Facebook YouTube
Регистрация

Голямото предизвикателство е да не правим архитектура на всяка цена

  • Увеличаване на шрифта
  • Намаляване на шрифта
  • Принтиране
  • Препоръчване на приятел
от 31.10.2011, Автор: Деян Тодоров
[987 прочитания]
Арх. Танко Серафимов казва, че няма сгради без грешки, важното е проектантът да не спира да ги вижда. Той знае много: проектирал е множество сгради в София и страната &ndash; търговски центрове, офиси, жилищни блокове, хотели, спортни обекти като новата зала в Русе. Някои от тях, сред които болницата &bdquo;Токуда&rdquo; и бизнес центъра &bdquo;Порше&rdquo; в София, му донесоха и награди &bdquo;Сграда на годината&rdquo;. <br />

Арх. Танко Серафимов казва, че няма сгради без грешки, важното е проектантът да не спира да ги вижда. Той знае много: проектирал е множество сгради в София и страната – търговски центрове, офиси, жилищни блокове, хотели, спортни обекти като новата зала в Русе. Някои от тях, сред които болницата „Токуда” и бизнес центъра „Порше” в София, му донесоха и награди „Сграда на годината”.

Фотограф: Мария Съботинова

Арх. Серафимов,  кога сградата облагородява и кога взривява средата? Кога взема и кога дава?
- Сградата не съществува сама за себе си. Дори в едно поле, в което няма архитектурна среда, тя се създава от построеното. Така че архитектурата влияе върху средата и обратно.
Дали една сграда ще взриви средата зависи както от самата нея, така и от средата. Каквато и сграда да сложим в квартал "Факултета" в София, ще бъде различна, но и много по-добра от всичко наоколо. В такъв случай сградата не може да вземе нищо. В отличаването си тя може да стане еталон за следващите проекти, които да бъдат белязани от стремежа да станат още по-добри.
Обратният пример е Слънчев бряг, който след създаването му от група архитекти начело с Никола Николов доби известност в света като съвременно решение за място за почивка. Ние успяхме да го съсипем в разстояние на няколко години заради неразбирането, че една среда за работа или почивка има своята цена и срещу нея получаваш това, което търсиш. От това, което днес виждаме, излиза, че нашето общество се е нуждаело от булевардност, лоша естетика, пренаселеност, шум, изобщо "изпускане на парата", от място, на което можеш да правиш каквото искаш.  
 
Какъв е пазарът на архитектурното проектиране? Какво плаща инвеститорът и какво продава архитектът?
- Доста от проблемите на създаденото от българската архитектура бяха плод на повърхностното отношение към нея, както и на желанието на доста колеги да построят сградата на живота си сега и днес, като покажат всичко, на което са способни. Но дори един архитект да получи много висока оценка за това, което е направил, голямата опасност е да започне да не вижда грешките си.
 
Кои са необходимите идостатъчни условия, гарантиращи реализирането на първокласна архитектура?
- Една сграда има три основни периода в своя живот: проектиране, строителство и експлоатацията. Когато някой от тях не е на добро ниво, страда сградата, страда и средата. Иначе всеки се стреми да създаде сграда с индивидуален образ, с белезите на голямата архитектура.
 
Кои архитектурни разходи си струват и как оценявате икономическатацелесъобразност при прилагането на нестандартните високобюджетни решения с цел създаване на първокласна архитектура?
- Уникалността винаги си заслужава парите, защото стойността на една сграда се оценява в годините. И Айфеловата кула, и операта в Сидни отначало не са били разбрани, но стават емблеми. И все пак от отделен уникат не може да се извади правило за цяла една професия.
 
Може ли да има ИКЕА архитектура, тоест естетична и достъпна? Има ли нужда градът от такива сгради?
- Достъпността е свързана с финанси, но колкото и да са малки те, архитектурата пак трябва да бъде естетична, защото без никакво съмнение влияе на хората. Така както може да създаде криминогенна среда, тя може и да възпитава. Затова и не може да бъде само функционална. Подлезите са пример за чисто функционална архитектура, която хората не биха използвали.
 
Има лизначение за архитекта дали сградата оживява и дали остава неразбрана от пазара?
- Архитектурната професия поначало се възприема като създаване на сгради. Много съществен елемент от нея обаче е консултацията. Архитектурата не е чертане, тя е тежко мислене. Всеки нормален инвеститор иска да продаде, но и сградата му да бъде направена както трябва, при това на възможно най-ниска цена. В много случаи инвеститорите късно разбират какво са получили. С ниската цена идват и рисковете от лоша архитектура.
 
Каква е ролята на законодателството в процеса на създаване на сгради с първокласна архитектура в градовете? Какво пречи на българския архитект да създава качествен архитектурен продукт?
- Законът за устройство на територията, който замени перфектно работилият 30 години закон за териториалното и селищно устройство, за да отрази промените в собствеността, има седем или осем поправки. Ако ремонтираме една машина седем или осем пъти след създаването й, значи, че в устройството й нещо е сгрешено. Старият закон имаше изискване проектите да не се приемат при съществени естетически несъвършенства. Сега те могат да не бъдат приемани само по технически критерии и при неизпълнение на закона. Как тогава може да се постави въпросът за естетиката в архитектурата?
 
Митове и истини за зелената архитектура – кое е най-важното?
- Всеки истински архитект се стреми да създаде сграда със собствен образ, който да носи белезите на голямата архитектура. Тези белези са свързани не само с естетиката, а и с пропорции, баланс, а напоследък и енергийна ефективност. Последното е проблем на цялото общество и целия свят. Но никой не казва какви са методите и технологиите за постигане на висока енергийна ефективност на материалите, чието производство също е екологичен проблем.
 
Каква е вашата оценка за изминалите 10 години и кое е най-голямото предизвикателство пред съвременните български архитекти в следващите 10години?
- Преди прехода към пазарна икономика се проектираше много, а се строеше малко. Сега не можеш да си позволиш да проектираш, без да строиш. В огромното строителство в последните години има много добри произведения на архитектурата, но и се създаде проблемът на презастрояването на центровете на градовете и на курортите. Кризата, която се отрази тежко на проектирането и строителството, трябва да изиграе отрезвяваща роля, на пазара да останат инвеститорите, които са способни да плащат и да реализират проектите, и архитектите, които могат да отговорят на изискванията им.
Голямото предизвикателство занапред е да не правим архитектура на всяка цена, да не се посяга на стойностите й. Много важна страна на проблема е законодателството, което се нуждае от сериозно преосмисляне. Даването на възможност за тълкуване е вредно в нашата област. Необходимо е да се обхванат по-пълно дейностите, стриктно да се спазват правилата и да се включат естетически критерии за одобряването на инвестиционните проекти.

Добавяне на коментар

За да коментирате, моля влезте в профила си или се регистрирайте.


Прочетете и "Правила за писане на коментари".

Брой 5 | септември - октомври 2018
Корица на изданието
Ежеседмичен бюлетин с най-важното от Градът.bg