Арх. Константинов, предстои откриване на Музея на София, който ще се намира в едната част на Централната баня. Каква е историята на обекта?
- Общинската минерална баня е открита през 1911 г., строена е 6 г. Проектът е спечелен в международен конкурс (1889 г.) от австрийския архитект Емил фон Фьорстер. Впоследствие Столичната община възлага на арх. Грюнангер и арх. Петко Момчилов детайлните планове и поемните условия. Със строителството и надзора на този обект до завършването му се заема арх. Петко Момчилов. Сградата е направена като чисто хигиенна баня, защото София става по-голям град и нуждата от хигиенна баня неимоверно нараства. Централната баня е направена по най-последните тогавашни изисквания. През 1912 г., след войните, България е била в ужасяващо тежко положение, но се е получил обект, който е уникален и сега. Сградата е от бетон, изградена след търг от първата фирма у нас за бетон – "Бетонит".
С арх. Петко Момчилов е работил Харалампи Тачев, един забравен за съжаление, но уникален художник. Той е правил герба на София, който и сега съществува, за изложението в Париж. Освен по сградата на Централна баня той е работил с Петко Момчилов и по духовната семинария до храм-паметника "Александър Невски". Харалампи Тачев е направил майоликата на сградата (декоративните плочки по фасадата). Стилът на сградата се определя като "национален романтизъм" с идеи от неовизантийски характер и средновековни строителни традиции. Това е специфичен за Петко Момчилов стил.
Под централния купол сме направили едно помещение, което е наречено "Мемориал на Петко Момчилов и Харалампи Тачев" – една почит към авторите на обекта. Там нищо не е променяно, оставено е както е било на тухла и бетон, за да се види как е било всичко, преди да се направи в други материали. Тук ще има малка експозиция за творбите на двамата автори.
 
Разкажете за предизвикателствата, с които се сблъскахте по време работата по адаптацията на обекта?
- Това е огромен труд, проектът се правеше за общо 12 000 кв.м, в които влизаха и двата големи басейна – мъжкият и женският, както и вътрешните дворове между тях, обединени с един огромен купол (б.а. - впоследствие басейните отпадат от обхвата на проекта и остават 6000 кв.м). Под този купол по проект има стълба, извита като ДНК спирала, а под нея – фонтан с минерална вода, символизиращ извора, който е първопричина за съществуването на Сердика.
Разрасна се много голям спор – дали сградата да бъде музей или баня. Моето становище е, че това е най-добрата зала за музей, има невероятни пространствени качества. От друга страна, за съжаление с минералната вода има много проблеми – първо, тя почти не достига, за да се пълнят тези басейни, второ, тази сграда е място, където не може да се паркира нито една кола, няма парк, хотел… В резултат на възникналия спор се взе решение сградата да се раздели на две части – музейна и СПА център. С настоящото строителство се изпълни само частта, определена за музей.
 
 Как гледате на подобно смесване на функциите?
- Смятам, че това вреди и на музея, и на евентуалния СПА център. Намирам тази комбинация за неудачна, още повече че беше спечелен национален конкурс за цялата сграда. Има бани в Овча купел, Банкя, Бояна, които са в много лош вид, но с паркове. Те могат да се обновят. Надявам се, че в един хубав момент Столичният общински съвет ще реши да прехвърли басейните към музея. Те са уникални и обществеността ще загуби неимоверно, ако не ги види. Което ще стане, ако те бъдат използвани за СПА.
 
Колко дълго продължиха дейностите по адаптацията?
- През 1998 г. имаше национален конкурс, който беше спечелен от моя екип, и оттогава 17 години ту се прави, ту не се прави. По проект "Красива България" се работеше около 1.5 години по банята, след което с помощта кмета Фандъкова и бившия регионален министър Лиляна Павлова в неимоверни кратки срокове (8 месеца) и с европейски пари се осъществи последната реконструкция и се завърши обектът. Голяма заслуга за завършването на обекта има зам.-кметът Тодор Чобанов.
 
