Добре развит ли е туристическият пазар в България?
- България е един развит туристически пазар, устойчив и предвидим. Който и да ръководи държавната политика в туризма, както се случва през последните години, България ще има около стабилни 6.5 млн. туристи годишно. На основата на натрупания опит много ясно се знае какво ще похарчат те и какъв процент ще бъдат оплакванията и компенсациите, които ще платим на част от тях.
Оборотът на хотелите е около 850 млн. лв. годишно. 92% от хотелите са категоризирани от една до три звезди. Само 8% са четири и пет звезди, като голямата част от тях са независими от световна марка хотели и само 2% от тях са маркови хотели от съответен бранд. От всички близо 3700 хотела, опериращи през 2013, само 56 са с бранд от 11 известни световни марки.
Хотелите, които са от известна световна марка, са лесни за разпознаване от туристите. При независимите хотели проблемът е в съмнението в качеството. Често те не са от типа "бутикови" или "фамилни", каквито са повечето от независимите хотели по света, а са създадени и функционират, за да задоволят нестандартни идеи на своите собственици. Макар и да имат качествени активи като сграден продукт, интериор и вложени материали, остават неразпознаваеми за туристите, които трябва да избират.

Как ще коментирате управлението на туристическите активи в България?
- Голяма част от активите в туризма в Българя към момента се характеризират с бързо изграждане, в много случаи конструирани икономически неизгодно и поради това лишени още от самото начало от възможност за професионално управление. Част от направените инвестиции са значителни по обем, но са асиметрични, непремерени и неефективни. Разбираемо задлъжнялостта при тях е голяма.
По оценка на Института за анализи и оценки в туризма съшествува потенциал за преструктуриране на собствеността на някои активи в туризма. Определена част от инвеститорите на пазара търсят нова формула за управление или искат да се оттеглят от този бизнес, но "с чест" и с минимализирани загуби.
Липсата на основни инвестиционни умения в някои случаи поражда проблем с по-нататъшното управление на това имущество. Понякога се случва така, че когато инвеститори се обръщат към фирмите за управление, те дори не могат да формулират основни параметри на очаквания бизнес - какъв е очакваният приход от налична стая например. Съответно, консултантите към които се обръщат, впоследствие задават въпроси от рода на "като планирахте строителството на имота, защо не ни питахте за кого е предназначен и какви са световните стандарти, а не какви са изискванията във вашата наредба за категоризация".
Имаме сериозно изоставане и при внедряване на ИТ технологиите. В България все още е трудно да извършите различни операции по резервациите, например предплащане на услугите с кредитна карта.
Жалко е, че това се случва на фона на уникалния български принос в световния туризъм. Ние сме първата страна, която създава хотелски ваканционни вериги още от старта на изграждането на ваканционните комплекси Златни пясъци и Слънчев бряг след 1957 г., въвеждането на франчайзинг с марката "Балкантурист", въвеждане на модела all-inclusive, наричан тогава "пълен пансион", издаването на ваучери за храна и възможност туристите, включени в системата, да се хранят по избор във всички ресторанти от веригата - отдавна измислени и приложени у нас модели, новаторски за времето, но актуални и днес.

Два различни сектора - градски и ваканционен туризъм - какво е състоянието им?
- Това са два различни продукта.
Туристите в града пристигат главно с цел бизнес или културен, поклоннически, кулинарен, и други видове туризъм.
Съвсем различен е ваканционният туризъм - летен или зимен, рекреативен и спортен. През лятото на планината ходят повече туристи, които се интересуват от чист въздух, тишина, спокойствие и разходки сред природата, на възраст между 35 и 75 години, през зимата е точно обратно – скиорите са младежи между 18 и 35 години, които не търсят тишина и спокойствие, а след ски искат забавления и дискотеки. През лятото те са на морето, в Слънчев бряг например, където комплексът се превърна в младежки увеселителен курорт - специфичен продукт. Хората, които ходят на лято-планина, са различни и никога няма да отидат в Слънчев бряг.
Разпределението на международните пристигания показва, че 75% от туристите идват в България за летен морски рекреативен туризъм, а 25% са туристи за екологичен и градски - бизнес, културен и други видове туризъм. Културният туризъм е по-доходоносен - средната цена за висококатегорийни хотели за нощувка на едно лице в София е 90 лв., във Велико Търново - 60, а по морето - 47 лв. Няма как да постигнеш високите цени на хотелите в града през лятото по морето поради спецификата на предлагания продукт и неговата насоченост към масовия турист. България е известна със силния масов летен нискобюджетен туризъм, над 4.5 млн. от туристите идват през лятото с тази цел. Това е тенденция от последните повече от 10 години.

