Господин Буглов, каква е вашата оценка за ситуацията в България като обезпеченост с качествен жилищен фонд?
- Лесно можем да стигнем до извода, че нямаме нужда нито от строителство, нито от политика в тази област, ако анализираме ситуацията само количествено. Жилищният фонд в страната ни има най-високата стойност в Европа на глава от населението – около 471 жилища на хиляда лица към 2002 г. Към 2005 г. числото приближава 490 и според мен с бума в последните години сме минали 500 на хиляда.
Проблемът е, че голяма част от него е в малки населени места в провинцията, междувременно е тотално деградирал, а самите населени места са обезселени. Самата статистика не представя коректно актуалната ситуация. Не е сигурно и че всички разрушени жилища, на чието място са изградени нови, са регистрирани по най-правилния начин.
През 2006-2008 г. бяхме свидетели и на строителен бум, от който държавата абдикира при инициирането на каквито и да било дейности по контрола. За всички беше полезно, че имахме голяма заетост в строителството и чужди инвестиции. Но никой не помисли, че като се спука балонът, ще има недоволни. Сега, когато кризата ни отрезви, е време да се замислим. Банките започват да развързват кесията и е въпрос на време да се стимулира по-голямо търсене и да започне по-интензивно строителство, но остава рискът да се завърти същият порочен кръг, ако не се вземат превантивни мерки.
Не споделям оптимизма на колегите от раздвижването на пазара. Напротив, това, което виждаме като развитие през последните две години – колкото и да се надяваме скоро да видим обратното – е големият натиск върху цената и ниска заинтересуваност към качеството на това, което се купува. Огромен дефект на нашия пазар е недостатъчната информираност за важните аспекти при избора на жилище, най-вече сред крайните купувачи.
Вторият голям проблем е енергийната ефективност. Европейската директива за енергийна ефективност в сградите поставя краен срок 2020 г., за да се строят сгради с нулево или близко до нулевото енергийно потребление. Но единици са примерите за работа в тази посока извън практиката да се санират панелни или изобщо стари сгради.
 
Какво може да се направи?
- Държавата може да се ангажира повече. В Австрия се прилага схема за изграждането на достъпни домове като публично-частно партньорство от времето между Първата и Втората световна война насам. Две трети от виенчани живеят в такива жилища – като собственици или под наем. Виена като град инвестира около 300 милиона евро годишно в изграждането на нови плюс санирането на стари сгради. Съгласно едно проучване тя е най-добрият град за живеене в Европа и като достъпност, и като качество на обитаване. Участието на града в такива схеми на строителство позволява да не се създава среда за спекулации с имоти. Защо? Защото, когато направиш едно жилище достъпно, хората могат да си го позволят лесно, ценовото равнище пада и спекулантите ги няма.
През 70-те години на глава от населението там са се падали 25 кв.м жилищна площ, стигнали са до 38 след края на XX век, а според последното проучване са 42-44 кв.м. Не всички във Виена живеят в жилища по 150 кв.м, но могат да го направят.
Какво имаме ние? Имаме много качествени комплекси и сгради, където цената е 1200-1500 евро на кв.м и масовата ситуация, в която даваме 700 евро на кв.м за жилище със спорно качество в нов квартал без инфраструктура.
 
Кой проблем трябва да сложим на първо място?
- Обновяването и подмяната на жилищния фонд. Дори в съществуващата стратегия, която не се прилага, се признава, че нямаме добре работеща и балансирана жилищна система. Второ, насищането на пазара е под въпрос при една реална статистика. Трето, рано или късно трябва да реновираме съществуващия жилищен фонд. Така че на въпроса трябва ли да се направи сега нещо или не отговорът е, че промяната е необходима.
Аз съм убеден, че ако се помогне на хората, които живеят в стари панелни жилища, но не могат да ги заменят по финансови причини, те ще направят тази стъпка. Съмнявам се, че ще има хора, които ще се откажат да живеят на топло, хубаво, чисто и подредено място.
 
Все пак кой от изброените от вас дисбаланси трябва да бъде атакуван първо?
- Енергийната ефективност е на дневен ред и може да се започне с нея. Не трябва да чакаме 2020 г., за да разберем, че Европейската комисия изисква нещо от нас под заплаха от санкции.
Нямаме бърза работа за вършене още от 2011 г., по-скоро имаме сериозна работа, за която трябват хора, които разбират от тази материя, да седнат и да мислят.
Второ, ще бъде много трудно налагането на каквото и да било решение. Това, което държавата и обществото трябва да започне най-скоро, е дискусията. Ако 2011 е фокусирана именно върху информирането на обществеността и получаването на обратна връзка, може да се окаже, че 2015 или 2020 г. няма да имаме проблем с действието на жилищната стратегия, тъй като хората предварително ще знаят каква е идеята. Но днес колко от купувачите смятат разходите за експлоатация и поддържането на дома си в същата функционалност 30 години напред? Ако има масова информираност на хората – и потребители, и бизнес, рано или късно ще имаме обединяване на всички пазарни участници. Приоритет днес е постигането на този широк консенсус.
 
 
Може ли да се направи жилище, което да е качествено и достъпно от гледна точка на днешната реалност?
- Важно е как дефинираме "достъпно". Не трябва да се ограничаваме само до инвестиционните разходи. Въпросът не е може ли да се направи жилище, което струва 400 евро на кв.м, защото тук може да се спекулира много. Принципът е следният: държавата поема част от тежестта на инвестицията - може би не ефективно като пари, но като активи, които може да се инвестират в публично-частно партньорство. Голяма част от тези, които продават днес, са купували имотите си по време на бума и в момента са принудени да продават скъпо, иначе ще загубят. Ако не даваш такъв сериозен финансов ресурс за закупуване на земята благодарение на участието на публичния сектор, в крайния продукт тази цена няма да тежи толкова. И строителни фирми, и производители на строителни материали ще бъдат щастливи да се ангажират с подобни проекти с по-ниска от нормалната норма на печалба - не само заради гарантираната реализация, а също и заради реномето си на социално отговорни компании.