Г-н Цеков, достатъчно подготвени ли са за реалния бизнес младите инженери и архитекти след завършване на висше образование в България?
- Смятам, че е редно на първо място да подчертая, че аз не съм инженер. Мнението ми се базира единствено на 15-годишната ми практика в сектора на строителството. Като цяло смятам, че на техническо ниво младите са добре подготвени. Според мен обаче в университетите не се акцентира достатъчно на строителството и проектирането като бизнес процес, а именно в това е същността. В крайна сметка целта на един строителен проект е да бъде завършен в рамките на конкретен срок и бюджет, което по същество е управленски процес. Именно този управленски процес във всичките му фази - от оценката за изпълнимост, през проектирането, оферирането, ваденето на количества, остойностяване, а впоследствие планиране, управление на промените е нещото, което липсва в специализираните университети.

Какво им липсва и каква допълнителна подготовка могат да получат в специализираните университети?
- Най-важното е да разберат, че се работи за финансов резултат. Това изисква управление на ресурсите по начин, който ще им помогне да приключат обекта в срок и предварителен бюджет. Пак казвам - това е нещото, което за съжаление образованието в България към този момент не дава. Не говоря само за сферата на строителството. С малки изключения образованието в България живее още във времената на плановата икономика. И това е огромната разлика между подхода в образованието тук и в страните, които имат достатъчно добри традиции в пазарната икономика.

Как може и трябва да се постига приемственост в професията и в практиката?
- Правилният подход е да се даде шанс на всеки млад специалист да мине през всички нива на процеса на проектиране и строителство. Както казват старите строители - трябва първо да погази малко в калта. Тоест трябва да премине през оферирането, проектирането, изпълнението, отчитането и управлението на промените. Само ако се измине целият път, може да се разбере кои са най-силните страни на един човек и къде би бил най-ефективен.

Какво може да им предложи работодателят, за да повишат професионалната си ефективност?
- Много е важно да бъдат поставени в реални работни условия като част от работещ екип. Тоест да им се сложи един добър ментор, който да се грижи те да се учат и развиват, а не да се гледа на тях като на вътрешни куриери, които да носят папки от един кабинет в друг, каквото за съжаление често е отношението към наскоро излезлите от университета служители. На тях трябва да им се даде възможност да трупат опит, да правят грешки и да се учат от тях. Важно е и да им се даде възможност за професионален разстеж.
Ние в "Главболгарстрой" инвестираме и в допълнителната квалификация на служителите ни, защото вярваме, че в дългосрочен план именно тази инвестиция ще ни донесе най-висока печалба.

Кои са най-цените качества, които търсите в младите професионалисти при назначаването им на работа във вашата компания?
- Залагаме основно на чисто човешките качества на служителите ни, защото сама по себе си дипломата за завършено висше образование не значи, че човекът ще е ефективен. Амбиция, хъс, диалогичност. Аз лично високо оценявам куража да се опонира на висшестоящите. Това рядко се цени като положително качество, особено в бранш като строителния, който традиционно е доста патриархално и йерархично устроен. В крайна сметка обаче всеки мениджър, дали ще е на фирмено или на проектно ниво, трябва да има екип от експерти, които да са негов коректив. За да вземеш правилно управленско решение трябва да имаш вярната начална информация, а не тази, която ти се иска да чуеш.
Интервюто взе
Николай Тодоров