Арх. Диков, кои са зоните в София с потенциал за регенерация? Говори се за превръщането на изоставени сгради в културни центрове - Захарна фабрика, бившето трамвайното депо на бул. "Мария Луиза" например? Предвидено ли е финансиране за тези проекти?
- На практика никъде няма предвидено финансиране. В посока наследството отдавна няма държавно финансиране, а общинското е на санитарния минимум и основно се търси или публично-частно партньорство, или подкрепа през европейските фондове и програми. Проблемът обаче е изключително важен. И тук даже не правя връзки с кандидатурата на София за културна столица през 2019 г., защото смятам, че това не е цел, а средство да се опитаме да реновираме части от града, да направим културата една значима ценност в градския живот.
Едната посока, в която работим, е през професионални  и граждански сдружения, които работят с малко пари, но с много хубави идеи. От типа на Undergara за Ротондата на Централна гара и "София диша", които започнаха една инициатива в зоната около Сточна гара – да направят зона за модерно изкуство, като използват нефункциониращи складови помещения и изоставени сгради. Те се организират, почистват, сключват договори със собствениците, които на практика нямат финансово обезпечение, но така се създава живот в изоставените сгради.
Втората посока е през фондации и частни инвеститори. Например за Захарна фабрика имаше интерес от страна на "Америка за България" да я закупят и направят център за изкуство, но за съжаление там ни спират проблеми със собствеността. Водят се дела за собствеността и обектът е в трагично състояние. Наложихме глоби, но понеже няма идентифициран ясен собственик и делата продължават, нямаме и особени възможности за въздействие. Сградата е прекрасна, независимо че е оставена да се саморазрушава.
В момента работим усилено по проекта за трамвайното депо. Там възможността е да работим в публично-частно партньорство, набираме възможни частни партньори, които да инвестират и депото да се превърне в център за модерно изкуство. Проектът е на етап проучване. Отделен е в самостоятелен регулиран поземлен имот, собственост е на "Столичен електротранспорт", не се ползва повече от 7-8 г. за депо. Въпросът е дали можем да направим добър и законосъобразен договор за ПЧП. В обозримо бъдеще този обект ще бъде реализиран.
Другата посока, в която работим, е реновирането на квартали, основно в северната част на центъра. Зоните са включени в ИПГВР, там разчитаме на подкрепа по ОПРР и ОП "Региони в растеж". Един от важните ни проекти в тази посока е Женският пазар. Това е зона, която започнахме да реновираме със самия пазар, сега полагаме усилия да реновираме и сградите. На този етап сме пуснали предписания на собствениците и вече има 7-8 сгради с обновени фасади. В района сме заложили една по-мащабна програма, включваща енергийна ефективност, реновиране на сгради - паметници на културата. Целта е да се опитаме да направим зона, съхраняваща духа от 20-те години, тъй като повечето сгради там са строени 20-те и 30-те години на миналия век, едновременно с това да я направим атрактивна част от съвременния център на града. Аз очаквам след реновирането на пазара през юни-юли, там изцяло да се смени обстановката.
 
Има критики, че етажното строителство ще отнеме атмосферата на пазара?
- Ако под атмосфера се разбират плъховете, контрабандата, сергиите като от битпазар, мръсотията – ще я загубим. Но аз смятам, че това не е духът на София. Там беше една изключително тежка язва в центъра на София и основният катализатор на промените бяха хората, които живеят там. Изчерпаха им се търпението и възможностите да живеят в тази среда.
Обвинението, че проектът ще превърне пазара в мол, не е състоятелно. Дори направихме две преработки по искане на търговци за по-малки модули, за да има по-голямо разнообразие от наематели. По предложение на живущите е предвиден втори етаж на сградите, оказа се, че това е добър ход и там има вече наемател на художествена галерия, както и едно кафене. Това ще стане зона на изкуството в рамките на пазара, което според мен е голяма стъпка напред към навлизането на културата в тези стари градски части. Терасата, която се получи на втория етаж на централната сграда, може да стане едно от най-интересните места в София. Там гледките са уникални – по ул. "Стефан Стамболов" на юг с един прекрасен изглед към Витоша, с надявам се с реновираните фасади от двете страни на пазара. Очаквам обновената среда на пазара да стане атрактивно място за софиянци, както стана с реновираната част на "Витошка". Защото, ако имам притеснение за "Витошка", то не е от критиките към естетиката й, а към това, че в хубавите дни започва да се препълва. Проблемът е, че е само "Витошка" и тя се харесва на софиянци. Реализации като Женския пазар, като предстоящото обновяване на "Граф Игнатиев" ще дадат възможност за повече места с добра среда и привлекателност за софиянци.
 
Предстои откриването на Централна минерална баня. Има ли интерес към нереновираната част, предназначена за СПА център?
- Там проблемът е повече правен и организационен. Интерес има, но механизмите за такъв тип ПЧП се оказват или неработещи, или липсващи. Взе се решение да се отмени законът за ПЧП, убеждават ни, че тази функция може да се изпълнява от Закона за концесиите, обаче той работи повече от 10 г. и няма нито един обект, свързан с експлоатация на сграда, който да е реализиран по Закона за концесиите. Той работи за плажове, минерални ресурси, минерална вода, но за такива обекти – не.
 
Това ли е проблемът и при банята в Банкя? Тя също е паметник на културата.
- Там имаше идея да се окомплектова публично-частното партньорство с малък хотел в банята. Защото, съгласете се, сама по себе си една баня не може да дава приходи, които да компенсират разходите и да е печеливша инвестиция. Имаше обществени обсъждания, комитети, които бяха против такъв вариант. Искаха общината да инвестира, но тя няма ресурс да го направи. А частен партньор, ако няма насреща възможност да си покрие разходите и да печели, никога няма да се заеме с такава операция. Така че и там опираме до въпроса за ПЧП – законово и организационно не е решен този въпрос.
 
Оставане в сила на закона за ПЧП ли е решението на проблема с този тип обекти?
Сегашният закон за ПЧП също не проработи. Имаме сериозен дефицит на уреждане на въпроса за ПЧП, който практически не работи у нас. В тези над 20 години на преход успяхме да докажем, че ПЧП е начин, по който може да се източват публични средства и да се краде публичен ресурс. И сега това е най-големият проблем – от тези наслагвания във времето всички са много внимателни, резервирани, нежелаещи да се прави такова нещо. Досега ПЧП е било някой частен инвеститор да вземе публичен терен или дейност, от което не печели публичният партньор, а само частният.
 
Споменахте "Граф Игнатиев", но класирането на проектите за зоната беше отменено от КЗК…
- За съжаление се оказах прав – първо бяха забележки към заданието, после към организация и сега се оспорват решенията на журито. Винаги ще има недоволни, в един конкурс за съжаление само един печели. И ние не сме се научили, не сме свикнали да се съобразяваме с решенията на журито. Струва ми се, че винаги трябва да се борим да докажем, че нашият обект е по-добър. Вървим в една процедура, която е с неясен край във времето. А това значи две неща – първо, че вероятно можем да загубим парите, които са дадени за проектиране, и второ – може да загубим и възможността изобщо да привлечем европейски пари за реализацията на тези проекти.