Г-жо Сандалска, може ли да започнем разговора с кратко обобщение за големите промени в българския туризъм след 1990 г.?
- Едва ли има друг сектор в България , който за периода 1990 -2013 - почти 23 години, да е съхранил, развил и увеличил своята икономическа и материална база, приноса си за брутния национален продукт и трудовата заетост.
Ето как се илюстрира този извод по официалните данни на НСИ за двете десетилетия само за хотелите:
1990 - 114 262 легла, 18 млн. нощувки, от които 9.2 млн. от чужденци
2000 - 120 150 легла, 8 млн. нощувки, от които 5.1 млн. от чужденци
2012 - 301 140 легла, 20 млн. нощувки, от които 13 .5 млн. от чужденци
Очевидно е, че има съществена разлика между двете десетилетия.
Първото е периода на провеждане и приключване на приватизацията в сектора и в обща за страната нестабилна икономическа обстановка и неравномерен икномически растеж.
Второто десетилетие показва реалното развитие при новите пазарни условия - два и половина пъти увеличение на хотелския капацитет и реализираните нощувки. Средният годишен номинален растеж на сектора е 11.6 % и през всичките десет години е по висок от растежа на средния номинален брутен вътрешен продукт на икономиката ни, който е 10%. Според чуждестранни анализатори туризмът е бил един от основните двигатели на растежа на икономиката ни през това десетилетие.
Секторът се очертава като един от най-големите работодатели - 8.2% от цялата трудова заетост, и с много силен принос към другите сектори от икономиката - всеки 1 лев в туризма допълнително създава 1.57 лв. брутен продукт в свързаните сектори и при този показател се нарежда на едно от първите места в Европа.
Известно забавяне на развитието има след 2008 - резултат от световната икономическа криза. При забавените темпове се намалява заетостта на изградените значителни за страната ни хотелски капацитети, а намалените доходи при търсенето вследствие на кризата пресират цените и респективно възвращаемостта.
Трябва да се отбележи, че българският туризъм ще среща в бъдеще все по-голяма конкуренция, тъй като най-засегнатите от икономическата криза страни са били и са важни туристически дестинации.

Как ще оцените изградените за този период хотели като активи и като управление?
- Почти трикратното увеличение на хотелския капацитет в България и растежа в икономическото представяне на туризма през десетилетието 2000 - 2010 г. се дължи на реновация и ново строителство, предимно на хотелска база по Черноморието, планинските ни курорти и София. По този начин като леглова база се доближихме и изравнихме и дори изпреварихме традиционни дестинации. За съжаление нямаме реални статистически данни, които да ни показват каква част от апартамент хотелите са хотелска база. Изградените през този период хотели като активи, по-голямата част от тях са 4- 5-звездни скъпи хотели. Инвестициите в туризма са пряко отражение на реализирания преход в България.
Що касае управлението - не е логично да си инвестирал милиони в хотел и да възложиш оперативното управление на непрофесионалисти, когато очакваш да си възвърнеш парите! Трябва обаче да се отбележи, че собствениците на хотели невинаги разбират значението на инвестициите в квалификацията на персонала, от една страна, а от друга страна, имаме твърде много учебни заведения за подготовка и квалификация на кадри в туризма, но за съжаление програмите не са обвързани с практическо приложение и по-голямата част от студентите и учениците завършват с недобра подготовка. Факт е и че български мениджъри на хотели и на обекти за хранене печелят конкурси и се търсят от конкурентни дестинации, като им се предлага по-високо възнаграждение.

Два сегмента – градски и ваканционни хотели, как се развиват те?
- Двата сегмента при хотелите са израз на двата основни сегмента на търсенето при пътуванията - ваканционните пътувания, които в световен мащаб са около 60 - 70%, и деловите пътувания с 30 - 40%.
Имайки предвид, че до 1989 г. България беше основно развита дестинация за рекреационен морски и отчасти планински туризъм, през първия етап на приватизация и инвестиции в туризма съвсем естествено се разви сегментът на ваканционните хотели.
Но поради непланиране на територията, поради липса на ясна стратегия и цели се допусна презастрояване на някои територии. Изостана развитието на градските хотели и инвестиции в райони с подчертан потенциал за културно-исторически, религиозен, поклоннически, СПА, балнео- и други видове алтернативен туризъм. Инвестициите в градски хотели бяха насочени предимно към столицата и малка част от големите градове, свързани предимно с бизнес пътувания.