Как ще коментирате пазара на сливания и придобивания?
- В България нямаме ясен пазар при продажбата на хотели, защото нямаме ясно изявени анализатори, които да могат да дадат правилния съвет на инвеститора по отношение на параметрите на средата. Всъщност нямаме ясни параметри на самия пазар - брой хотели, средна цена, среден приход от налична стая и др. Данните на националната статистика не са изчерпателни - някои хотели не са в активите на предприятия към други отрасли на икономиката, освен това не всички подават реални данни, ако въобще подават статистическа информация. Има неопределен процент сива икономика, липсва контрол по събирането на туристически статистически данни, има възможност в общините да не се плаща туристически данък. Няма и законови дефиниции на определени параметри или те не са съобразени с изискванията на Световната организация по туризъм към ООН. Това води до липса на постоянни и верни данни, на които да се стъпи. Реално няма представа за реализираните сделки и най-малкото за постигнатата, а не за предлаганата цена.
Има други дестинации, които са много по-предсказуеми както с параметрите на самите сделки, така и с общите параметри на пазара.

Кой купува хотели в момента?
- Освен някои по-големи сделки с хотели в столицата и някои от големите градове много чужди граждани купуват ваканционни имоти по морето. Има интерес към различни мащабни инвестиционни проекти, за които се търсят терени главно по черноморското крайбрежие.

Как трябва да се преустрои пазарът на недвижими имоти от гледна точка на преструктуриране на проблемни проекти?
- Има голяма ниша за развитие на фирми в няколко направления - управление на собственост на малки, средни и големи хотели и апартхотели, които в момента страдат от недостиг за такъв мениджмънт. В бъдеще ще очакваме сливания с цел оптимизиране на общите разходи и на разходите за маркетинг и продажби, както и ребрендиране в съответствие с направената инвестиция. В Европа се предлагат над 730 бранда във всички сегменти на ниско- и висококатегорийни хотели. Странно е, че в България не се ползват масово европейски марки, които са добре известни и лесно разпознаваеми за туристите. До 10 години очакваме навлизането на повече от 100 нови бранда. Бизнесът у нас ще създаде свои уникални франчайзингови продукти на база на успешни до момента реализации както в ресторантьорството, така и в хотелиерството, където имаме начални стъпки в тази насока.
Франчайзингодателите в света гарантират стабилни приходи за над 75% от инвеститорите. Провал има, когато инвеститорът не е дал верните изходни данни и франчайзингодателят не е бил в състояние да прецени правилно позиционирането на продукта за съответното място. При вярно позициониране на франчайзинга имаме гарантирани печалби.

Какви са правилата за инвестиция в туристически обект?
- Те са добре известни. За да направиш независим "бутиков хотел", в много случаи е необходимо да бъдеш утвърден професионалист или наследствен хотелиер, който утвърждава името на фамилията.
Всеки инвеститор, който се стреми към реална печалба, трябва още от самото начало да е наясно за колко може да продаде своята инвестиция. За да бъде инвестицията ликвидна, трябва много-много преди проектът да се случи инвеститорите да планират внимателно всяка своя стъпка. Да потърсят и получат одобрение от местната общност. При придобиване на терен да ползват надеждна консултация от местен специалист по продажба на недвижими имоти. Да наемат опитен архитект, конструктор и финансист, които да изработят необходимите идейни и инвестиционни документи за банково кредитиране и събиране на акционерен капитал. Да се свържат със съответния франчайзингодател, за да гарантират изграждане на обекта по съответните стандарти, които са задължителни за съответния бранд и са гаранция за качество. И да изпълнят коректно всички останали стъпки за набиране на капитал и реализация на инвестицията. Ако действат последователно, инвеститорите са обречени единствено на успех.
Повтарям, че при старта инвеститорът задължително трябва да работи с добър консултант, който да посочи вярното място за хотела, което трябва да е одобрено от местната власт и най-вече от местната общност. Това е първото нещо, което трябва да направи всеки инвеститор. Общините в много страни по света не разрешават на всеки да прави хотел какъвто и да е където и да е. Ако сте попаднали в страна, където общината разрешава на всекиго всичко, вече имате проблем.

