Г-н Стоев, какви са с днешна дата макроикономическите измерения на кризата в България? 
- За криза не може вече да се говори, тъй като изминаха пет години в това състояние, по-скоро говорим за икономическа стагнация. Най-ясният индикатор за това е притокът на капитали и инвестициите в основни активи – машини и оборудване, които не растат.
Вторият индикатор е ръстът на заетостта. Спря свиването на заетостта, но пък нямаме наваксване на изгубените около половин милион работни места отпреди началото на кризата. По статистика са около 430 000 изгубените работни позиции от 2008 г. насам, но по неофициални данни със скритата безработица 500 000 души са без доход и без ясна перспектива за бъдещето. Така че все още няма категорични знаци, че излизаме от икономическата стагнация.  
С много малки изключения като Германия, разбира се, голяма част от Европа също е в стагнираща икономическа ситуация. Няма приток на капитал през банките – те не кредитират нови начинания на бизнеса. Индустриалното производство е стагнирано. Също така безработицата в някои страни е двуцифрена, като България с нейните 13% е по средата на тази класация. Има страни, в които младежката безработица достига 30-40%.
 
Как ще коментирате преките чуждестранни инвестиции, има ли индикации за увеличаване на ръста?
- Все още работим по новия ни годишен макроикономически доклад. Има две неща, които екипът на "Индъстри уоч" се опитва да уточни. От една страна, според данните на БНБ преките инвестиции в страната не растат (за януари - март 2014 г. възлизат на 88.9 млн. евро (0.2% от БВП) при 372.9 млн. евро (0.9% от БВП) за януари – март 2013 г., като са по-ниски с 284.1 млн. евро (76.2%); за март 2014 г. са отрицателни в размер на -1 млн. евро при 149.6 млн. евро за март 2013 г.).
От друга страна, регистрираме доста запитвания за изграждане на нови заводи, закупуване на урегулирани поземлени имоти за индустриални обекти. Това показва, че няма свиване на инвеститорския интерес. За да видим къде е проблемът, искаме да направим по-широко проучване сред бизнеса, какви са неговите нагласи за инвестиции, дали е само илюзорен един дългосрочен оптимизъм. 
 
Ще продължат ли износът и туризмът да бъдат двигатели за българската икономика?
- Туризмът никога не е бил и най-вероятно няма да бъде основен двигател за растеж на икономиката на България. Темпът на развитие на аутсорсинг индустрията също не може да бъде макроикономически феномен, тъй като броят заети в него към момента е около 20 000. Същото важи донякъде и за строителството.  
Голямата добавена стойност, голямата заетост е концентрирана в преработващата промишленост, след това в търговията и услугите. Трябва да има нови заводи, ново индустриално производство. Засега обаче няма индикации за активизиране на инвестициите в индустрията. По данните за вноса на инвестиционни стоки се забелязва дори спад на вноса на машини и оборудване.
 
Това не означава ли, че българският бизнес отдава по-голям приоритет на европейско финансиране за технологична модернизация?
- Еврофондовете също не са източник на растеж в българската икономика. Дори в известна степен са бариера, тъй като предприемачите, реализирали европроекти, вместо да се занимават с привличане на капитал за създаване на материални активи, са ангажирани с отчитане пред ЕК на усвоените грантови средства, т.е. с бюрокрация. Дори считам, че спирането на еврофондовете може да се окаже положителна новина за някои сектори. Да, някои компании ще изгорят, но по-скоро това са т.нар. политически предприемачи, които реално не са движещите икономиката напред.
 
Какво е вашето становище по подготвения от МИЕ План за действие за реиндустриализация на България за периода 2014-2015 г.?
- Реиндустриализация - да, това е един добър начин за излизане от кризата, но за съжаление липсват конкретни мерки за нейното постигане. Това, което ние казваме, е, че за да се случи това нещо, трябва да има повече частен капитал, по-малко намеса на държавата в икономиката, по-малко административна тежест и режими, ако може и по-ниска данъчно-осигурителна тежест при наемането на работна сила. И не на последно място – либерализиране на пазара на труда. Редица сектори, които са доминирани от поръчкови договори, например текстилната промишленост, има сериозно прехвърляне на персонал от едно предприятие към друго. Проблем №1 при създаване на нов бизнес или разширяване на дейността е трудовият кодекс – изключително тежко регулиране на трудовоправните отношения работодател-служител.
 
Защо регион Пловдив се очертава като индустриалната столица на България?
- 68 000 души в Пловдивска област са заети в преработващата промишленост, което е повече от областите Варна и Бургас, взети заедно. 51% от произведената бруто продукция в Пловдивска област идва от индустриалното производство, което ясно показва, че профилът й е индустриален. Близостта до Пловдив и на други важни областни центрове като Пазарджик, Стара Загора и Хасково създава една по-обширна зона с потенциал за растеж.

За това способства ли наличието на развити индустриални зони около Пловдив?
- Инвеститорите се чувстват комфортно в една урегулирана индустриална зона, с добра инфраструктурна изграденост и транспортен достъп до основни магистрали, летища, наличие на работна ръка, съдействие от местните власти. Наличието на специализация на зоните около Пловдив допълнително улеснява предприемачите. В "Тракия икономическа зона" вече има доста примери как за 130 календарни дни може да се построи едно предприятие.