Общинската инициатива "Визия за София" създаде цифров модел на пешеходната мрежа във вид на гео-база данни. Тя представя детайлно всички пешеходни отсечки на територията на град София и ги класифицира по типове. В нея са добавени и локации на публични обекти като детски градини, училища и спирки на градския транспорт, за да бъде разгледан чрез мрежата пешеходния достъп до тях. Чрез специализирани анализи като Network Аnalysis, Urban Network Analysis, Space Syntax е изследвана свързаността, интегрираността и достъпността на пешеходната мрежа за цялата територия на града.  

Основна цел на изследването е да постави основа на развитието на управлението на пешеходната инфраструктура в София чрез база данни в географски информационни системи (ГИС). Данните са създадени така, че да могат да се актуализират и доразвиват ефективно. Те могат да бъдат надграждани чрез експертни проучвания на терен, чрез качествена и количествена информация, и да служат за анализи на различни екипи в решаването на конкретни проблеми. Анализите ще служат за формулирането на конкретни изводи и препоръки в следващите стъпки от изготвянето на "Визия за София". Изследването се реализира от сдружение |Не|Формално, експертния екип на направление Градска среда към Визия за София.

Като резултат от анализа на събраните данни става ясно, че голям процент от живущите в кварталите на София имат пешеходен достъп до детски заведения, училища и спирки на градския транспорт на по-малко от 400 метра от дома си. В рамките на същия периметър от 400 метра 67.9% имат детска градина, 49.7% – училище и 89.4% – спирка. За запазване и подобряване на тези резултати е необходим фокус върху осигуряването на пешеходна инфраструктура в кварталите със засилено жилищно строителство.  

Извадка от район “Люлин” например представя общ изглед, в който са маркирани с жълто тротоарите, с оранжево – различни видове алеи, с червено – видовете пресичания, с розово и лилаво – паркинги, със зелено – подлези.

Използваните набори от данни с местоположение на училища и детски градини са от гео-базата данни на ОП “Софпроект – ОГП”, актуална 08.08.2018 г., която ползва данни от АГКК, МОН, Районните администрации, Регионално управление на образованието – София-град и Столична община. Локализирани са 242 училища и 361 детски градини и ясли и са изчислени пешеходни изохрони, илюстриращи 400, 800 и 1200 метрови отстояния от тях. Те отразяват съответно 6, 12 и 18-минутен пешеходен преход със скорост 4 км/ч.

На база данните от последното преброяване на НСИ от 2011 г. са калкулирани и всички жители, които попадат в различен обсег от обектите. От това става ясно, че от всички 1 127 756 жители на София, 765 822 или 67.9% живеят на 400 м. от детска градина, а още 318 141 или 28.2% – на 800 м. Тези резултати обуславят и прилаганата от Столична община политика за прием на ученици в най-близкото до тях учебно заведение, което е и мярка за намаляване на трафика от родители, които возят децата си. Тази статистика и пространствено разпределение на обектите спрямо местоживеенето на хората показва, че 96% от тях обитават жилища, разположени на 12-минутна разходка до най-близкото детско заведение. На не по-далеч от 1200 м до обект от същия тип живеят 31 469 или 2.8% и едва 12 324 или 1.1% са по-далеч от 1200 м.

По отношение на пешеходната достъпност до училища 560 445 души или 49.7% живеят на 400 метра, а други 483 367 или 42.9% – на 800 метра от училище. Общият процент от 92.6% показва добро пространствено разпределение на учебните заведения спрямо жителите в града. На по-малко от 1200 м живеят още 72 635 (6.4%) и едва 11 309 (1.0%) са на пешеходно разстояние по-дълго от 1200 м. С оглед на факта, че родителите ползват автомобилите си, за да возят децата до училищата през първите учебни години, е необходимо да продължи детайлното проучване на придвижванията до училищата и подобряване на достъпа до тях, за да се избегне генерирането на допълнително количество трафик в пиковите часове на деня. Началните и основни училища са общо 79 на брой в рамките на град София, като от тях 3 са начални и 76 основни. Те са концентрирани основно в центъра и прилежащите квартали. В отделни части от жилищни райони като “Люлин”, “Младост”, “Овча купел”, както и в жилищните комплекси “Западен парк” и “Гео Милев”, началните и основните училища са на пешеходно разстояние от над 1200 м. Имайки в предвид, обаче, че в тях има средни училища СУ-та, които приемат и ученици от първи клас, то разположението на училищата за началните класове е сравнително балансирано. Въпреки ниския процент (1.0%) на граждани, които имат училище на разстояние по-дълго от 1200м. е необходимо да се продължи с активната политика за подобряване на пешеходната достъпност до училищата.

Спирките на градския транспорт са сред обектите, които привличат най-засилен пешеходен трафик от и до тях. Изследването анализира пространственото разпределение на спирки спрямо демографско покритие в определени райони. Без временните и закритите, общият брой на спирки в София е 1893 според данните, предоставени от ЦГМ с актуалност към 25.10.2018 г. От анализа става ясно, че 1 008 131 (89.4%) души живеят до 400 м от спирка, а още 115 938 (10.3%) обитават сгради на 800 м от спирка. Това значи, че общо 99.7% от жителите имат спирка на градски транспорт не по-далеч от 12 минути пеша от дома си.