Какво е направено по сградата?
- Основната идея на конкурса беше да се създаде т.нар. градски дом, където освен музейни функции да се осъществяват и редица социални функции – обсъждания, концерти, балове. Конкурсът беше спечелен от нас и по простата причина, че не сме нарушили нито една стена, не сме бутали нищо от това, което съществуваше. Допълнихме и достроихме дворовете и естествено подменихме всички материали, като във фоайето запазихме съществуващата визия, но в друг материал. Мазилката, която наподобяваше камък, беше абсолютно разрушена и затова всичко беше облицовано в камък и запази вида си.
Цялата майолика е възстановена от нас на място. Художникът Янко Петров печеше тук всеки елемент, който после се монтираше по фасадата.
Всички плочки, които сме могли, сме запазили, т.е. сме свалили, почистили и сме ги върнали на старото им място.
Реставрирани са всички дървени и метални елементи. Всички метални елементи са правени някога във Виена. Открихме завода, в който са правени теракотените плочи. Установихме връзка, оказа се, че бяха запазили калъпите отпреди 100 години и можехме точно да възстановим всичко.  Но когато се свързахме с тях за втори разговор, заводът вече беше приватизиран и всичко за голямо съжаление беше изхвърлено.
Друг интересен момент е, че всички зали, всички подове в онова бедно време са били облицовани с медна ламарина, отгоре и отдолу. Това е нещо невероятно, не знам дали в света изобщо има такава практика. Ние не знаем защо е направена такава облицовка, най-вероятно за хидроизолация. Това обаче е една огромна инвестиция. За съжаление в един момент роми отрязаха и взеха всичко. Вече не може да се види и късче от тази медна ламарина, която е била навсякъде, то показва доколко архитектите са си гледали добре работата и колко сериозно са подходили към тази сграда. Банята има удивителни композиционни и пространствени характеристики и аз мисля, че най-важното, което направихме, е, че я запазихме.
За мен ще бъде една голяма радост, ако влезе някой и каже – нищо не сте направили и сградата да изглежда такава, каквато е била някога.
Спазени са всички необходими изисквания за хора с увреждания, навсякъде има рампи, 2 асансьора, които са и за експонати, и за хора с увреждания. Има тоалетни за хора с увреждания, за публиката на долно ниво има тоалетни, гардероб, каси, голям информационен център, към който би трябвало да има книжарница и съответно други съпътстващи дейности на музея.
Ще има сладкарница, идеята на музея е евентуално да бъде в един виенски стил, да може вътре да се продават и да се правят неща от едно време като сладкиши, бяло сладко, да има различни нюанси и да се пресъздаде духа на отминалото време. Спомените са останали, но сградата вече носи всички белези на един съвременен музеен комплекс. Ако се реши цялата сграда да бъде музей, ще спечели и София като столица на културата, и обществеността. Ще се получи един уникален комплекс. Ще има възможност да се изложи подходящо каляската от времето на Мария Антоанета и уникалната колекция от файтони и ланда.
 
В какво състояние беше сградата, когато започнахте работа?
- Тя беше много пострадала – първо, защо тук е падала бомба, и второ – защото беше изоставена до степен на пълна запуснатост. Трябва да отдадем дължимото на кмета Софиянски, който реши, че това трябва да бъде баня, и беше организиран конкурсът. Тоест той също е двигател тази сграда да се превърне в Музей на София.
Сега сградата наистина е вкарана в ред – всяка колона е укрепена с метална конструкция до основите, наливали сме нови плочи, имаме нови шайби, в конструктивно отношения тя е напълно обезопасена. Направена е пълна климатизация и вентилация, имаме 20 км ел. кабели, които опасват цялата сграда, около 2600 осветителни тела.
По основния проект съществуващата покривна дървена конструкция трябваше да се демонтира и смени с метални рамки, с осигурено горно осветление. Така щяха да се усвоят около 2000 кв.м полезна площ за библиотека, читални, хранилища за стари книги, картички, порцелан и други. За съжаление всичко това отпадна в първоначалните фази на строителството по финансови причини. Сега всички хранилища са на долно ниво, климатизирани, оборудвани с последна дума на техниката.
 
