Катедра "История и теория на архитектурата" с нови хоризонти

Арх. Станишев, какви са очакванията ви от новата учебна година в УАСГ? Имаше ли интерес от страна на кандидат-студентите към специалностите в катедра "История и теория на архитектурата"?
- Кризата в икономиката, политиката и строителството започнаха да преконфигурират ценностната система от посоката към чистия консумеризъм и финансовия успех към малко по-интелектуални стойности и интереси. В този смисъл любопитството към нашата катедра, в която професията на архитекта се разглежда в нейния културно-исторически, теоретически и художествен потенциал, нараства значително в последните години. Ние очевидно не сме най-прагматично ориентирана катедра и дисциплините, преподавани в нейните рамки, имат понякога по-умозрителен и дори философски оттенък, но точно това, струва ми се, я прави популярна. Например този семестър дипломантите в "История и теория" са над 40 души...
Какви са впечатленията ви от студентите в последните години?
- Студентите са все по-любопитни и отворени към света и едновременно все по-повърхностни... Но винаги има хора - 5-10%, които подават сериозни надежди. През 70-те на миналия век студентите живяха с мисълта да станат добри и по възможност знаменити архитекти, днес значима част от тях учи с мисълта как да използва архитектурата, за да живее по-добре... Разликата между двете установки е огромна и тя произлиза от различни ценностни модели. Но както казах, независимо от това има белези за известна реинтелектуализация на професията в последните години... Понятието "да живея по-добре" се усложнява в съзнанието на днешното младо поколение и включва все повече изисквания към формите на духовния живот. Показателно е например количеството желаещи да правят докторантура и не само в нашата катедра, но в рамките на целия институт...
Има ли необходимост от промени в учебните програми по архитектура? Бяха въведени нови магистърски програми, разкажете нещо повече за тях?
- Естествено е програмата да се развива заедно с професията... Но когато самата професията е в тупикова ситуация, както това проличава и от темата и структурата на Венецианското Биенале тази година, изобщо не е ясно в каква посока следва да се развива образованието ни по архитектура... Именно в такива моменти са важни теоретичният дискурс, анализът и изучаването на механизмите и движещите сили в професията... оттук произлиза и повишената значимост на историко-теоретичните проблематики на архитектурната култура. Що се отнася до магистърските програми, то това е наистина новото явление тази година. Катедрата участва активно в създаването на програмата "Архитектурна теория и критика" - за магистърска степен по архитектура с преподаване на английски език. Тази програма е финансирана по проект, спечелен от УАСГ, с основно участие на преподаватели от катедрата. Привлеченият преподавателски състав е уникален – освен международно известните теоретични и исторически анализатори като Юхани Паласмаа, Ханс Ибелингс, Ентъни Робъртс и първокласни архитекти като Руди Ричиотти и Пол де Вроом в програмата ще преподават и редица известни интердисциплинарни звезди от България като Яра Бубнова, Андрей Райчев, Александър Кьосев. Другата такава, не по-малко интересна програма по същия проект във факултета е "Архитектурни технологии", в изграждането на която водеща роля имаше катедра "Сградостроителство"...
Конкурентни ли са българските студенти на световната сцена?
- Архитектурната професия е начин на мислене и начин на живот... Това означава пълно посвещение и отдаване. Франк Гери казваше, че много от проблемите на проектите му се решават в съзнанието му, докато спи... Тези студенти, които са искали да станат архитекти и са успели да разберат какво е призванието на тази професия, могат да разчитат на кариера навсякъде по света... В момента дори редица студенти от катедрата имат добри места за работа на стаж с предложение за оставане след дипломиране – едната студентка в Барселона, другата в Женева. Много от завършилите архитекти в последните 10-ина години работят в добри студиа и дори преподават в световни университети.
Промени ли се архитектурата в последните години? Какви са основните проблеми, с които се сблъсква един току-що завършил проектант?
- С онези неща, които не се научават в университетите... с простодушие и примитивизъм, административно високомерие, повсеместна корупция, фрагментация на обществата и пълно отсъствие на мобилизиращи общоприети цели, хедонизъм на фона на социална несправедливост, растяща пропаст между бедни и богати... С това, че светът става едно ужасно и обезверено място, което трябва радикално да се променя. Включително и чрез архитектура. Както казваше едно време неустрашимия Корбю, имайки предвид избора, който стои пред обществото на 20-те години на миналото столетие: "...Архитектура... или революция..."
Интервюто взе Елина НИКОЛЧЕВА