Проф. Троева, разработената от НЦТР Национална концепция за пространствено развитие се сочи като новина в стратегическото планиране на България. За разлика от досегашните устройствени схеми и планове какви новаторски принципи въвежда този документ?
- За необходимостта от национален документ за пространствено развитие на територията на цялата страна се говори още от обнародването на Закона за устройство на територията в началото на 2001 г. Ако към това се прибавят и опитите за приемане на разработения ЕТУП на страната през 70-те години, тогава значението на този нов тип стратегически документ ще стане още по-ясно. Мотото на Националната концепция е: "Националното пространство - нашето общо наследство за бъдещето. "
Срокът за изработване на НКПР беше 6 месеца, от които 1 месец за съгласуване и приемане от Министерския съвет. В този период беше събран и актуализиран значителен обем информация, бяха анализирани огромен брой национални и европейски документи, различните етапи бяха докладвани и обсъдени в около 30 форума в различни формати и с различни участници. Паралелно с останалите дейности за целите на НКПР беше разработена Географска информационна система за съхраняване на информацията за територията от статистически, пространствен и семантичен характер, за анализи и визуализации, за избор на алтернативни варианти, за внедряване и мониторинг по прилагането на НКПР. Всичко това показва мащабите и темповете на работа, организацията и координацията на процесите.

Този първи по рода си документ за устройство на територията на цялата страна през последните три десетилетия се разработва в условията на възстановена собственост върху земята и горите във всичките й форми, увеличен брой участници в процеса на планиране и управление на територията, един по-демократичен процес за вземане на решения и членство на страната в Европейския съюз.
Повечето от заложените принципи, върху които се гради концепцията за развитие на националната територия, не са новаторски, но са съобразени с изискванията, поставени в поредица актуални национални и общоевропейски документи, изведени са от съвременната практика по пространствено планиране и от натрупания опит:
• Интегрирано планиране и комплексно третиране на всички проблеми на територията с приоритет на тези с национално и наднационално значение
• Научен подход на планиране, задължителен за всички равнища и дейности в пространственото планиране
• Приоритетно защитени публични интереси за гарантиране баланса с индивидуалните интереси в реализирането на приоритетите на националната устройствена политика
• Публичност, прозрачност, партньорство и гражданско участие в процеса на вземане на решения във всички етапи на работа
• Приемственост, съгласуваност и непрекъснатост на плановия процес, подпомагащи рационалното и адекватно използване на натрупания опит
• Интердисциплинарност, трансдисциплинарност и синергия в генерирането на идеи, които стимулират креативността и иновациите
- Концентрация – тематична, финансова, географска, ресурсна и времева, предлагаща по-адекватно поведение в използването на ограничените ресурси.
Новото и по-различното е предложението за институционализиране на документа по подобие на практиката в други европейски държави, като например Австрия и Полша. Предлага се система за постоянно актуализиране и поддържане на НКПР и наблюдение на нейното прилагане, което я превръща от статична визия на експертите за устройството на националното пространство в динамичен и адекватен на промените документ, изготвен във взаимодействие със заинтересуваните страни. Ново е и отношението към координиращата роля на НКПР в развитието на секторните политики.
 
За първи път в НКПР се обръща специално внимание на създаването на специфични територии, зони и оси за развитие, които чрез фокусирани инвестиции могат да постигнат растеж...
- От една страна, регионалната политика по своя характер е социална политика, тя не може да има дискриминиращ характер, насочена е към намаляване на различията. От друга страна, в условията на икономическа криза е особено важно финансовата помощ да се концентрира в територии, в които има доказан капацитет за усвояване. Оттук идва и противоречието, което предлагаме да се преодолее чрез баланс в подкрепата на градове с потенциал на полюси на растеж, разположени по главните оси на развитие, свързващи страната със съседните държави и света, и подпомагане на онези територии в риск, които имат важно значение за устойчивостта на полицентричната мрежа от градове, но изпитват затруднения в социално-икономическото си развитие. Териториите със специфични характеристики са онези, за които е необходима специална политика. Още с НСРР 2012-2022 като такива са определени периферните гранични територии, крайбрежните  (черноморско и дунавско крайбрежие), планинските територии и териториите в демографски, икономически и екологичен риск. За всяка група територии има посочени приоритети, изведени от стратегическите цели на НКПР.
Вниманието е концентрирано върху интегрираното градско развитие и извеждането на София и Варна в по-високо йерархично ниво в Европейската система за класификация на градовете, като главни "портали" на страната. Концепцията подкрепя една равномерно разпределена мрежа от градове центрове от различни йерархични нива, част от които играят ролята на балансьори, обвързани с комуникационно-транспортната система и формиращи своеобразна транспортно-урбанизационна решетка. Главните урбанистични оси осъществяват както връзките на страната с трансевропейските транспортни, инфраструктурни, културни и екологични коридори и мрежи, така и връзките с националните второстепенни оси на развитие, които имат важна роля в обслужването и развитието на териториите и на системата от населени места от по-нисък йерархичен порядък.
Специално внимание се обръща на взаимодействията град-село, които днес придобиват нови измерения във всички части на света в резултат на загрижеността за адаптирането към климатичните промени, за опазването на земята, почвите и ландшафта, за съхраняване жизнеността на една значителна част от националното пространство, където регионалната политика не само в България, но и в много други страни не е помогнала за спиране на обезлюдяването. В граничните територии предимство се дава на градовете, разположени в близост до транспортните коридори, на териториите, попадащи в мрежата от защитени територии "Европейски зелен пояс", с потенциал за реализиране на трансгранични инициативи и проекти, базирани на богато културно и природно наследство.
В крайбрежните територии вниманието е насочено към намаляване на природни рискове (свлачища, абразия, наводнения), към опазването на акваториите, към отстраняване на последиците от строителната експанзия, към изграждане на прекъснатите връзки със съседните страни и улесняване провеждането на Дунавската стратегия и Интегрираната морска политика. В планинските територии приоритетно ще се развиват градове и територии с богато природно и културно наследство и потенциал за алтернативен туризъм. Насоките в сферата на културното наследство отчитат значимостта на дунавския лимес, връзките му с черноморското крайбрежие през зоната на българските столици, стратификацията на културните ценности в сърцето на страната и териториите с концентрация на културни ценности с регионална и наднационална значимост.

