Арх. Димчев, какви проблеми срещат най-често екипите, които изработват общите устройствени планове?
- Проблемите започват още на фаза "Планово задание". Съгласно разпоредбите на ЗУТ със заданието се определят изискванията относно териториалния обхват, както и прогнозният период за действие на плана, сроковете, етапите на изработване и др. По искане на възложителя може да се заложи разработване и на хипотеза за развитие на структурата на населените места и селищните образувания на територията на общината и за по-дълъг период от време.
Заданието определя целите, задачите и  общите изисквания към плана.
В него се съдържат данни за състоянието и тенденциите в икономическо, техническо, социално, историческо и пространствено развитие по отделните функционални подсистеми и състоянието на природните и антропогенни фактори, въз основа на които се прави анализ на съществуващото положение с диагноза и оценка на състоянието на отделните компоненти. Формулират се изводи, определят се приоритети, насоки и възможни перспективи за развитие. Определят се задачите на плана за всяка функционална подсистема с препоръки за осигуряване на условия за практическото прилагане на принципи за пространственото и устойчиво развитие.
Заданието дава информационната основа за изработване на плана (опорен план, данни, проучвания и анализи, както и актуализирана информация за изпълнени мероприятия, за проекти на нови планове и програми с отношение към устройството на съответната територия и др.).
По мое мнение Опорният план трябва да е задължителен елемент на Плановото задание, а не както законодателя допуска - "включващо при необходимост опорен план"  (чл.125, ал.1 от ЗУТ). Така цялата тази информация (текстова и цифрова) ще бъде териториално адресирана и ние ще имаме един цялостен поглед върху състоянието на територията и проблемите, които трябва да се решат с ОУП.
Плановото задание може да бъде изработено от общините или да се възложи на консултантски  екип.
Трябва да отчетем, че част от  общините  нямат кадрови потенциал сами да изготвят Плановото задание. В такъв случай те го възлагат на външен екип.
При изготвянето на  заданието се набира значителна по обем  информация – картна (кадастрална, ЕТК, КВС), статистическа, социологическа и друга, свързана с функционалните и интегриращи системи на съответната територия. Много често при събирането на информацията от различните източници се получават противоречия,  които изработващият заданието трябва да отстрани.
Друг проблем е, че за  част от необходимата  информация се заплаща, както и това, че тя  се получава по административен път.  Съгласно законовите разпоредби Възложителят трябва да предостави необходимата изходна информация, но понякога общините  нямат възможност да платят за нея.  Дори когато заданието се прави от външен изпълнител, той трябва да  предвиди средства за нейното осигуряване. 
Как се процедира в такива случаи?
- Много често се разчита на лични връзки и контакти, но въпросът е сериозен и трябва да се реши от МРР и МИП по простата причина, че тази информация се взима за служебни, а не за лични цели. Например, когато се взима информация от Министерството на земеделието и храните  по отношение на карти за възстановената собственост, тя се предоставя на общините безвъзмездно с определени условия да се ползва за определени цели. Но за други източници на информация трябва да се заплати – например за НСИ, на Националния археологически институт с музей при БАН.
 
Надеждна и актуална ли е информацията?
- Националната статистика прави преброявания на населението и жилищния фонд през 10-годишен период. В първите няколко години след него информацията в голяма степен е актуална.  За съжаление, когато я получаваме, тя е в обобщен  вид на ниво населено място, което за ОУП на градове не съответства на градските структури.  В миналото общинските администрации разполагаха с подробните данни по преброителни секции и райони, което улесняваше проектантите.
По отношение на икономическия сектор липсва информация на ниво населено място, за получаването й се заплаща и независимо от това тя е в обобщен вид, а официалната е само на  областно ниво. Така не може да се стигне до отделния субект (структуроопределящ), а това създава  проблеми.
Колкото до елементите на инженерната инфраструктура, там информацията се получава  от експлоатационните дружества . По отношение на някои системи  (газ, ел.) информацията е доста пълна и подробна и често е в CAD формат. Сериозен проблем е отсъствието на пълен и достоверен подземен кадастър за електро- и ВиК мрежите. Липсва кореспонденция между експлоатационните дружества и общинските администрации, за изграждане и поддържане на обща база данни (графична), която да е на разположение на общината, което ще е в помощ на проектантите и общините като стопани на територията.
Една цялостна информационна банка данни в подходящ вид за изготвянето на един ОУП не съществува. Тя се съставя от различни основи, като част от тях вече споменахме.
Проблем в цялостния процес по изготвяне на ОУП е наличието на различни по вид и съдържание картни основи. От една страна, това е кадастралната карта, която се получава от Агенцията по кадастър (нейните териториални поделения). Наличието на одобрена кадастрална карта е една много надеждна основа за работа, но тя не съдържа цялата графична информация (релеф, геодезически символи и др.). Това налага нейното комбиниране с ЕТК и  специализиран кадастър. Така получаваме надеждна основа за изготвянето на графичната част на ОУП.

Как стои въпросът с елементите на недвижимото културно наследство?
- Проблем тук представлява актуалността на списъците (паспортите) на елементите на това наследство. Той идва от това, че списъците на обектите - паметници на културата, макар и поддържани, не са актуализирани. Някои от тях са в много лошо състояние, негодни за употреба и съхранение, саморазрушени, но не са отпаднали от списъка.
 
Доброто планово задание ли е ключът към добрия ОУП?
- Едно добро планово задание с един верен опорен план до голяма степен гарантира изготвянето  на качествен проект на  ОУП (ОУПО). Има и едно немаловажно условие цялата тази информация да попадне в едни надеждни ръце, един професионално доказан  екип.
В края на 2012 г. беше заложено в рамките на 6 месеца да се осигури възможност за изработване на общи устройствени планове на общините. Първата стъпка бе общините да имат изготвени и одобрени от общински съвет планови задания,  за да се  пристъпи към процедура за възлагане на ОУП. За съжаление над 40 общини не можаха да отговорят на това изискване.
В същото време съществува и  проблемът недостиг на специалисти в областта на устройственото планиране. До деветдесетте години на миналия век имаше проектантски организации, които се занимаваха с темата устройство на територията  – КНИПИТУГА, "Главпроект", "Софпроект",  териториалните проектантски организации във Варна, Пловдив, Велико Търново и други окръжни центрове. След промяната тези проектантски организации спряха да съществуват. Тук трябва да се спомене, че една голяма структура, която се е запазила и до днес, е НЦТР.  От 10 години в УАСГ  има специалност " Урбанизъм", която създава кадри, но те  още не са готови да ръководят екипи.
С тъга трябва да кажа, че отливът от тази професия в последните години доведе до липса на достатъчно на брой качествени екипи, които да могат в кратък срок да отговорят на потребността от нови ОУП (ОУПО).
Страхувам се, че когато се бърза, е възможно да се получат и недотам качествени продукти.
 
Какви проблеми намират решение в ОУП?
- ОУП като цяло е един документ за развитие на общините/градовете в период от 15 - 20 години. С него се решават всички проблеми в развитието в териториален аспект. Например начинът на ползване на земеделски земи – къде ще се допусне и за какви нужди промяна на предназначението. Ако няма такъв план и зони за промяна на предназначението, това ще става стихийно и мозаечно. После тези разпръснати обекти трудно се осигуряват инфраструктурно, а много често така се губи безвъзвратно и основният ресурс – земя.