Как оценявате възвращаемостта от инвестициите в хотелския бизнес в България като реалност и като потенциал?
- Няма сериозни изследвания по този проблем у нас засега. Тежката икономическа обстановка в страната, непрекъснатото повишаване на цените на горивата, енергията, оттам и стойността на стоките води до повишаване на себестойността на туристическия продукт. Поради конюнктурата на пазара и нелоялната конкуренция, която за съжаление, трябва да признаем, наложи България на световната туристическа карта като евтина и нискобюджетна дестинация. Тази обективна икономическа обстановка води до диспропорция и до недостатъчно генериране на доходи, за да имаме оптимална възвращаемост на инвестициите. Възвращаемостта на инвестициите би могла да се оптимизира при един интегриран подход от страна на държавата и бизнеса, като се координират ценовите нива по категория хотели.

Според анализатори предстои процес на сливания и придобивани на хотели?
- Сливанията и придобиванията, покупката и продажбата на хотели е един нормален и почти ежедневен процес в света. Всеки инвеститор търси да диверсифицира инвестиционния си портфейл с оглед на по-добри печалби.
У нас за съжаление процесът на предлагане за продажба на различна хотелска база се дължи преди всичко на ниска ефективност. Не искам да кажа, че съм била лош пророк, но преди години се опитвах да обяснявам, че без планиране на територията, на легловата база, както и неприемането на временна ясна стратегия и политика, това хаотично застрояване ще доведе именно до такива процеси.
В момента доста хотели са обявени за продажба, но поради стагнацията много по-малък е процентът на търсене и покупки.

Как може да се преустрои пазарът на имоти и активи от гледна точка на преструктурирането на проблемните активи?
- Преустройването на пазара на имоти е по-лесният проблем. За преструктуриране на проблемни активи няма единна формула. Всеки актив следва да се анализира и да се намери оптималният вариант за неговото ефективно съществуване.

Как се променят изискванията към материалната база - хотелската сграда като разпределения, параметри и функции?
- Съвременните хотелски сгради са многофункционални, с възможности за предлагане на богата гама от услуги; светли, ориентирани към природната среда. Разпределението обикновено е така направено, че да няма така наречените мъртви площи, т.е. площи, от които не се генерират доходи. Днес хотелските клетки са обширни, създаващи уют.

Какви правила трябва да се следват за инвестиция в хотел?
- Общоприети правила за инвестиция в хотел няма. Инвестицията в хотел като всяка друга инвестиция следва да бъде анализирана и обмислена от много страни за минимален риск. Това, което аз бих си позволила да кажа, е, че преди да се инвестира в хотел, следва да се направи едно сериозно маркетингово проучване, за да се знае къде би могъл да се реализира този хотелски продукт и оттук съответно да се направи бизнес планът.
Едно от най-важните условия според мен е хотелът да бъде проектиран от хора с опит, познаващи функциите на един хотел.

Каква е ролята на авиокомпаниите и на линиите до България за туризма?
- Туризъм и авиация са двата основни елементи на сектора TRAVEL & TOURISM.
Развитието на авиационния бизнес дава големи възможности за развитието на туризма, тъй като улеснява самите пътувания, затова директнитe линии до дестинацията, която е избрана за пътуване, са от изключителна важност. Пътуващият - било то по бизнес или туризъм, търси най-прекия път, за да не губи време в пътуване. Затова всяка развита туристическа държава отделя особено голямо внимание на развитието на транспортната си инфраструктура, в това число и на авиационния си бизнес, включващ изграждане на модерни и съвременни летища и авиокомпании.

Според статистиката в България има 3700 хотела, 8% са четири и пет звезди, а 56 са брандирани от 11 марки. Как оценявате този факт?
- По принцип присъствието на реномирани търговски хотелски марки в страната е един важен признак за добри перспективни пазарни позиции.
Брандирането позволява включване в резервационните системи на съответните вериги, което е изключително добро за нас, тъй като това е и гаранция за качеството на продукта. Освен това задължава собствениците за ежегодни инвестиции във връзка с поддържането на стандарта на веригата и не на последно място е включването на персонала в различите системи за квалификация и обучение, както и прилагането на различни системи за стимулиране и санкции, с което да води до успешно управление на тези хотелски структури.

Мястото на културно-историческото наследство - какво може да направи държавата, за да печели бизнесът и обществото от него?
- По мнение на експерти България се нарежда на 3-то място в Европа по ценност на културно-историческото си наследство за световната култура. Този вид туризъм е стимулатор за развитие на градове, селища и райони с изключителен потенциал от културното и историческото ни наследство и дава възможност за ефективни инвестиции в регионалната и местната инфраструктура.
Дългогодишните наблюдения показват, че около 60 - 70% от световните пътувания имат за цел ваканцията - 1 до 3 пъти в годината. От тези 60 - 70% търсенето на ваканция на море и на планина (ски и лятна ваканция) представлява 65 - 70%; около 8-10% е търсено на СПА, еко-, селски, спортен и други подобни и около 20% е търсенето на пътувания по специални интереси, турове и маршрути. Това показва, че и по обем търсенето на този вид туризъм е на 4-то място. Разбира се, навиците на хората да пътуват са променени с промяната на начина на живот, но общите тенденции остават.
Държавата, която е собственик на обектите на културно-историческото наследство, следва да оцени потенциала на този вид туризъм и да промени цялостната си държавна политика в тази област. Следва да се обезпечат средства за подходяща консервация и адаптация на този продукт за нуждите на туризма. Трябва да се улесни достъпът до обекти с културно- историческо значение, изграждането на информационни центрове и всякаква друга съпътстваща инфраструктура. Трябва да се насочат средства за популяризация и реклама на това невероятно културно-историческо наследство, което притежаваме. Ако искаме да привлечем, както непрекъснато си говорим, по-богатата клиентела, то това може да осъществи единствено и само чрез развитието на културно-историческия, аграрния, балнео- и лечебния туризъм.