Мястото на културно-историческото наследство и на археологията?
- Изключително важно място, но до момента взаимовръзката не функционира успешно. Има едно клише, че държавата е собственик на 43 хиляди паметника на културата. Това означава, че имаме значителен потенциал за създаване на нови работни места върху публична собственост - чрез инструментариума на ПЧП на база концесия. За пример - древните находки в двора на президентството или при западната порта на Сердика например не се използват по никакъв начин за създаване на нови работни места с този механизъм.
Културният туризъм има огромен потенциал за създаване на нови работни места както в отдалечени райони, така и в центровете на градовете чрез публично-частното партньорство.
За да се случи това обаче е необходима активната роля на държавата в качеството й на собственик на публичната държавна собственост.
Вижте програмата на съуправляващата в момента партия БСП и програмите на някои други политически партии в частта туризъм, започват с думите, че туризмът е 100% частна собственост. Това невярно твърдение битува и в общото публично пространство. Къде остават тогава туристическите атракции публична държавна собственост? Къде са археологическите забележителности и крайбрежната плажна ивица, които по конституция и по закон са 100% публична държавна държавна собственост? Къде са туристическите атракции исторически и културни забележителности, чудесата на природата и нематериалното културно наследство? Държавата трябва да се припознае като собственик, да направи регистър на туристическите атракции – публична собственост, и да започне да управлява тази своя собственост като във всяка друга страна - членка на ЕС. Това определено ще преобрази туризма и ще даде нов тласък за развитие на местните икономики. На база на по-нататъшното развитие на концептуалния културен туризъм ще създаде много нови регламентирани работни места.
У нас има голямо бъдеще и в развитието на постмодерния културен туризъм който представлява едно прекрасно допълнение към туристическите атракции чрез използване изкуството на говора, на танца, на светлината и на музиката. Обживяването на туристическите атракции, така както става във Велико Търново, или фестивалите в София, Бургас, Поморие, Банско, Каварна и на много други места прави културния туризъм много по-комуникативен и свързва хората помежду им.

Какви са модерните хибридните модели и ЕДЕН дестинациите?
- ЕДЕН дестинацията е етикет за най-добра дестинация по отделни направления и е акроним на European Destinations of Excellence (най-добри европейски дестинации). По отделните дестинации се кандидатства и се излъчват най-добрите. В България за такъв етикет са кандидатствали Сапарева баня, Борово, Баните (Смолянско) и много други. Те предлагат изключително добри форми на селски и етнографски туризъм. Тези общини имат стратегии за тяхното превръщане в ЕДЕН дестинации.
Хибридните модели представляват комбинирано маркетинговото смесване на различни форми на туризъм с цел по-добър ефект - прибавяне на форми, усещания, чувства, аромати към стандартния туристически продукт. В традиционните места на концептуален туризъм обживяваме историческата среда - "Звук и светлина" на крепостта "Царевец" и 3D инсталацията на паметника на Асеневци във Велико Търново например.

Вашите прогнози?
- Туризмът ще продължи да се развива успешно с положителни ръстове в рамките на 3-5% годишно. Хотелската база ще продължи да бъде в голямата си част в нискокатегорийна. До 10 години в България ще наблюдаваме процеси на сливания на хотели в средната категория. Те ще се сливат по два начина - икономически с цел оптимизация на бюджетите, оптимизация на снабдяването и т.н. и, второ, за създаване на вериги под общ бранд.
Предстоят също сливания и придобивания на базата на нововъзникващи български хотелски вериги и навлизане на нови брандове на база франчайзинг както във висококатегорийната, така и в средната категория хотели, които предстои да дойдат в България. В Европа има 721 хотелски бранда, а в България са само 11. Промяна в бъдеще ще настъпи след реформата в туризма, свързана с туристическите атракции - публична собственост, и главно на базата на развитието на ПЧП, свързани с управлението на тази собственост. Туристическият бранш говори по тези въпроси години наред и настоява за създаване на министерство на туризма, което да управлява тази многомилиардна публична собственост. Това изцяло ще промени и начина на организиране на националната туристическа реклама, както и целия инвестиционен климат в туризма.

Интервюто взе Николай Тодоров