Освен пешеходната достъпност има и други фактори, които оказват влияние за ползването на транспорта като честотата на преминаване, скоростта на придвижване, състоянието на превозните средства, връзките между отделните линии, видовете транспорт и др. Затова е разгледана и обслужеността на територията на града по брой линии на транспорта. За районите с висока концентрация на население като “Младост”, “Люлин”, “Надежда”, “Красно село” и ж.к. “Дружба” е видно, че освен периферно, те са добре обслужени откъм брой спирки и линии и вътрешно за територията на районите. Поради тенденцията за пространствено развитие през последните години в отделни части от райони като “Триадица”, “Лозенец” и “Студентски”, съществува необходимост от подобряване на транспортното им обслужване.

Анализът на връзките между подземния и наземния публичен транспорт показва, че повечето метростанции имат удобна връзка с доста спирки на други видове градски транспорт, през които преминават голям брой линии – “Лъвов мост”, “Стадион Васил Левски”, “Сердика”, “Младост I”, “Витоша”, “Опълченска” и др. За някои метростанции като “Жолио Кюри”, “Ломско шосе” и “Джеймс Баучер” има по няколко спирки, обслужвани от 1 или 2 линии, на по-малко от 400 м разстояние. Метростанциите “Мусагеница” и “Младост III” имат най-близки спирки на наземен транспорт извън 6-минутния периметър (400 м), но са на разстояния под 800 м.

Изследването анализира и пешеходната достъпност до парковете в София с площ по-голяма от 3ха, разглеждайки пешеходни изохрони с размери 400, 800, 1200 и 2000 м, като последното по-голямо разстояние е включено с презумпцията, че когато хората отиват на разходка в парка, са склонни да изминават по-големи разстояния пеша. Маркирани са официалните входове на парковете с наличие на настилки и нерегламентирани входове без настилка, създадени от хората. Анализите показват, че парковете са сравнително равномерно разпределени на територията на града. В някои от панелните жилищни комплекси липсват такива, но при тях фокусът може да се насочи към локалните градини и пространствата между сградите. В ж.к. Люлин и ж.к. Младост, обособяването на нови входове съответно към Западен парк и Въртопо е достатъчно начало за осигуряване на достъп до зелени площи преди да се мисли за създаване на нови.  

Чрез инструмента Пространствен синтаксис (Space Syntax) е разгледано градското пространство като комбинация от голям брой малки единични пространства, които са добре възприети и използвани често от хората. Чрез математически алгоритъм е отчетен броя пъти, в които една отсечка е преминавана като най-кратката дистанция между други две точки от мрежата. Стойностите, генерирани като част от този анализ илюстрират ключовите отсечки за пешеходната мрежа в практичен план.

Резултатите за цялата мрежа (радиус n) отчитат няколко основни оси, повечето от които съвсем естествено са в централните градски части, ул. “Граф Игнатиев”, “Борисовата градина” и връзките към големите квартали. Ясно се вижда значимостта на бул. “Тодор Каблешков” и ул. “Филип Кутев” за връзка Изток – Запад в структурата на южните периферии. Забелязва се и очертаването на основните пешеходни отсечки и добре свързани отсечки на локално ниво в различните квартали. На локално ниво (радиус 800м.) получените резултати за отделните отсечки на мрежата чрез метричния подход придобиват доста хомогенни стойности в целия град и показват вероятните пешеходни маршрути на квартално ниво.

Проведени са и няколко Градски мрежови анализа (Urban Network Analysis), които изследват връзката между пешеходната мрежа и сградния фонд и изчисляват отделни коефициенти на централност за всяка сграда в зависимост от предварително зададени радиус и тежест (коефициент) на изчисленията. Чрез този анализ може да се изчислява колко хора живеят, в даден радиус, до най-голям брой услуги, къде има концентрация на най-много работещи хора, покрай кои сгради преминават най-много пешеходци и др. Така например анализът на централност ‚Betweenness‘ илюстрира сградите, покрай които е вероятно да минават най-много хора в зададен радиус от 800 метра и тежест: брой жители, обитаващи всяка сграда. Сградите в червено и оранжево са тези, които имат потенциал покрай тях най-често да преминават пешеходци, което ги прави подходящи за развитие на различни видове услуги.

Изброените дотук примери от работата на екип Градска среда към "Визия за София" са пилотни и показват възможностите за работа със създадената база данни. Тя позволява направата на мрежови анализи за пешеходна достъпност до всякакъв тип обекти, както и проучвания по конкретни казуси в по-малък мащаб. Базата данни може да бъде надграждана с допълнителна количествена и качествена информация като например: брой преминаващи, физически детайли, свързани с пешеходните отсечки, брой на активните партерни етажи и други. По този начин може да се постигне по-добро разбиране на пешеходната динамика в града и да се оптимизират намесите в градската среда. Екипът на изследването препоръчва създадената пешеходна мрежа да бъде актуализирана ежегодно, с оглед постоянно променящата се среда и адаптирането ѝ към нуждите на софиянци. Създадената система може да бъде използвана в бъдеще и за ефективно набиране на голямо количество информация чрез краудсорсинг платформа за оценка на средата с активното участие на гражданите, които най-добре познават градската среда в София. Това би създало възможности за нов начин за ангажиране на хората и развиване на отношение и отговорност към града им, който в бъдеще може да донесе много позитиви за планирането и развитието на София.

Повече за проучването можете да прочетете ТУК