Обобщено - какво прави и какво не прави държавата за туризма, какво е нейното място?
- Туризмът за съжаление е отрасъл, при който се налага държавна регулация. Като се започне от управление на териториите, изграждане на техническа и специализирана инфраструктура и се завърши с междудържавното сътрудничество и регулацията на визовите режими.
Необходимо е държавата да повиши и обърне сериозно внимание на националната реклама, да засили контролните си функции, тъй като е крайно време да се разбере, че упражняването на туристическата професия, независимо дали хотелиерство, туроператорство или агентство, е дейност, която има пряко отражение върху здравето и живота на хората; борави се с най- ценното - свободното време.

Кои са перспективните видове - СПА, еко-, културен?
- Както вече отбелязах, за мен перспективните видове туризъм са културно-историческия, еко- и селски, биоземеделие, балнео-, лечебен и СПА. Най-интересното е, че за тези видове туризъм, както в Европа и света, България е с най-голям потенциал. Аз съм убедена, че това е бъдещето на България.

"Балкантурист" е новатор за своето време - 50-те години, какво се случва днес с компанията?
- "Балкантурист" АД днес е само туроператорска фирма, запазила традициите на най-старата фирма за туризъм в България в посрещането и обслужването на чуждестранни и български туристи. Тя е част от големия български холдинг БТДС и допринася за доброто управление на хотелите от холдинга, включително и привличане на множество чуждестранни и български туристи.

Разкажете ни за един обект символ - "Интернационал"!
- Да, действително хотел "Интернационал" е живата история на кк Златни пясъци и символ на златните 1970 и 1980 години на туризма в България. С гордост мога да кажа, че през юни тази година напълно обновеният и разширен INTERNATIONAL Hotel Casino & Tower Suites завоюва отново тази титла и промени значително облика на курорта. Новата визия на INTERNATIONAL Hotel Casino & Tower Suites, създадена от арх. Павел Иванов, член на Съюза на архитектите в България и на Американския институт на архитектите, обединява три главни елемента: съществуващата кула на старото тяло, новата кула на "Тауър суитс" и двуетажен пиедестал/колонада под тях.
Основна задача на екипите, изпълнители на обекта - строителна фирма "Планекс" и проектния мениджър "Тръст Инженеринг", бе постигането на характерен и запомнящ се архитектурен образ, наложен и от ключовото местоположение на "Интернационал".
И резултатът е уникален: съществуващата кула - неутрална стъклена призма, е с доразвити и нови функции - включително нови ресторанти, рецепция, конгресен център и многоетажен паркинг гараж. Кулата на "Тауър суитс" е раздвижена и хоризонтално разчленена. С оглед на оптималното ориентиране на стаите към морето и изискването всички стаи да имат балкони обемът на новото тяло е раздвижен, с отстъпи. Новата масивна двуетажна колонада е обединяващият елемент, който визуално "носи" двете кули и придава единен архитектурен силует. Фасадата е решена като монументална колонада, отговаряща по мащаб на двете 17-етажни тела отгоре.
Днес INTERNATIONAL Hotel Casino & Tower Suites - член на Bt Hotels Collection и Great Hotels of the World, предлага 5-звездно настаняване на брега на морето. Основната концепция на комплекса е "Всичко на едно място", като на разположение на гостите в комплекса са: СПА център със закрит басейн; уникална покривна тераса SKYFALL на площ 3000 кв.м. с инфинити басейн; най-голямото казино в България на площ 1500 кв.м; най-големия конферентен център в България, разположен в хотелски комплекс - бална зала с капацитет 600 места и още 9 конферентни зали, арт пространство за провеждане на изложбени събития; атрактивна селекция от тематични заведения и ресторанти; шопинг център; 300 паркоместа в самия център на Златни пясъци.

Вашите прогнози за сектора ?
- Нисък ежегоден растеж, но стабилен поне за 5 - 10 години.

Интервюто взе Николай Тодоров