Избраният от НКПР модел на урбанистично развитие на страната до 2025 г. е умереният полицентризъм. Какви мерки и стимули предвижда той за по-балансирано развитие на градовете и регионите?
- НКПР доразвива предложения в НСРР 2012-2022 полицентричен модел от йерархизирани градове центрове и оси на развитие, като посочва пътищата за преминаването им на по-високо равнище. Оценката на градовете центрове, подредени в 5 йерархични нива, е извършена посредством показатели за демографска динамика и значението им като административни, транспортни, здравни, образователни, изследователски, културни, икономически и туристически центрове. Предлага се специална политика за стабилизиране на мрежата от малки градове от 4-то йерархично ниво, тъй като от състоянието на тези градове ще зависи насоката на развитие на периферните селски и планински райони. НКПР не пренебрегва най-малките и най-много на брой градове и села от 5-о йерархично ниво, където се осъществява първичното обслужване на населението на общините и където са налични работни места извън селскостопанската заетост – в сферата на социалните услуги, търговията, администрацията, промишленото и занаятчийското производство, образованието, културата.
Подобряването на градската среда и качеството на живот в градовете ще бъде постигнато при реализирането на заложените в ИПГВР проекти и чрез създаване на условия за балансирано урбанистично развитие извън регулационните граници чрез актуални устройствени планове, които за големите градове и агломерации следва да се изработват в обхвата на зоната им на активно влияние. Избраният модел на урбанистично развитие ще се реализира в условията на успешно провеждана регионална политика, съпроводена с преодоляване на икономическите затруднения и лек икономически подем, умерено развитие на новите технологии и иновациите, разширяване и усъвършенстване на техническата инфраструктура. В сравнение с изследваните алтернативни модели (на силно развит моноцентризъм и на силно развит/краен полицентризъм), умереният полицентризъм е по-реалистичен при сегашните условия на демографско и икономическо развитие, при ограничени ресурси и малък брой, но ясни приоритети за подпомагане на градското развитие през следващия програмен период. Това предполага концентрация на ресурсите в ограничен брой центрове, подкрепящи осите на урбанистично развитие, които са важни за съхраняване устойчивостта на модела и цялостното пространствено развитие на страната.

Необходима ли е нова институционална рамка, позволяваща ефективно прилагане на възприетия подход на коопериране на ведомства за интегрирани инвестиции?
- По време на изготвяне, консултиране и съгласуване на НКПР беше направена поредната стъпка в правилната посока за интегриране на стратегическите цели и коопериране на ведомствата. Този процес стартира с работата по Националната програма за развитие "България 2020", продължи в междуведомствената работна група за разработване на Национална стратегия за интегрирана морска политика, беше доразвит в тематичната работна група по ОП "Регионално развитие" и в екипа по подготовката на Договора за партньорство за следващия програмен период.
Независимо от скептицизма към ефективността на работните групи междуведомственото представителство в една подобна структура към МРРБ за управление на НКПР е задължително за коопериране на усилията в постигането на целите на секторните политики и стратегии и за координиране на пространствените им измерения в националната територия при ясни приоритети и ограничени ресурси. Това предложение е съобразено със съществуващия административен и експертен капацитет на МРРБ и с необходимостта работата по поддържането и прилагането на НКПР да бъде постоянна и добре регулирана.

