Плановете на МИП включват създаване на строителен кодекс от поне три закона - закон за регионалното развитие, за инвестиционното проектиране и строителството и за устройственото планиране, и наредби към тях. Как ще коментирате тази идея?
- Създаването на строителен кодекс, включващ три закона, предполага отличен синхрон между тях и между органите, които ги прилагат – на национално, регионално, областно и общинско равнище. Това изисква кадрово и финансово (бюджетно) обезпечаване, същевременно в условията на реално самоуправление на местните власти. Наличието на наредби към законите, формиращи кодекса, определя задължителни елементи към тях, отразяващи спецификата на самоуправляващите се единици.  Идеята е добра, но при изработването на отделните елементи ще трябва предварително да се отчитат изискванията на законодателството, което определя по отделни проблеми приоритет на специфични закони – например този за опазване на околната среда, на биоразнообразието, на културното наследство, на геодезията, кадастъра и Имотния регистър, на опазването на земеделските земи и др.

Министър Данов предлага улесняване на сложните процедури за издаване на разрешение за строеж, на процесите на градоустройство и на целия инвестиционен процес. Във вашия сектор какво е необходимо да бъде направено? Има предложение някои от дейностите да бъдат прехвърлени на създадените със закон браншови камари в сектора.
-Улеснението на процедурите за издаване на строително разрешение може да се постигне по два начина – първият е да се извършва съгласуване със законоприлагащите органи в предходна фаза при стриктно спазване на определените в закона срокове и въвеждане на принципа на мълчаливо съгласие при неспазването им и вторият – като се възлагат процедурите на възложителя (инвеститора), който може да договорира изпълнението им на консултант. При такъв подход консултантът ще поеме отговорността за подготовката на проекта и в тази отговорност ще се включва и финансова такава. Така той ще бъде равнопоставен на другите участници в процеса, а не формален такъв. Същевременно основните задачи на проектанта ще бъдат насочени основно към качествено изработване на проект, при това с ударение върху функционалните и художествените качества на проекта.
Що се отнася до браншовите камари – държавата е предоставила функции, свързани основно с правоспособността и отговорността за законосъобразно и качествено проектиране или строителство. Всичко останало са функции на държавата и не е логично да се предоставят именно такива функции на професионални сдружения, с което се създават условия за корупционни практики. Значителен  брой от камарите в Европа имат подобни функции, но техните членове могат да работят само в обхвата на дейност на камарата, а не в пълния обхват на професията.

Можете ли да коментирате ролята на предлаганата фигура на водещ проектант в зависимост от спецификата на обекта?
 - Водещият проектант е забравена фигура в нашето законодателство. Тя е необходима при ясно регламентирани права и съответно заплащане и в никакъв случай прикрепен към изпълнителя – строител или монтажник.

Започнал ли е вече процес на обсъждане по време на председателските съвети на създаването на три нови закона - за устройственото планиране, за инвестиционното проектиране и строителството и за регионалното развитие?
-Обсъждане на един материал с характер на проектозакон може да започне единствено, ако е предоставен и мнението е поискано. На САБ такъв материал не е предоставян. Естествено в средите на гилдията той е разпространен, но неофициално. Предполагам, че след общото събрание на съюза ще се проведе и обсъждане на материалите, естествено ако ни бъдат предоставени.

Какви са основните предложения на вашата организация за промени в ЗУТ?
-  Предложеният кодекс в състав от три закона не е ЗУТ. Нашето мнение, касаещо ЗУТ, е представено в МИ, като основните предложения са свързани с функциите на главния архитект, който не е водещ съгласно новите предложения и задълженията на проектанта и възложителя, законово регламентирани при придобиване на строително разрешение. Значително внимание се отделя на консултанта като напълно несъстоятелна фигура в инвестиционния процес за разлика от надзорния апарат, който трябва да поеме и предварителните функции в процеса на подготовка на проектите – задължителен елемент на инвестиционното намерение.