Каква ще е експозицията в Музея на София?
- Музеят за история на София за съжаление никога не е имал собствена сграда. Той има една огромна сбирка от около 100 000 единици, сред които основните и най-интересните са може би една каляска, подарена на Фердинанд, един мерцедес на Фердинанд, който е уникален и възстановен, един великолепен стоящ часовник от името на кралица Виктория. Ще бъдат изложени много неща от царските мебели, много неща от кабинети – на Стоилов, Стамболов, части от Народното събрание, които също са запазени, много икони и може би около 1000 картини с тематика за София, от които една огромна част от Обербауер, един от най-големите графици на онова време. Благодарение на него имаме спомени от Стара София. Той е бил главен картограф, но е създал и едни невероятни графики.
Хората ще видят удивителни неща, които никой не е виждал до този момент, като например възстановеното бюро на Фердинанд, което беше боядисано в зелена блажна боя. Сега то е в позлата, така като е било, и е наистина уникално. Ще видят невероятни столове от двореца, сервизи, много хубави икони, мебели, носии.
Харалампи Тачев има една удивителна картина, в която изобразява света София – с корона на главата, венец и показваща синагогата, джамията, храм-паметника "Александър Невски" и "Света София", която също ще бъде показана. Тя е правена отново някъде около 1912 г. и се смята, че е един от най-добрите примери за приемственост и за това каква толерантност е имало между религиите в София по това време, а също и сега. В рамките само на няколко километра да има храмове на всички религии е нещо наистина уникално. Джамията е правена от Синан, един от най-големите османски архитекти, живял по времето на Сюлейман Великолепни. Той има едно огромно бюро, не е идвал сам тук, но Джамията се води на негово име. Тя е пример за чудесна архитектура, удивителна сграда. Синагогата на арх. Грюнангер също е пример за архитектура от много висок клас. В този малък софийски център са събрани произведения на много големи архитекти, които след Освобождението са дошли в България и са започнали да работят.
 
Каква оценка давате на сегашната архитектура, съпоставяйки я с тези добри примери?
- За съжаление сегашните архитекти не могат да отдадат необходимата почит към големите архитекти от миналото. Сега стремежът е към разрушаване на старите сгради, за да се появят на тяхно място молове и т.н. Такъв е случаят със сградата на арх. Георги Фингов на ъгъла на ул. "Шипка" и ул. "Априлов", един от най-големите архитекти. Сградата е пример на най-висш сецесион, но в момента е в пълна разруха. За съжаление е пълно с такива примери и идните поколения ще има да ни се чудят и да ни съдят. Инвеститорът и парите са огромна сила - не можем да ги пренебрегнем. А София може да е велика и известна само със спомените от бъдещето – тя е била като една малка Виена, с удивителна структура, с великолепни сгради. За съжаление това, което сега се прави, нито може да се равни със световните образци, нито пък представлява някаква стойност. Едни безлични и бездуховни стъклени структури.
 
Колко изложбени зали ще има в Музея за история на София?
- Изложбените зали са 10, като включвам в това число и тази на тавана.
 
Добър ли беше екипът, с който работихте по време на строителството?
- Да. Строителната работа беше на ниво. Още повече че се постави един ужасно кратък срок от 8 месеца, който изглеждаше невероятен за спазване. Фасадата е перфектно обработена и е докарана до вида, в който е била. Всички каменни подходи са демонтирани и монтирани отново, направена е хидроизолация, куполите са боядисани, сградата си върна вида.
Всички прозорци са възстановени – с рисунката на старите, но с нови двойни стъклопакети за изолация, цялата сграда е топлоизолирана и отговаря на всички стандарти за енергоефективност.

 
Каква е инвестицията в обекта?
- 5 млн. лв. и още 1 млн. лв. за експозицията.
 
Как ще се отоплява сградата?
Ще се отопляваме с минерална вода, с геотермална станция с термопомпи, имаме и дублираща инсталация на ТЕЦ, но тя е в случай че нещо не достига. Основно ще ползваме водата. Тази вода не пречи на чешмите, тя с по-ниска температура се връща при тях.