Балансът при планиране на националното пространство е много крехък

Проф. Троева, какви са моментните резултати за развитието на териториално урбанистичната структура?
- Ние сме по средата на изготвянето на този документ, провели сме много обсъждания, срещи, семинари. В стремежа да опазим националното богатство, да създадем условия за развитие на страната, на едни по-балансирани и устойчиви региони, области и общини, боравим с няколко съществени елемента от тази макропространствена структура. Макроструктурните елементи разделяме на три основни групи - силно урбанизираните, централни територии с интензивно социално-икономическо развитие, слабо урбанизираните периферни територии със затруднено социално-икономическо развитие, които са преобладаващи в някои общини и обхващат 75% от площта им, и неурбанизираните природни територии, които трябва да бъдат съхранени. Към този тип пространствени елементи причисляваме и специфичните територии, както и агломерационните ареали. Говорейки за специфичните територии, бих искала да отбележа, че това не е основна категория в националната концепция. Има много различни класификации и дефиниции, ние сме се опитали да работим с категории, утвърдени в приети документи, по критерии приети в ЕС, които сме адаптирали към нашите условия. Специфичните територии включват планинските територии, граничните територии, крайбрежните (Черно море и Дунав), териториите с туристически потенциал, с природни и културни ценности, териториите в риск (демографски, екологичен, икономически). Допълнително предлагаме и територии за опазване на ландшафта, които обхващат новите елементи от екологичната мрежа, територии за превантивна защита, за опазване на характерни ландшафти, включително и на културни такива. Постарали сме се да няма припокриване на различните видове специфични територии, но в някои случаи това е неизбежно. Логично е граничните територии, които включват и крайбрежните територии по поречието на Дунав и Черно море, да попадат в няколко различни класификации. Възприемаме, че това ще бъдат общините, които са разположени по поречието на река Дунав, а не тези, които влизат в обхвата на Асоциацията на дунавските общини, както и разположените на черноморското крайбрежие, а не общините, членуващи в Асоциацията на черноморските общини, или допустимите по програмите за ТГС. Към тази категория елементи се добавят и агломерационните ареали. Следващият елемент на макропространствената структура са полюсите на растеж, урбанистичните центрове от различен ранг в полицентричната урбанистична мрежа на страната. Между тях се развива и третият тип елементи - линейните връзки, представени чрез транспортните и инфраструктурните коридори, културните коридори, биокоридорите и "сините" коридори по поречията на големите реки Дунав, Марица, Струма, Места, Искър, важни за опазване на биологичното разнообразие. Не трябва да забравяме и акваторията, в която също трябва да се създадат предпоставки за координирано управление и приложение на интегрираните политики.
Какви пространствени модели, в подкрепа на регионалното развитие за следващия програмен период разработвате?
- Пространствените модели, които са разработени на този етап в няколко варианта, се наричат условно моноцентричен пространствен модел – близко до съществуващото състояние, биполярен пространствен модел и поличентричен модел, към който се стремим, във варианти умерен и краен полицентризъм. Тези модели са изградени от урбанистичните центрове и осите за развитие. Проучваме съществуващите и прекъснатите връзки, които са особено важни за периферията, за достъпа до различни услуги и за правилното функциониране на модела, а също и за връзките с другите страни в региона, с транспортните коридори и с европейската полицентрична мрежа от градове. Към комуникационно-транспортните коридори прибавяме и културните коридори, "сините" и "зелени" коридори. За определянето на урбанистичните центрове от различни нива е приложена система от критерии за оценка на потенциала им като административни, образователни, здравни, икономически, културни, транспортни и туристически центрове. Изследвани са трудовите пътувания, транспортната достъпност до важни обекти на обслужването – образование, здравеопазване, социални и административни услуги. В макропространствената структура обвързваме и останалите елементи на пространствения модел – специфичните територии, които, от една страна, формират ареали наситени с природни и културни ценности, с подземни и природни богатства, а от друга, рискови зони, в които съществено влияние ще оказват демографските, икономическите и климатичните промени. Уникалните обекти на природното и културното наследство и зоните, наситени с тях, които имат световно и наднационално значение, ще формират ареали във всеки район, в които приоритетно да се насочват инвестиции. Това са териториите, свързани с нашата идентичност. Ако получим своевременно информацията, която сме поискали, ще маркираме подобни зони и в акваторията, за да защитим подводната археология, природните ценности. За целите на пространствения модел са проучени изключително подробно и агломерационните ареали, защото картината е по-различна, отколкото е била преди седем или десет години. По-изявените ареали са развити около София, Пловдив, Варна и Бургас. В малко по-слаба степен са развити агломерационни ареали към други големи и средни градове. Появили са се нов тип ареали – туристическите, а други са затихнали.
Разработили сме и производни модели, базирани на системата от градове, свързани с главните транспортни коридори, които предлагат достъп до най-важните услуги за населението и ще имат решаващо значение за съседните по-малки населени места. С помощта на ГИС са сравнени различни варианти и комбинации. Ще изберем оптимален пространствен модел, който да ограничи тенденциите за моноцентрично развитие в страната и в районите от ниво 2.
Като автори на Националната стратегия за регионално развитие ("Национален център за териториално развитие" ЕАД) към какъв сценарий за пространствено развитие се придържате?
- Ще предложим реалистичен сценарий за изпълнение на целите на националната концепция на базата на възможностите за икономическо и урбанистично развитие, при сравнително добре развита транспортна и техническа инфраструктура, гарантираща опазването на културните и природни ценности. Основният принцип ще бъде свързан с концентрацията на ресурси, за да може да се видят ясно резултатите и да се почувства ефектът от вложените инвестиции за реализиране на проектите. В Националната стратегия за регионално развитие, която разработихме през миналата година, предложихме осите и центровете на развитие, категоризацията на селищата в няколко нива в зависимост от тяхната значимост. Заложените идеи ще бъдат доразвити в един по-умерен вариант, създаващ условия за реализиране на проекти при едно по-ограничено финансиране и редуциран брой приоритети, каквито се очакват през следващия програмен период.
Има ли яснота на този етап кои градове ще получат финансова подкрепа през следващия програмен период?
- Основният проблем идва от следния факт - общоприето е, че една политика, включително и регионалната, не може да бъде дискриминираща. Тя трябва да даде равен шанс на всички. И тук вече идва дилемата кои градове да бъдат подкрепени. Ако бъдат подкрепени градове, общини, полюси на растеж, които се развиват добре, разработват и реализират успешни проекти, те ще могат да се развиват още по-добре и по този начин се предполага, че ще окажат благоприятно влияние на територията и на населените места в съседство. Те ще станат още по-привлекателни, но ще се засили контрастът с останалите, ще се задълбочат различията и противоречията. Те ще привличат повече хора от периферията и поради това ще се обезлюдят съседните територии. Това е в основата и на повечето критики към регионалната политика на ЕС в много страни. Именно поради тази причина търсим и градове балансьори в обхвата на всеки район и всяка област, които аргументирано да защитим. Така че балансът е много крехък. Ние се опитваме да намерим този баланс, да предложим такава схема, с която да подпомогнем най-добре развиващите се общини, но също и да предложим мотивите за насочване на средства за финансиране на проекти в общини, които имат изключително голяма нужда от подкрепа.