Какво е значението на създадената ГИС база данни за прилагането и поддържането на стратегическия документ?
- Създадената ГИС за НКПР превръща многопластовия пространствен модел за развитие на националната територия, синтезиращ различни слоеве с информация, функции, процеси и приоритетни елементи от различни йерархични рангове в единна динамична система. Това оценявам като едно от важните постижения в работата на екипа. Известно е, че при сегашното състояние на информацията в страната удоволствието и резултатите от работата в ГИС среда идват малко преди крайния срок. Но в този случай, при един динамичен стратегически документ, възможностите на системата и базата данни за разнообразни анализи и концептуални решения в различни тематични направления тепърва ще се оценяват. Те могат да се използват ефективно както за прилагането и поддържането на НКПР, така и за контрола по изпълнението на ОПРР, могат да подпомагат развитието и да проследяват изпълнението и на всички останали оперативни програми.

Предвижда ли се създаване на интерактивна карта, която да осигурява възможност за свободен on-line достъп до данните?
В продължение на много години в очакване на този документ за НКПР се говореше като за "дежурна карта", чиято основна цел е преди всичко да отразява промените в националното пространство, да координира пространствените аспекти на секторните политики, да подпомага вземането на решения за приоритетни инфраструктурни проекти, както и, разбира се, да дава информация за всичко това. Базата данни от разработената ГИС за целите на НКПР е предоставена на възложителя, който надстроява съществуващата ГИС база данни на МРРБ. Уеббазиран достъп до данни за националната територия и в момента може да се предоставя от министерството, което в конкретния случай е собственик на разработения продукт.
 
Кой орган ще извършва мониторинг и контрол по прилагането на НКПР?
Координацията на процесите по прилагане на НКПР следва да се поеме от специализирана структура на МРРБ. Тази структура не само ще планира, координира и управлява общите процеси по приложението, но ще промотира и подпомага изграждането на партньорски мрежи между заинтересуваните страни. Експертизата и консултативните функции могат да се поемат от Националния център за териториално развитие. Това е нашето предложение, но решението ще бъде взето от МРРБ.
 
В кои други документи от национално, регионално и общинско ниво следва да бъдат въведени принципите на НКПР?
- Принципите на НКПР би следвало да се прилагат при разработването на всички стратегически и планови документи за регионално развитие и за пространствено планиране, които се предвижда да се изготвят съгласно Закона за регионално развитие и Закона за устройство на територията в неговите последни изменения и допълнения, защото най-важните принципи отразяват новия подход към планирането.

Въпреки максималната отвореност по време на създаването й НКПР едва ли ще постигне амбициозните си цели още с настоящото първо издание. С каква периодичност е планирана нейната актуализация?
- Никой не си прави илюзии, че НКПР ще заработи веднага след приемането й от Министерския съвет, макар че е съгласувана с всички ведомства не само на финала, но и във всички предходни етапи. Опитът в други страни на ЕС, които имат много по-добри традиции и изградена институционална структура за управление на аналогични документи, показва едно закъснение на ефекта от прилагането от 5 до 7 години. Опитваме се да скъсим това време и предлагаме първата актуализация да се извърши в средата на следващия програмен период, за да има възможност за адекватна реакция и промени, които да подпомогнат процеса на усвояване на средствата от европейските фондове. Това означава междинната оценка на НКПР да бъде готова най-късно в началото на 2018 г., или 5 години след приемането й. Всичко това ще бъде съгласувано и с документите от следващите йерархични равнища, за да се подобри координацията между тях.

Екип на НЦТР ЕАД в състав: проф. д-р арх. Веселина Троева (ръководител); ключови експерти: д-р арх. Петко Еврев (устройство на територията, пространствени модели), арх. Стойчо Мотев (пространствено планиране, туризъм), ик. Стойко Дошеков (социално-икономически  анализи и прогнози), инж. Светла Василева (техническа инфраструктура), инж. Христо Дечев (ГИС), проф. Нено Димов (регионално развитие), ек. Емил Никитов (екология и превенция на риска), мат. Мария Новакова (информационно осигуряване, система за оценка и ГИС анализи); неключови експерти: инж. Надежда Ярловска (ГИС, геодезия и картография), ик. геогр. Димитър Димитров (демография), ландш. арх. Красина Цекова (ландшафт), арх. Миряна Йорданова (културно наследство); сътрудници: арх. Ирина Ангелова (ГИС), инж. Диана Антонова (ГИС), урб. Бойко Керемекчиев (ГИС), д-р арх. Милена Ташева-Петрова (секторни политики), арх. Велина Панджарова (културно наследство), инж. Наталия Денева (оценка транспортна система) урб. Николай Енчев (оперативни програми), урб. Милен Колев (източници на информация), инф. Маргарита Атанасова (ГИС база данни), ик. Вероника Иванова, (организационен сътрудник), консултативен съвет: арх. Стефан Стайнов, Божидар Данев, проф. Мария Шишманова.