защото то зависи от организацията на експлоатация, контрола и не на последно място своевременно финансиране на необходимите ремонтни дейности за гарантиране на изискващото се ниво на надеждност и сигурност.
Някои от неблагоприятните въздействия, характерни при открити съоръжения, липсват или са с намалено влияние върху конструкцията на тунелите - например въздействия от температурни промени, сеизмични въздействия и др. В този смисъл може да се каже, че поради по-благоприятните експлоатационни условия поддържането на тунелите в добро състояние е улеснено и изисква по-малки експлоатационни разходи. За съществуващите хидротехнически тунели, които са елементи на големите хидротехнически комплекси, като цяло тяхното техническо състояние е добро. Това не означава, че контролът върху тях може да бъде пренебрегнат и че нямат нужда от програма за поддържане.
За хидромелиоративните съоръжения е важно компетентното мнение на моите колеги от направление "Хидромелиорации", но моето впечатление е, че много от съществуващите хидромелиоративни съоръжения бяха разрушени през годините, а голяма част от останалите работят с компромиси. В този сектор трябва да има ясна държавна стратегия и програма за устойчиво развитие, които да не зависят от политическите промени. Очевидно ще са необходими и много средства за този сектор, който трябва да бъде един от приоритетите.

Как да се намалят щетите от наводненията, като имаме предвид превенция, управление и състояние на съоръженията?
Рискът от наводнения и размерът на щетите не зависят само от състоянието и експлоатацията на съоръженията, но и от много други фактори, произтичащи от незаконни действия и дейности във водосборните басейни на реките. В случая бих поставил акцент само върху съоръженията. Най-голямо внимание трябва да се отделя на превантивната дейност, която включва не само добре организираната техническа експлоатация на съоръженията, но също така анализи, прогнози, оценка на риска от наводнения и реализация на планове за управление на речните басейни и планове за управление на риска от наводнения. За целта е необходимо изграждането на системи за наблюдение и регистриране на промените на всички фактори, които формират и влияят върху оттока в даден речен басейн. В момента част от подобни системи са съществуващите хидрометрични станции, но само те не са достатъчни.
За всички съоръжения по принцип има приети правила за експлоатация, които трябва да гарантират необходимия контрол на състоянието им. Реализирането на програмите за поддържане е много важно за обезпечаване на изискващото се ниво на сигурност. В интерес на истината това действително е така и се изпълнява, особено за големите хидротехнически комплекси - например големите язовири в системата на НЕК. По-скоро проблеми възникват с малките съоръжения, където тези правила се нарушават и където има нужда от засилване на контрола.
Оценката на сигурността се извършва за всяко съоръжение и може да засяга различни аспекти. Най-високо ниво на сигурност се постига при строго спазване на всички регламентирани изисквания за експлоатация на съоръженията и изпълнение на мерките по поддържане в пълен размер.
За сигурността на съоръженията трябва да се грижат квалифицирани специалисти – хидроинженери, които познават най-добре поведението и особеностите на хидротехническите съоръжения. Там, където такива специалисти липсват или не достигат, се наблюдават сериозни проблеми относно състоянието и експлоатацията на съоръженията.

Какво е необходимо да се направи във водния сектор, за да вървят нещата напред?
На първо място трябва да има ясна стратегия, която да гарантира устойчиво развитие на водния сектор. Този сектор трябва да бъде с най-висок приоритет по важност, защото става въпрос за жизненоважен национален природен ресурс, който няма аналог. За много от взетите през последните години решения може да се каже, че са в правилна насока и трябва да се развиват. Въпросите са сериозни и е необходима отделна, по-задълбочена дискусия относно мерките за развитие на водния сектор.
Интервюто взе
Милена ВАСИЛЕВА